Най-лошата атака на акули в историята
USS Indianapolis доставя основните съставни елементи за първата оперативна атомна бомба на военноморска база на тихоокеанския остров. На 6 август 1945 година оръжието ще изравни Хирошима със земята. Но в този момент, на 28 юли, корабът отплава от Гуам, без конвой, с цел да се срещне с USS Idaho в залива Лейт във Филипините и да се приготви за инвазия в Япония.
USS Indianapolis
На идващия ден всичко е спокойно и безшумно, когато Индианаполис се движи с към 17 възела през видимо безкрайния Тихи океан. Докато слънцето залязва над кораба, моряците играят карти и четат книги; някои беседват със свещеника на кораба, отец Томас Конуей.
Но малко след среднощ японско торпедо удря Индианаполис, взривява почти 20 метра от носа на кораба и възпламенява контейнер, съдържащ над 13 000 литра авиационно гориво, от което се образува огнена колона на няколкостотин метра в небето. Тогава друго торпедо от същата подводница удря кораба по-близо доникъде, поразявайки резервоари за гориво и сандъци с барут, като по този начин предизвиква верижна реакция от детонации, които дейно раздират Индианаполис на две. Все още пътувайки със 17 възела, Индианаполис стартира да приема огромни количества вода и потъва единствено за 12 минути. От 1196 души на борда 900 са падат във водата живи. Но тестванията им – това, което се счита за най-тежката офанзива на акули в историята – занапред стартират.
Дългокрила акула
Докато слънцето изгрява на 30 юли, оцелелите се пробват да седят над във водата. Спасителните лодки са малко. Живите търсят мъртви, плаващи във водата, с цел да вземат избавителните им жилетки. Надявайки се да установят въпреки и някакво сходство на ред, оживелите образуват групи – някои дребни, други от над 300 индивида – в откритата вода.
Акулите са привлечени от звука на детонациите, потъването на кораба и борбата и кръвта във водата. Въпреки че доста типове акули живеят в открити води, нито една не се смята за толкоз нападателна, колкото океанската дългокрила акула. Сведенията на оживелите от Индианаполис демонстрират, че акулите са нападали хората покрай повърхността, което кара историците да имат вяра, че става въпрос точно за атаки от дългокрили акули.
Първата нощ животните се концентрират върху мъртвите във водата. Но битките на оживелите притеглят от ден на ден и повече акули, които могат да усетят придвижванията им посредством рецептори по телата си, които могат да уловят промени в налягането и придвижването на стотици метри разстояние. Докато акулите насочват вниманието си към живите, изключително към ранените поради кървенето, моряците се пробват да се отдалечат от всеки с отворена рана и когато някой почине, те отблъскват тялото, надявайки се да жертват натрупа в подмяна на още малко време живот. Много от оживелите са парализирани от боязън, неспособни даже да ядат или пият от оскъдните дажби, които са избавени от кораба. Една група вършат грешката, като отвориха кутия с консерва с месо – само че преди да съумеят да го вкусят, ароматът му притегля рой акули. Те се отървават от месото, вместо да рискуват за второ роене.
Акулите обикалят и атакуват дни наред, без мъжете да виждат избавление. Военноморското разузнаване са прихванали известие от японската подводница, блъснала по Индианаполис, в което се разказва по какъв начин американски военен транспортен съд е потънал, само че то е подценено като трик за привличане на американски избавителни лодки за засада. Междувременно оживелите научават, че имат най-хубави шансове за оцеляване в група и в идеалния случай – в центъра на групата. Мъжете в по периферията или още по-лошо, сами, са най-податливи на акулите.
С минаването на дните доста оживели се поддаваха на жега и жадност или страдаха от халюцинации, които ги принуждават да пият от морската вода към тях – смъртна присъда от отравяне със сол. Онези, които утоляват жаждата си по този начин, се обричат на изблици на полуда, като езиците и устните им се подуват и им излиза пяна на устата. Те постоянно се трансформират в толкоз огромна опасност за оживелите, колкото и акулите, които обикалят изпод – мнозина завличат другарите си под водата, докато умират.
USS Doyle
След 11:00 ч. в четвъртия ден във водата, аероплан на Военноморски сили, прелита и видя оживелите от Индианаполис, след което се обажда по радиото за помощ. След броени часове различен хидроплан, ръководен от лейтенант Ейдриън Маркс, се връща на мястото и хвърля салове и ресурси за оцеляване. Когато Маркс вижда мъже да бъдат нападани от акули, той не се подчинява на заповедите и се приземява във водата, а по-късно стартира да обикаля със самолета във водата, с цел да помогне на ранените и самотните, които са изложени на максимален риск. Малко след среднощ USS Doyle идва на място и помaга да извадят последните оживели от водата. От първичния екипаж от 1196 души в Индианаполис остават единствено 317. Оценките за броя на починалите от набези на акули варират от няколко десетки до съвсем 150. Невъзможно е да сме сигурни. И в двата случая тестването на оживелите остава най-тежката морска злополука в морската история на Съединени американски щати.
