Успехът на енергийния преход в Европа ще зависи особено много

Успехът на енергийния преход в Европа ще зависи изключително доста от самодейната роля на жителите, локалните общности и дребния и междинен бизнес. Именно те ще се трансфорат от пасивни ползватели на сила в вложители и производители. Това стартира да се случва и в България като от ден на ден просюмъри работят интензивно в посока на своята енергийна самостоятелност. Това са част от изводите от последния разбор на Центъра за проучване на демокрацията, който беше показан неотдавна и е озаглавен “. Още по тематиката ВЕИ 14 апр 2024 В България този развой на демократизация и децентрализация на ВЕИ бранша се сблъсква със съществени провокации, като да вземем за пример блокиран развой на присъединение към електроразпределителната мрежа и към момента прекомерно комплицирани, бюрократични процедури. Към това би трябвало да се прибавят и сериозните съпътстващи екологични и строителните разрешителни за ВЕИ плановете. Въпреки това децентрализираното произвеждане на електрическа енергия към този момент изрично е в центъра на бурното развиване на ВЕИ бранша в Европа. Огромният прогрес на ВЕИ технологиите подтиква жителите и бизнеса все по-често да търси пътя към своята към енергийна самостоятелност. Всички значими моменти, свързани с този преход, са разказани в отчета на ЦИД. Повече от три години институциите на Република България имат задължението да приведат националното законодателство в синхрон с наредбите на Директива 2018/2001 за поощряване потреблението на сила от възобновими източници. По този метод ще се отворят опциите българите  общините, дребния и междинен бизнес да се трансфорат в мотор на енергийния преход, Така ще се спестят и разноски за всички, а преимуществата пред децентрализираното произвеждане на сила ще стават от ден на ден. Тук приказваме към този момент освен за консумация и транспорт на сила, само че и нейното рационално запазване и отдаване  в мрежата, когато има потребност от нея. Тази композиция от разнообразни начини може сносно да синхронизира производството на вятърната и слънчева сила да вземем за пример, напомнят специалистите. Подобни вложения проправят пътя и към идващия стадий – създаване на системи за предпазване на сила и произвеждане на зелен водород.  С последните промени в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Закона за силата от възобновими източници (ЗЕВИ) бе изработен опит за привеждане на националното законодателство на България в синхрон с наредбите на Директива 2018/2001 за поощряване потреблението на ВЕИ електрическата енергия. В България жителите се сблъскват със съществени провокации, като блокиране на процеса на присъединение към електропреносната мрежа и комплицирани, бюрократични процедури. Непрозрачните механизми за разпределение на мрежовия потенциал затруднява ефикасното създаване на нови ВЕИ планове, напомня Ремина Алексиева, анализатор към стратегия „ Енергетика и климат “ в Центъра за проучване на демокрацията. Липсата на ясна методология за оценка на разноските за присъединение в допълнение усложнява вложенията и пречи на тяхното разрастване. От друга страна административните процедури, свързани с екологичните и строителните разрешителни за създаване на ВЕИ планове, водят до сензитивно закъснение на плановете. Доста постоянно се случва избраните в закона периоди за осъществяване на обособените процедури да се нарушат и това да докара до закъснение на плана. Също по този начин особеното пояснение на законодателството при обособените способените органи може да докара до дискриминиращо отношение на един участник по отношение на различен. Какво планува европейското законодателство? С въвеждането на Директива 2018/2001 през 2018 година се сътвори обща рамка за поощряване на възобновимите енергийни източници в Европейски Съюз, в това число посредством опростена процедура за създаване на децентрализирани системи. През 2023 година, с преразглеждането на Директива (ЕС) 2018/2001, се дефинира наложителна цел за възобновима сила на ниво Европейски Съюз до 2030 година, като се предизвиква присъединяване на енергийни общности и се вкараха съответни цели за обособените стопански браншове, напомнят от ЦИД. Крайният период за транспониране на Директивите (2019/944) и 2018/2001 от страните членки бе 30 юни 2021 година, само че тя българските ръководещо не съумяха да спазят този период. В резултат на което Европейската комисия (ЕК) сезира Съда на Европейския съюз (СЕС) с искане за налагане на финансови наказания против България. Основните разпореждания при транспонирането на Директивите въпреки всичко залегнаха в основни промени на ЗЕВИ чак през октомври 2023 г.  Сега страните от Европейски Съюз има период до 1 юли 2024 година за транспонирането на съответни разпореждания, свързани с издаването на разрешителни в националното законодателство и в националните си проекти в региона на енергетиката и климата (ИНПЕК). Отделно до 21 май 2025 година следва да бъдат транспонирани и всички останали разпореждания, включително картографирането на регионите и потребностите от възобновима сила. Малко по-натам следват още промени: до 21 февруари 2026 година следва да бъдат разпознати зони за ускорено внедряване на сила от възобновими източници. Тъй като Директивите на Европейски Съюз са директно обвързващи за страните членки, даже и при липса на транспониране в инструкции период, пострадали физически или юридически лица могат да се базират на техния директния резултат и да изискват даването на съответните им самостоятелни права. Още въпреки всичко е рано да приказваме за търсене на правата на потребителите по правосъден път, само че това сигурно ще бъде една от вариантите, в случай че страната ни се забави със законовите ремонти. Проблемите пред вложителите Сред най-проблемните области, с които се сблъскват децентрализираните ВЕИ планове в България, е блокирането на процеса на присъединение към мрежата и мудните бюрократични процеси. От една страна разработчиците на ВЕИ планове се сблъскват с непрозрачни механизми за разпределение на потенциала на мрежата, а от друга липсва задоволително информация за наличния потенциал в другите точки на присъединение и ясна, поредна методология за оценка на разноските за уголемение и възобновяване на инфраструктурата. Електроенергийният систематичен оператор и разпределителните сдружения към този момент работят в посока на цифровизация на мрежата и повече инвестиции, с цел да посрещнат упования ВЕИ взрив. В десетгодишния проект на ЕСО се чака към мрежата да бъдат присъединени нови ВЕИ за съвсем 18 000 мегавата общо. Отделно си остават и административните спънки каквито могат да са екологичните и строителните разрешителни за нови планове да вземем за пример. Те могат да доведат до закъснение на осъществяването заради лимитираната успеваемост на институциите и неналичието на ефикасен надзор в координационните звена. Съответните институции постоянно не съблюдават личните си периоди, което може да се дължи на невисок административен и професионален потенциал за обработка на заявките. Освен това, когато съществува опция за друго пояснение на съществуващото законодателство от страна на способените органи заради непълни или неразбираеми рамки и насоки. Така съществува действителен риск администрацията да вземе дискриминационно по отношение на вложителите решение. Процедурите за издаване на разрешителни постоянно изискват доста количество документи и не са цифровизирани, което способства за по-нататъшното отсрочване на плановете. Местните управляващи и гражданските енергийни общности също се сблъскват с спомагателни провокации и неустановеност. Прегледът на последните промени в Закона за енергетиката и ЗЕВИ, както и на положителни практики от няколко страни в Европейски Съюз, демонстрира острата потребност от редица промени в законодателната и регулаторна рамка, с цел да се реализира по-ефективно внедряване на новите ВЕИ технологии и ограниченията за енергийна успеваемост. Тези промени следват да бъдат и основополагащи за сполучливото развиване на енергийните общности в България, и биха ускорили децентрализацията на електроенергийното произвеждане. Точно това ще бъде и крайъгълният камък на енергийния преход в България, уверени са експертите на ЦИД. Според тях е належащо е възобновяване на дефиницията за енергийни общности, като се разграничат другите типове участници, в дефиницията се включат и микропредприятията като равнопоставени участници, а нормативната уредба би трябвало да бъде в допълнение конкретизирана. Така ще се подсигурява сходство с правилата на REScoop и да се предотврати „ комерсиализацията “ на общностните планове. Трябва да се открият ясни правила и критерии за регистрацията на общностите, отбрана правата на дейните клиенти, както и възбрана за дискриминационни практики, осигурявайки бистрота и правдивост на всички аспекти на активността на енергийните общности, в това число тези, свързани с разпоредбите за предпазване и продажба на непотребната сила, както и контролиране на процедурите по присъединение към мрежата. Какво следва? Ще има ли указател на ВЕИ потребителите У нас би трябвало да стартира по-сериозно да се прави чисто отчитане на създадената и потребена електрическа енергия, да отстранен двойните мрежови такси за енергийните общности и да се открият стандартизирани процедури и протоколи за основаване и ръководство на енергийните общности. Въвеждането на централно координационно звено за административно обслужване ще обезпечи обединен метод и качество на услугите при издаването на актове за ВЕИ планове, като се вкарат законодателни промени. Това действително би оптимизирало административните процеси. За възстановяване успеваемостта и прозрачността, се предлага цифровизация на административния развой и прекосяване към електронна връзка, като се сътвори народен указател на ВЕИ потребителите. Необходимо е и въвеждането на специфични финансови принадлежности за подкрепяне на основаването и присъединяване в енергийни общности. Ето и няколко съответни ограничения, които биха спомогнали за възстановяване на правната рамка и ще подтикват развиването на децентрализираното произвеждане на ВЕИ сила у нас. Подобряване на дефиницията за ВЕИ общественост, с цел да се преодолее неяснотата в нормативната уредба по отношение на учредяването, ролята и действието ѝ: • В обсега на вероятните участници в енергийните общности следва да попаднат и микропредприятията. • Нормативната уредба следва да подсигурява използването на седемте правилото за дейно действие на енергийните общности по модела на REScoop. • Следва да се предотврати „ комерсиализацията “ на енергийните общности и да се резервира техния цивилен темперамент. Може да се вкара най-малък брой физически и юридически лица, които да са членове на общността, както и да се посочат критерии за географска непосредственост сред ВЕИ централите, с цел да се усъвършенства успеваемостта на енергийната общественост. • Необходимо е да бъдат планувани условия по отношение на наличието на устава и учредителния акт посредством определената правно-организационна форма, измежду които 1) плаваща членска маса, 2) опция за финансово и некапиталово участие, 3) непринудено присъединяване и преустановяване на участието, 4) равно право на глас (за да бъде предотвратена концентрацията на въздействие върху взимането на решения от мажоритарните собственици) и други. • Необходимо е да бъдат дефинирани и ясни критерии за регистрация на общността, включително от какви права, сервитути и други положения може да се употребява тя, по отношение на упражняването на дейностите, посочени в член 18б, алинея 2 от ЗЕВИ. • Необходими са съответни условия за наличието на устава или учредителния акт на общностите за реализиране на съответни обществени, екологични и стопански цели, отговорности за отчитане (подобно на сдруженията в социална полза) и обособяване на средства за надзор и наказания.  • Установяване на кардинални правила за предпазване и продажба на непотребната електрическа енергия, които да обезпечат правдивост и бистрота в активността на енергийните общности.  Ето и предложенията на ЦИД по отношение на ефикасното контролиране на процедурите за присъединение към мрежата: • Трябва да бъдат основани съответните подзаконови рамки, които да детайлизират процедурите малко по малко, с съответни периоди, както и да се открият пълномощията на обособените институции. • Необходимо е да бъдат конкретизирани въпросите към финансовата отговорност при увеличение на преносната дарба на електрическата мрежа, тъй че да не се трансферира тежестта по поемането на разноските за модернизиране и уголемение на преносната мрежа върху ВЕИ вложителите. • Следва да бъдат въведени съответни разпореждания, които да обзет строителството на вътрешна инфраструктура за шерване на електрическа сила сред членовете. • Да бъде ясно регламентиран достъпа на енергийните общности до електроенергийните пазари в ЗЕ и съответните подзаконови нормативни актове.   Ето и предложенията за шерване и отчитане на създадената и потребената сила: • Препоръчително е да се изготви разбор на разноските и изгодите, който показва данни за степента на тежест върху енергийните общности по отношение на разноските за мрежата, балансиране и други. На базата на този разбор Комисията по енергийно и водно контролиране следва да прави оферти за това по какъв начин те могат да бъдат разпределени сред другите страни. • Следва да бъдат отстранени двойните мрежови такси при шерването на електрическа енергия сред членовете на енергийната общественост.
• Необходимо е в законодателството да се вкара съответна уредба на чистото отчитане на потребената и създадена електрическа енергия, с цел да се сътвори явен стопански тласък за вложения в дребни, децентрализирани мощности и в енергийни общности. • Следва да се вмени обвързване за мрежовите оператори за вземане предвид с настояванията на дейните консуматори да продават непотребната електрическа енергия назад в мрежата. • Необходимо и да се вкара методология за контролиране на цените за изкупуване, която да предотврати отрицателния резултат от дневните пазарни съмнения. • Мрежовите оператори би трябвало да бъдат задължени да конфигурират интелигентни електромери, които да разрешават техническото въвеждане на чисто отчитане. • По сходен метод са нужни и стандартизирани процедури за виртуалното чисто отчитане, при балансирането на електроенергийните потоци на повече от една ВЕИ централа, участник в енергийна общественост, или за улеснение на шерването на електрическата енергия. Административно обслужване на едно гише/единно координационно звено: • Необходимо е да се сътвори централно координационно звено, отговорно за хармонизиране на практиката на всички локални управляващи, които вземат участие в процеса на издаване на актове за ВЕИ планове.
• Центровете за административно обслужване следва да бъдат построени на основата на оценка на потребностите, мрежовия потенциал и други административни характерности.  Препоръчително е да се внесе общо предписание за обмисляне и даване на средства от държавния бюджет към общините, с цел да се подсигурява еднакъв достъп до финансови запаси за основаване на центрове за административно обслужване. • За да се усъвършенства успеваемостта и прозрачността на административния развой, следва той да се цифровизира, а връзката да бъде електронна, където това е допустимо. • Важно е централното координационно звено да бъде и главен източник на единна и ясна информация по отношение на опциите за произвеждане и лична консумация на сила от ВЕИ. • Препоръчва се основаването на осведомителна акция за опциите за основаване на енергийни общности. Единен указател на ВЕИ потребителите за лични потребности, както и на гражданските енергийни общности и общностите за възобновима сила: • Следва да се сътвори указател на потребителите на възобновима сила за лични потребности, както и на бъдещите енергийни общности. Събирането и обработването на тези данни ще разреши по-коректното отчитане на потреблението на сила от ВЕИ, както и ще улесни планирането на развиването на бъдещата децентрализирана електроенергийна система. • Препоръчва се регистърът да бъде поддържан от АУЕР, като следва да бъде проведен спомагателен човешки запас за осъществяването на тази активност. Събраните данни следва да бъдат обществено налични. За да се подтиква регистрацията на личните консуматори и енергийните общности, се предлага доказателство за регистрацията да бъде едно от условията за подписване на контракт за присъединение.