Утре е един от най-топлите и важни семейни празници, изпълнени

Утре е свят ден – Бъдни Вечер! Никой не трябва да става от масата и Питката за празника не трябва да се меси от неомъжено момиче

Утре е един от най-топлите и значими фамилни празници, изпълнени с доста обич, уют и добрина – Бъдни Вечер. На този ден значение имат дома, околните, огнището, фамилията. Повечето българи знаят, че вечерта се подготвя софра с нечетен брой постни ястия, която се оставя през цялата нощ.

Някои си разменят дарове, други остават будни, с цел да чакат коледари или „ отварянето ” на нощното небе, с цел да си пожелаят нещо.

Ето какви са тайните на старите поверия.

След нареждането на празничната софра, стопанинът би трябвало да възпламени тъкмо избран дънер в огнището, който се нарича бъдник. Оставя се да тлее през цялата нощ. Дървото може да бъде буково, крушово или дъбово. Преди да се постави в огъня, в него се издълбава дупка, която се цялостни със зехтин, алено вино и тамян, запечатва се с пчелен восък.

Този бит води началото си от античните славянски племена, населявали в миналото земите ни. Те са считали, че когато се роди дете, мъжът запалвал осветеното дърво, като по този метод прогонвал злите духове, орисници и вещери.

Питката за празника не би трябвало да се меси от неомъжено момиче, тъй като в случай че то подписа брак през новата година, ще изнесе изобилието от вкъщи на родителите си. Парче от същата питка се поставя под възглавницата й. Който момък сънува, той ще я вземе за своя жена.

На трапезата би трябвало да има 7, 9 или 11 постни гозби. Хубаво е да има от всичко по малко – пълнени чушки с ориз или фасул, лук, чесън, мед и орехи, варено жито, ошав, варен боб, сарми, туршии, вино.

Празничните поверия са директно обвързани с трапезата на Бъдни вечер. На масата наложително се поставя глава лук – колкото са неговите люспи, толкоз ще са парцелите на фамилията. На празничната софра би трябвало да има и орехи и всеки си избира един. Ако ядките на ореха са хубави и вкусни, притежателят им ще е здрав през новата година. Ако са изгнили – чакат го компликации. Празничната пита се разчупва на високо, с цел да пораснат високо житните класове.

Важно е, в четирите ъгъла на стаята да се сложи по един орех – знак на четирите краища на света. Според поверията, преди фамилията да седне на вечеря, най-възрастният прекадява дома и трапезата. Счита се, че тамянът прогонва злите сили и дяволчета, както и Сатаната и всички вещери и караконджоли.

На Бъдни вечер никой не би трябвало да става от масата. В противоположен случай житото ще се разпилее, кокошките ще спрат да мътят, а фамилията ще се разедини. Ако въпреки всичко се наложи, единствено най-възрастният има право да стане, само че и той би трябвало да върви наведен, с цел да се превиват житните класове.

В другите български области, празничният самун е прочут с друго име – вечерник, коледник, боговица. Разчупва се от най-възрастния член на фамилията и до момента в който прави това, той би трябвало да споделя думите:

„ Ела, Боже да вечеряме ”.

Първото парче самун от погачата се слага пред иконата на Света Богородица. Младите девойки поставят парче под възглавницата си, с цел да сънуват момчето, за което ще се омъжат.

Добре е да се опитат всички ястия на масата, с цел да са здрави членовете на фамилията. Българските обичаи са свързани и с гадаене на този ден. Ако определените орехи са цялостни, заболяванията ще подминат дома. През цялото време, до момента в който трае вечерята, не трябва да се става от масата. Ако въпреки всичко това се постанова, станалият би трябвало да върви наведен.

Когато членовете на фамилията се събират на празничната софра, те би трябвало да оставят известно разстояние между тях, с цел да има място и за мъртвите. Масата не се подвига, тъй като поверията

гласят, че мъртвите също идват на вечеря. Вратите се оставят отворени, с цел да могат те да се движат умерено из къщата.