Фьодор Ушаков: Руската морска легенда и светец, който никога не губи битка
През XVIII и XIX в. руснаците са имали значимо преимущество по море в лицето на Фьодор Ушаков: той печели всяко морско стълкновение, в което взе участие като адмирал на съветския флот, и е толкоз ловък в работата си, че в последна сметка е канонизиран от Православната черква.
Ушаков е роден на 24 февруари 1745 година в село Бурнаково, Ярославска област. Семейството му е от дребно дворянство, а татко му е деец от Преображенския лейбгвардейски полк на Императорската армия на Руската императорска войска.
Ушаков постъпва във флота дни преди 16-ия си рожден ден. След образованието си е изпратен в Балтийско море, а за пръв път вижда деяние по време на Руско-турската война през 1768-74 година с Донската флотилия в Таганрог. Бързо демонстрира уменията си на водач и му е предоставено да командва яхтата на Екатерина Велика, а по-късно е претрупан с отговорността да пази комерсиалните кораби в Средиземно море по време на Първата лига за неутралитет.
През 1787 година стартира Втората руско-турска война, защото Османската империя се стреми да си върне земите, които е изгубила в предходния спор. Преди войната Фьодор е претрупан със задачата да построи докове в Херсон и военноморска база в Севастапол.
По време на Втората руско-турска война Ушаков побеждава в редица значими борби. Първата от тях е при Фидониси, която се организира покрай Змийския остров. След това повежда руснаците към победа по време на сраженията при Керченския пролив и Тендра, последното от които става в Черно море. Постига победа и в борбата при нос Калиакра – последното морско стълкновение през войната. Руският флот печели борбата, макар че разполага със доста по-малко фрегати и оръдия от османците.
Военен портрет на Фьодор Ушаков
Ушаков е необикновено надарен пълководец, който прекатурва с главата надолу обичайните способи на водене на морска война. В края на XVIII в. корабите нормално се сражавали в по този начин наречената „ бойна линия “, като се подреждали в редица против врага. Въпреки че тази тактичност има своите преимущества, като да вземем за пример понижаване на вероятността от другарски огън, тя постоянно води до патова обстановка сред еднообразно мощни флоти.
Вместо това Ушаков караше корабите си да маневрират към врага, като задачата беше флагманският транспортен съд на съперника. Тези кораби нормално се показваха на една и съща линия с останалите по-малко значимите кораби, само че не и за Ушаков – той държеше своя флагман настрани, до момента в който не пристигна решителния миг в борбата.
Това вкарва безпорядък у съперника.
През 1798 година е нараснал в адмирал. От 43-те борби, в които служи като пълководец, той не губи нито един транспортен съд и остава непобеден. Успехът му обаче не е приет незабавно. Ушаков счита, че император Александър I не му е оказал нужното почитание, и през 1807 година подава оставка и отхвърля всички бъдещи оферти да се върне на поста си. Вместо това той се отдръпва в Санаксарския манастир „ Рождество Богородично “.
По-късно написа: „ Благодарение на Бога, във всички гореспоменати сражения с врага и до момента в който флотът беше под мое командване в морето, по Божия воля не беше изгубен нито един транспортен съд и нито един военнослужещ не беше покорен от врага. “
Паметник, отдаден на Фьодор Ушаков, на нос Калиакра, Каварна, България. (Снимка: Pivari.com / Wikimedia Commons CC BY-SA 4.0)
Фьодор Ушаков от дълго време е почитана персона в Русия. Освен че редица кораби са кръстени на него, Балтийския военноморски институт в Калининград също носи неговото име. През 1944 година Съветският съюз основава ордена „ Ушаков “, който се дава на морски офицери, спечелили борби против по-многобройни врагове. Русия продължава да връчва оценката и след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
През август 2001 година Руската православна черква афишира Ушаков за светец и настойник на съветския военноморски флот, а през 2005 година Празниците за него се празнуват на 2 октомври, 23 юли и 23 май всяка година.
