Синдромът на самозванеца убива успеха
Успявате в специалността или в бизнеса си, само че имате непрекъснато възприятие, че това, което вършиме, не е задоволително, или че се дължи повече на чист шанс, а не на умения и положени старания? Подценяването на личните достижения и себестойност е колкото персонално психическо положение, толкоз и фактор при ръководството на корпоративно равнище. И има действителни измерения в бизнеса – огромно текучество на фрагменти, нараснал професионален стрес, намалена конкурентоспособност и всичко това вкупом води до неприятни финансови резултати.
Постоянният боязън да не бъдеш изобличен като „ лъжец “, макар явните доказателства за подготвеност, визира чиновници на всички равнища в областта на услугите, маркетинга, IT сферата, креативната сфера. Хората, които страдат от така наречен „ Синдром на самозванеца “, дават по-малко, в сравнение с могат, на компанията, тъй като живеят в боязън от „ разкритие “. Това положение оказва непропорционално огромно въздействие върху високоуспелите, дамите и незадоволително показаните експерти. Те мъчно поемат опасности и са подложени на високи равнища на стрес и бърнаут, което води до повече болнични дни.
И въпреки за това персонално и професионално предизвикателство в България да приказваме неотдавна, мащабите на казуса са огромни. Според изследвания на Executive Development Network от 2025 година, 53% от чиновниците във Англия изпитват стрес и тревога всеки месец, а една четвърт – всяка седмица. Това води до загуба на продуктивност до 10 цялостни дни на чиновник на година. Служители от поколението Z вземат до 2.6 спомагателни болнични дни годишно. Поради нерешителност 45% от интервюираните споделят, че заобикалят покачване или нови провокации. Това води и до обстоятелството, че 12% от тях са взели решение за напусканe. Като се има поради високата цена на подбора на един чиновник, това е сериозен, въпреки и незабележим фактор за понижаване хоризонта на професионалния и бизнес триумф.
У нас едвам през 2025 година се заприказва за Синдрома на самозванеца, като към този момент има и изследване в IT сферата, направено от Виктория Викторова, създател на книга по тематиката. Според данните, 71.1% от запитаните споделят чувството си, че не са толкоз положителни, за колкото другите ги считат. А 48.7% признават, че са занижавали цената на услугите си заради тази причина, което има директен стопански резултат върху благосъстоянието им. Мнозинството са с висше обучение, само че това не ги защищава от чувството, че са " самозванци ".
Как персоналната нерешителност и професионална незадоволеност да се преодолеят като икономическа спънка посредством ясни функции, съответно дефинирани отговорности и реалистични упования, споделят двама експерти – Виктория Викторова и Вергиния Накова:
Виктория Викторова: Загубите са косвени, само че огромни
Виктория Викторова е сериен бизнесмен и създател е на компанията за психотерапия като обществена облага „ МайндФит “ (MindFit). Автор на книгата „ Синдромът на самозванеца “ - Снимка Ивета Венева
Госпожо Викторова, какъв е професионалния профил на хората със Синдром на самозванеца?
Синдромът на самозванеца е психическо събитие, засягащо главно високоефективни и сполучливи хора. Най-уязвими са хората в креативните специалности и като цяло сферите, в които обективното премерване на резултатите е мъчно. В ИТ промишлеността се следи доста постоянно, изключително в ерата на изкуствения разсъдък (ИИ), когато всеки се тормози, че в случай че не го употребява, изостава, а в противоположния случай може да бъде упрекнат, че не е задоволително добър в работата си.
Това е главната сфера, която проучвах за книгата си. В нея Синдромът на самозванеца се вихри с цялостна мощ. Над 40% от респондентите ми за изследването са ИТ експерти. Да вземем за образец програмистите. Почти половината от запитаните от мен са склонни да отдават триумфите си на външни фактори (късмет), вместо на персонални качества, макар високото си обучение и достижения.
Може да си мислим, че тяхната работа е елементарно измерима и има ясни параметри, само че по-голямата част от тях изпитват подозрения в уменията си. Някои от тях показват, че от време на време даже не са сигурни по какъв начин са съумели да накарат избран развой да работи. Средата е извънредно конкурентна и това ускорява подозренията. Разбира се, в ИТ сферата има разнообразни типове експерти, само че правилото, по който работи развиването на подозрение в личните умения, е идентичен.
Модерно професионално заболяване ли е, или се увеличи чувствителността ни към него?
В последните 2-3 години се следи повишение на интереса и желанието за информираност по тематиката и повода ненапълно е обвързвана с икономическата рецесия, в която се намираме. Професионалистите се тормозят дали са задоволително скъпи, с цел да запазят работното си място, дали ИИ ще ги замести. Всичко това, в композиция с лъскавия свят на мрежи като LinkedIn, ги кара да се усещат не на място и даже изоставащи.
Какви са най-големите последици? Има ли и изгоди?
Възможните последици от синдром на самозванеца, когато е в тежка степен, са бърнаут (професионално прегаряне), продължителен стрес, меланхолия, влошени връзки, цялостна незадоволеност, а когато приказваме за физическо изражение - бодърствуване, след това и автоимунни болести. Ползи се следят главно в по-леката към междинна форма на синдрома. Понякога даже го назовавам суперсила, тъй като може да ни даде мотивацията да реализираме доста.
Какви и какъв брой стопански загуби може да понесе един човек или компания?
Загубите са косвени, само че са огромни. Страхотен чиновник може да не разпростира цялостния си капацитет като началник, тъй като се тормози да поеме сходна роля. За компанията това е еднакво на пропуснати изгоди, а според от гледната точка - и на директни загуби. В допълнение на това, част от текучеството се дължи на чувството на положителните експерти, че е по-добре да изоставен, преди да са " разобличени ". Покачва се и равнището на напрежението. Според данни на Българска стопанска камара от 2025 година България е в челната петица на страните с нараснал риск от бърнаут, което е разследване и от прояви на синдрома. Сред най-тежко засегнатите от синдрома на професионалното привършване са публицистите, IT експертите. Загубите за стопанската система надвишават 600 милиона лв. годишно, което включва болнични дни и разноски.
На какво е нужно да обърне внимание един експерт " Хора и просвета ", с цел да върне продуктивността на служителя си?
Служителят нормално се затруднява да се освободи самичък от хватката на синдрома. Важно е да виждаме, в случай че имаме в екипа си сръчен и изпълнителен човек, който постоянно се подценява, а при рецензия - даже и градивна - изпитва терзание. Тези хора могат да бъдат разпознати и по перфекционизма си, даже при осъществяване на незначителни задания или при притискащи ги периоди, както и по склонността да работят изключително. За подобен човек похвали като " Страхотна работа! " са празни думи от вежливост. Важното е да се подходи с доста съответни индикатори - данни, позитивно съпоставяне с другите хора на сходна позиция и други Ако компанията може да обезпечи и помощ от психолог или психотерапевт, това оказва основно въздействие.
Каква е обществената цена, която плащаме за Синдрома на самозванеца?
Социалната цена е в изгубения за обществото капацитет. Хората, които са готови и способни, по-често мълчат, отсрочват или се отхвърлят да заемат значима позиция, тъй като се съмняват в действителните си качества. Това води до основаване на неравенства - не тъй като липсва гений, а тъй като липсва чувство за „ право на присъединяване “. В същото време се основава просвета на свръхусилие и прегаряне, в която стойноста на индивида се потвърждава посредством безсилие. Синдромът изкривява визията ни за подготвеност. Мишел Обама, Том Ханкс и Серина Уилям са осъзнали, че страдат от синдрома и не му разрешават да диктува решенията им. Аз също съм " човек в ремисия “.
Вергиния Накова: Решението е ред и изясненост в работната среда
Вергиния Накова е създател на Mission Point и основател на системата D.O.T.S. – инструмент за поведенчески и учредителен разбор, употребен за диагностика на водачество, екипна динамичност и действителна успеваемост. Работата ѝ е фокусирана върху нареждане на функции, отговорности и процеси там, където хаосът, неяснотата и свръхконтролът блокират продуктивността - Снимка Виктория Маринова
Госпожо Накова, „ Синдромът на самозванеца “ съвременно професионално заболяване ли е? Къде се среща?
Това, което виждам в практиката си е, че проявата на синдрома е по-скоро реакция на средата, в която работим. Хората не са станали по-несигурни, а светът към нас е станал доста по-взискателен и по-шумен. Сравняваме се непрекъснато с съвършен облик за триумф онлайн, който не демонстрира грешките и съмненията. Преди години професионалното развиване беше по-праволинейно и доста по-тихо. Днес функциите се сменят бързо, упованията порастват, а потребността да доказваш експертизата и цената си, е непрекъсната.
В този смисъл по-скоро сме основали среда, в която синдромът се появява доста по-често и по-рано. Най-уязвими са хората, които постоянно са най-способни и най-отговорни, само че са в уязвим професионален или персонален миг. Например, преди малко са поели нова роля, станали са мениджъри, влезнали са в нова промишленост или са се озовали в среда с по-високи условия.
По равнища в организацията това се среща най-често в междинния и висшия мениджмънт. Там упованията са високи, грешките са по-видими, а критериите за „ добре свършена работа “ не постоянно са ясно дефинирани. Колкото по-малко справедливи маркери има за триумф, толкоз по-лесно човек стартира да се съмнява в личната си стойност.
По сфери го виждам най-често в консултирането, IT бранша, продажбите, маркетинга, лидерските и предприемаческите функции - на всички места, където се чака по едно и също време експертиза, убеденост и да те виждат.
Как се отразява това на продуктивността?
Това е един от тези проблеми, които рядко влизат в докладите, само че се усещат доста ясно в резултатите. Загубите съвсем в никакъв случай не идват като внезапен срив, а като последователно изпускане на потенциал. Когато човек живее със подозрение дали „ е на мястото си “, той стартира да играе на несъмнено. Това непосредствено удря нововъведенията и скоростта на взимане на решения. Процесите се забавят, тъй като има повече инспекции, повече координиране и по-малко храброст за деяние. И това се трансформира в хронично по-ниска работливост. Мениджърите постоянно компенсират с повече надзор, което още повече забавя работата и натоварва екипите. В дълготраен проект компанията губи освен успеваемост, само че и хора – тъй като част от най-способните експерти се изтощават или напущат.
Какви са потребните ходове за справяне със синдрома?
Първото и най-важно нещо е да не се третират тези признаци като персонален проблем или уязвимост. В множеството случаи това не е въпрос на липса на убеденост, а на липса на изясненост – какво тъкмо се чака, по какви критерии се прави оценка работата и по кое време нещо може умерено да се одобри за „ задоволително добре “.
Фокусът би трябвало да е върху рамката, не върху страстта. Хората стартират да работят по-спокойно, когато знаят къде свършва отговорността им и по какво ще бъдат оценени.
Когато има навременна и съответна противоположна връзка за това кое работи добре и за какво, човек последователно стартира да „ признава “ личните си резултати. В този миг продуктивността се връща естествено, тъй като силата към този момент не отива в самоотбрана, а в действителна работа. Когато средата е подредена, Синдромът на самозванеца доста постоянно изчезва самичък, без да е нужно да „ лекуваме “ хората. Този метод носи резистентен резултат за чиновниците и за бизнеса.
Текстът е част от бр. 131 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
логика на психиката човешки ресурси
Постоянният боязън да не бъдеш изобличен като „ лъжец “, макар явните доказателства за подготвеност, визира чиновници на всички равнища в областта на услугите, маркетинга, IT сферата, креативната сфера. Хората, които страдат от така наречен „ Синдром на самозванеца “, дават по-малко, в сравнение с могат, на компанията, тъй като живеят в боязън от „ разкритие “. Това положение оказва непропорционално огромно въздействие върху високоуспелите, дамите и незадоволително показаните експерти. Те мъчно поемат опасности и са подложени на високи равнища на стрес и бърнаут, което води до повече болнични дни.
И въпреки за това персонално и професионално предизвикателство в България да приказваме неотдавна, мащабите на казуса са огромни. Според изследвания на Executive Development Network от 2025 година, 53% от чиновниците във Англия изпитват стрес и тревога всеки месец, а една четвърт – всяка седмица. Това води до загуба на продуктивност до 10 цялостни дни на чиновник на година. Служители от поколението Z вземат до 2.6 спомагателни болнични дни годишно. Поради нерешителност 45% от интервюираните споделят, че заобикалят покачване или нови провокации. Това води и до обстоятелството, че 12% от тях са взели решение за напусканe. Като се има поради високата цена на подбора на един чиновник, това е сериозен, въпреки и незабележим фактор за понижаване хоризонта на професионалния и бизнес триумф.
У нас едвам през 2025 година се заприказва за Синдрома на самозванеца, като към този момент има и изследване в IT сферата, направено от Виктория Викторова, създател на книга по тематиката. Според данните, 71.1% от запитаните споделят чувството си, че не са толкоз положителни, за колкото другите ги считат. А 48.7% признават, че са занижавали цената на услугите си заради тази причина, което има директен стопански резултат върху благосъстоянието им. Мнозинството са с висше обучение, само че това не ги защищава от чувството, че са " самозванци ".
Как персоналната нерешителност и професионална незадоволеност да се преодолеят като икономическа спънка посредством ясни функции, съответно дефинирани отговорности и реалистични упования, споделят двама експерти – Виктория Викторова и Вергиния Накова:
Виктория Викторова: Загубите са косвени, само че огромни
Виктория Викторова е сериен бизнесмен и създател е на компанията за психотерапия като обществена облага „ МайндФит “ (MindFit). Автор на книгата „ Синдромът на самозванеца “ - Снимка Ивета Венева
Госпожо Викторова, какъв е професионалния профил на хората със Синдром на самозванеца?
Синдромът на самозванеца е психическо събитие, засягащо главно високоефективни и сполучливи хора. Най-уязвими са хората в креативните специалности и като цяло сферите, в които обективното премерване на резултатите е мъчно. В ИТ промишлеността се следи доста постоянно, изключително в ерата на изкуствения разсъдък (ИИ), когато всеки се тормози, че в случай че не го употребява, изостава, а в противоположния случай може да бъде упрекнат, че не е задоволително добър в работата си.
Това е главната сфера, която проучвах за книгата си. В нея Синдромът на самозванеца се вихри с цялостна мощ. Над 40% от респондентите ми за изследването са ИТ експерти. Да вземем за образец програмистите. Почти половината от запитаните от мен са склонни да отдават триумфите си на външни фактори (късмет), вместо на персонални качества, макар високото си обучение и достижения.
Може да си мислим, че тяхната работа е елементарно измерима и има ясни параметри, само че по-голямата част от тях изпитват подозрения в уменията си. Някои от тях показват, че от време на време даже не са сигурни по какъв начин са съумели да накарат избран развой да работи. Средата е извънредно конкурентна и това ускорява подозренията. Разбира се, в ИТ сферата има разнообразни типове експерти, само че правилото, по който работи развиването на подозрение в личните умения, е идентичен.
Модерно професионално заболяване ли е, или се увеличи чувствителността ни към него?
В последните 2-3 години се следи повишение на интереса и желанието за информираност по тематиката и повода ненапълно е обвързвана с икономическата рецесия, в която се намираме. Професионалистите се тормозят дали са задоволително скъпи, с цел да запазят работното си място, дали ИИ ще ги замести. Всичко това, в композиция с лъскавия свят на мрежи като LinkedIn, ги кара да се усещат не на място и даже изоставащи.
Какви са най-големите последици? Има ли и изгоди?
Възможните последици от синдром на самозванеца, когато е в тежка степен, са бърнаут (професионално прегаряне), продължителен стрес, меланхолия, влошени връзки, цялостна незадоволеност, а когато приказваме за физическо изражение - бодърствуване, след това и автоимунни болести. Ползи се следят главно в по-леката към междинна форма на синдрома. Понякога даже го назовавам суперсила, тъй като може да ни даде мотивацията да реализираме доста.
Какви и какъв брой стопански загуби може да понесе един човек или компания?
Загубите са косвени, само че са огромни. Страхотен чиновник може да не разпростира цялостния си капацитет като началник, тъй като се тормози да поеме сходна роля. За компанията това е еднакво на пропуснати изгоди, а според от гледната точка - и на директни загуби. В допълнение на това, част от текучеството се дължи на чувството на положителните експерти, че е по-добре да изоставен, преди да са " разобличени ". Покачва се и равнището на напрежението. Според данни на Българска стопанска камара от 2025 година България е в челната петица на страните с нараснал риск от бърнаут, което е разследване и от прояви на синдрома. Сред най-тежко засегнатите от синдрома на професионалното привършване са публицистите, IT експертите. Загубите за стопанската система надвишават 600 милиона лв. годишно, което включва болнични дни и разноски.
На какво е нужно да обърне внимание един експерт " Хора и просвета ", с цел да върне продуктивността на служителя си?
Служителят нормално се затруднява да се освободи самичък от хватката на синдрома. Важно е да виждаме, в случай че имаме в екипа си сръчен и изпълнителен човек, който постоянно се подценява, а при рецензия - даже и градивна - изпитва терзание. Тези хора могат да бъдат разпознати и по перфекционизма си, даже при осъществяване на незначителни задания или при притискащи ги периоди, както и по склонността да работят изключително. За подобен човек похвали като " Страхотна работа! " са празни думи от вежливост. Важното е да се подходи с доста съответни индикатори - данни, позитивно съпоставяне с другите хора на сходна позиция и други Ако компанията може да обезпечи и помощ от психолог или психотерапевт, това оказва основно въздействие.
Каква е обществената цена, която плащаме за Синдрома на самозванеца?
Социалната цена е в изгубения за обществото капацитет. Хората, които са готови и способни, по-често мълчат, отсрочват или се отхвърлят да заемат значима позиция, тъй като се съмняват в действителните си качества. Това води до основаване на неравенства - не тъй като липсва гений, а тъй като липсва чувство за „ право на присъединяване “. В същото време се основава просвета на свръхусилие и прегаряне, в която стойноста на индивида се потвърждава посредством безсилие. Синдромът изкривява визията ни за подготвеност. Мишел Обама, Том Ханкс и Серина Уилям са осъзнали, че страдат от синдрома и не му разрешават да диктува решенията им. Аз също съм " човек в ремисия “.
Вергиния Накова: Решението е ред и изясненост в работната среда
Вергиния Накова е създател на Mission Point и основател на системата D.O.T.S. – инструмент за поведенчески и учредителен разбор, употребен за диагностика на водачество, екипна динамичност и действителна успеваемост. Работата ѝ е фокусирана върху нареждане на функции, отговорности и процеси там, където хаосът, неяснотата и свръхконтролът блокират продуктивността - Снимка Виктория Маринова
Госпожо Накова, „ Синдромът на самозванеца “ съвременно професионално заболяване ли е? Къде се среща?
Това, което виждам в практиката си е, че проявата на синдрома е по-скоро реакция на средата, в която работим. Хората не са станали по-несигурни, а светът към нас е станал доста по-взискателен и по-шумен. Сравняваме се непрекъснато с съвършен облик за триумф онлайн, който не демонстрира грешките и съмненията. Преди години професионалното развиване беше по-праволинейно и доста по-тихо. Днес функциите се сменят бързо, упованията порастват, а потребността да доказваш експертизата и цената си, е непрекъсната.
В този смисъл по-скоро сме основали среда, в която синдромът се появява доста по-често и по-рано. Най-уязвими са хората, които постоянно са най-способни и най-отговорни, само че са в уязвим професионален или персонален миг. Например, преди малко са поели нова роля, станали са мениджъри, влезнали са в нова промишленост или са се озовали в среда с по-високи условия.
По равнища в организацията това се среща най-често в междинния и висшия мениджмънт. Там упованията са високи, грешките са по-видими, а критериите за „ добре свършена работа “ не постоянно са ясно дефинирани. Колкото по-малко справедливи маркери има за триумф, толкоз по-лесно човек стартира да се съмнява в личната си стойност.
По сфери го виждам най-често в консултирането, IT бранша, продажбите, маркетинга, лидерските и предприемаческите функции - на всички места, където се чака по едно и също време експертиза, убеденост и да те виждат.
Как се отразява това на продуктивността?
Това е един от тези проблеми, които рядко влизат в докладите, само че се усещат доста ясно в резултатите. Загубите съвсем в никакъв случай не идват като внезапен срив, а като последователно изпускане на потенциал. Когато човек живее със подозрение дали „ е на мястото си “, той стартира да играе на несъмнено. Това непосредствено удря нововъведенията и скоростта на взимане на решения. Процесите се забавят, тъй като има повече инспекции, повече координиране и по-малко храброст за деяние. И това се трансформира в хронично по-ниска работливост. Мениджърите постоянно компенсират с повече надзор, което още повече забавя работата и натоварва екипите. В дълготраен проект компанията губи освен успеваемост, само че и хора – тъй като част от най-способните експерти се изтощават или напущат.
Какви са потребните ходове за справяне със синдрома?
Първото и най-важно нещо е да не се третират тези признаци като персонален проблем или уязвимост. В множеството случаи това не е въпрос на липса на убеденост, а на липса на изясненост – какво тъкмо се чака, по какви критерии се прави оценка работата и по кое време нещо може умерено да се одобри за „ задоволително добре “.
Фокусът би трябвало да е върху рамката, не върху страстта. Хората стартират да работят по-спокойно, когато знаят къде свършва отговорността им и по какво ще бъдат оценени.
Когато има навременна и съответна противоположна връзка за това кое работи добре и за какво, човек последователно стартира да „ признава “ личните си резултати. В този миг продуктивността се връща естествено, тъй като силата към този момент не отива в самоотбрана, а в действителна работа. Когато средата е подредена, Синдромът на самозванеца доста постоянно изчезва самичък, без да е нужно да „ лекуваме “ хората. Този метод носи резистентен резултат за чиновниците и за бизнеса.
Текстът е част от бр. 131 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
логика на психиката човешки ресурси
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ