Управляващите в предизборните си кампании обещаваха бърза съдебна реформа, която

" Управляващите в предизборните си акции обещаваха бърза правосъдна промяна, която да докара до действителна битка с корупцията и с престъпността, като се твърдеше и се даваха уверения на жителите, че имат подготвени законопроекти по всички тематики. Виждаме обаче, че действително това не е по този начин ".

Това уточни в изявление за ФАКТИ адв. Методи Лалов , самостоятелен общински консултант в Столичния общински съвет и някогашен арбитър.

" Конституционното болшинство изисква 160 депутати, а ръководещите имат малко над 130. От останалите политически сили - ГЕРБ, Движение за права и свободи и “Възраждане”, няма такава, която да поддържа основна конституционна промяна ", счита той.

Според него за промяната в правораздаването " би трябвало да се работи интензивно и уверено, умело и задълбочено ".

" Една година е безусловно обозрим и реален период, който е по едно и също време бърз, само че дава и задоволително време да се прегледат всички аспекти съответно. В противоположен случай ще се връщаме и ще поправяме върху поправеното, ще стане като ремонтите на Фандъкова в Столична община. Това не трябва да се случва. ", безапелационен бе тогавашният арбитър.

Целия диалог с Методи Лалов за темповете на правосъдната промяна у нас четете в идващите редове:

- Адв. Лалов, на Моника Маковей принадлежи тезата, че при следствие на политическата корупция би трябвало да се работи бързо, да не се губи време, да се работи с кураж, да се приказва по-малко. Смятате ли, че дейностите у нас са такива?

- Потвърждавам тези думи на госпожа Маковей, тъй като битката с престъпността, а също и конституционните промени, изискват решителни дейности. “Бързо” обаче е дума, с която би трябвало да се внимава. Съществените промени би трябвало да се вършат премислено и задълбочено.

Противоречието тук е, че ръководещите в предизборните си акции обещаваха бърза правосъдна промяна, която да докара до действителна битка с корупцията и с престъпността, като се твърдеше и се даваха уверения на жителите, че имат подготвени законопроекти по всички тематики. Виждаме обаче, че действително това не е по този начин. Оправданието е, че тъй като става въпрос за коалиция, в обединението би трябвало да се стиковат избрани спорни позиции. В някаква степен това е правилно, само че пък по тази причина имаше съдружно съглашение. Бързината по-скоро изостава.

Оказва се, че за доста от нещата ръководещите - и от четирите партии в обединението, нямат подготвеност. Заявяваше се, че това са партии, които години наред работят в бранш правораздаване, имат подготвени решения. Струва ми се, че в този момент се работи на парче. Действителността е такава. По-добре е обаче да се забавим с половин, с една година, само че да свършим работата задълбочено, вместо да имаме бързи, само че некачествени решения, които да бъдат атакувани и едно по едно да падат в Конституционния съд. Това би ни върнало в изходна позиция и би дало причини на някогашните ръководещи от ГЕРБ и Движение за права и свободи, че не сме способни да създадем основна смяна.

- Споменахте конституционните промени, които са нужни. Смятате ли, че в сегашния парламент може да бъде събрано конституционно болшинство?

- Нямам съображение да считам, че това е допустимо. Конституционното болшинство изисква 160 депутати, а ръководещите имат малко над 130. От останалите политически сили - ГЕРБ, Движение за права и свободи и “Възраждане”, няма такава, която да поддържа основна конституционна промяна. Техните гласоподаватели бяха задоволително мобилизирани и ги избраха точно поради опълчването на една бъдеща смяна. Няма потребност да им се потвърждават, като вземат участие с ръководещите в тази смяна. Напротив - ще има опълчване. Конституционна промяна от този парламент аз не чакам и нямам съображение да чакам.

- Какво може да се направи следователно? Вие сте правист с дълъг опит, какъв съвет бихте дали?

- Няма да се отклоня доста от поръчките - ясно е, че би трябвало смяна в КПКОНПИ. Такава може да се направи с нормално болшинство, декларира се, ще забележим какъв брой задълбочена и ефикасна ще бъде тя. Със сигурност идната стъпка е смяна в Закона за правосъдната власт - както във връзка с статута на Висшия правосъден съвет, по този начин и по повод атестиране на съдии, на кадровите въпроси на съдиите.

Имайте поради, че действителната правосъдна промяна не е единствено битката с корупцията, с основния прокурор, подвеждането му под отчетност и отговорност. Не желая да отбивам фокуса - несъмнено, че статутът на основния прокурор би трябвало да бъде преди всичко. Съдебната промяна обаче е нещо доста по-задълбочено. Ако отидете в съдилищата ще видите проблеми от гишето до правосъдната зала.

Десетки каузи се насрочват за един и същи час, юристите и страните чакат, срещат се със съдии, които не проумяват своята функционалност, съдии, които се държат жестоко, неприятно, преждевременно. “Няма какво да ни казвате” - споделят на страните и на юристите - “Ние познаваме проблема, давайте накратко”, без да схващат какъв брой е значимо жителят и юристът да могат да изложат тезата си. След това чакаме решения с месеци, с години. Получаваме незадълбочени решения. Тази система няма механизъм, който да вижда тези проблеми, да ги прави оценка и да ги отстранява, да санкционира тези, които съзнателно имат такова държание, да подтиква останалите, които работят законосъобразно и етично, да предлага решения. В момента няма нищо сходно - електронното правораздаване е безспорна фантазия. Това, че в изискванията на пандемията се изпращат имейли сред жителите, юристите и съдилищата, което преди не се случваше, е нищо. Случайното систематизиране на каузи - хората не престават да имат чувството, че това систематизиране не е почтено, продължава в груповите сформира на инцидентен принцип да се дефинира единствено един докладчик, а всички останали със заповеди на административните ръководители.

Това са действителни проблеми, с които жителите и бизнесът се сблъскват всекидневно. Има и ред, ред други. Управляващите ги чака извънредно доста работа. Знам, че в случай че в предизборна акция кажете на гласоподавателя: “Имаме работа за години напред и няма да стане за два-три месеца”, може би няма да ви изберат, само че това е честният метод. Днес ще се срещнат с отрицание и с въпроси: “Какво стана? Защо се бавите? Нали обещавахте, че знаете и можете да го извършите бързо?”. Нито знаят, нито могат, нито е допустимо да се направи правосъдна промяна чак толкоз бързо.

- Излезе решението на Конституционния съд, че министърът на правораздаването има право да желае от Висшия правосъден съвет предварителното освобождение на основния прокурор. При едно последващо искане, съгласно Вас Висш съдебен съвет ще почете ли желае?

- Това решение беше безусловно предстоящо както от мен, по този начин и от по-голямата част от юридическата общественост, защото то прогласи един явен принцип - че една власт възпира друга власт и я управлява. Правомощието на министъра на правораздаването да изиска премахване на основния прокурор поради позволени основни пропуски в работата или поради уронване престижа на правосъдната власт е безусловно съответно и като конституционна наредба, и като очакване. Няма нищо комплицирано и нищо рисково.

Какво обаче чакам да се случи на процедура - този Висш съдебен съвет потвърди, че е безспорна марионетка на Гешев и на задкулисието. Мнозинството от членовете във Висш съдебен съвет избра Гешев под диктата на Борисов и Цацаров. Тези хора няма да махнат Гешев от кардинални съображения. Ако някой от тях гласоподава против него, това ще бъде още веднъж по предписание на задкулисието. Тези хора не се преценяват нито със закона, нито със публичните упования в границите на закона. Интересува ги само осъществяване на поръченията, за които бяха пратени във Висш съдебен съвет. Представителите на Българска социалистическа партия, на ГЕРБ, на Движение за права и свободи, на Вътрешна македонска революционна организация, на “Атака” във Висш съдебен съвет също гласоподаваха за Гешев, избраха го безапелационно, бранеха го през всички тези години. Това, че министърът ще внесе предложение е единствено част от процедурата. Не чакам този Висш съдебен съвет, изключително в края на мандата си, да в профил Гешев, макар че има явно учредения за това. Тези хора или ще бавят развиването на процедурата, до момента в който изтече мандатът им, или просто още веднъж ще откажат да преглеждат желае.

Хубавото е, че тяхното решение предстои на правосъден надзор и, макар че и съдът е много обхванат от въздействия, въпреки всичко там има късмет за законосъобразно развиване на едно дисциплинарно обвиняване против основния прокурор.

- Какво може да направи съдът при такова развиване?

- Ако откри, че Висш съдебен съвет не е приел явни обстоятелства, които са учредения за премахване на Гешев, съдът може да желае ново разглеждане от Висш съдебен съвет. Може също да реши всъщност, че са налице основанията за вероятно наказване на Гешев.

- Върховен административен съд е способният съд, нали по този начин?

- Точно по този начин, Върховният административен съд.

- Какво смятате за очакванията, че в случай че бъде извършен напън, основният прокурор и Висш съдебен съвет ще подадат оставки?

- Искането на оставка беше политически акт, ориентиран основно към обществото - с него се дава сигнал, че новите ръководещи се разграничават от Гешев и желаят неговото премахване. Оставката обаче е персонален, непринуден акт. Едно е да я поискаш, друго е да я даде Гешев или Висш съдебен съвет. До този миг поръчките са тъкмо за противоположното - че нито Гешев ще подаде оставка, нито членовете на Висш съдебен съвет имат желание да подадат оставка, с цел да завърши мандатът им по-рано. Дори и всеки ден да желаят оставка, това само декларира увереност, че ръководещите се разграничават от Гешев и Висш съдебен съвет, нищо повече.

Не виждам никакви смяна в държанието нито на Гешев, нито на членовете на Висш съдебен съвет, от която смяна да следва извод, че ще подадат оставка. Това съгласно мен няма да се случи, а действително няма и закога във връзка с Висш съдебен съвет, чийто мандат изтича скоро. За Гешев въпросът стои, тъй като са минали единствено две години от 7-годишния му мандат. Гешев обаче ще подаде оставка единствено в случай че по този начин му бъде подредено. Това е човек, който няма свободна воля. Той не е комплициран там да извършва закона и не му е дадена независимост да извършва закона. Той е комплициран там по предписание. Ако тези, които го избраха, му кажат, че към този момент е нездравословен и не прави работа, ще подаде оставка. Ако му кажат, че би трябвало да продължава да ги брани, няма да подаде оставка. На този стадий той би трябвало да продължи да ги брани.

- Говорихме при започване на диалога за периоди. Виждайки по какъв начин се развиват събитията, в какви периоди виждате да стартира смяната в правосъдната система?

- Вече имаме първите законопроекти за Антикорупционната комисия - КПКОНПИ. Заявките са, че в идващите един-два месеца ще забележим и идващите законопроекти. Реалистично е до края на тази година да сме наясно какво ще вършат ръководещите, какви законопроекти са импортирани.

Предупреждавам обществото - дано да пожелаеме да забележим законопроектите бързо на масата, само че да пожелаеме и изчерпателен спор, с ангажиране на юридическата общественост, на академичната общественост, на адвокатурата, на магистратите. Не може 5-6 или 20 индивида да си мислят, че познават всички аспекти на правосъдната активност и че могат да създадат нещо свястно. Основите на правосъдната активност са заложени преди стотици години, тя е толкоз сложна и комплицирана, че в случай че няколко индивида си мислят, че събирайки се в една стая, могат да обзет всички нейни аспекти, доста се лъжат. Това не значи разводняване в кръгли маси и безкрайни разисквания, а интензивна работа - в случай че би трябвало през ден, всеки ден, непрекъснато, този път би трябвало да се измине. Трябва да се вслушат в мненията от юридическата общественост и мненията на жители, даже и да не са адвокати.

- Към кого е насочен този зов?

- Този зов е насочен и към държавното управление като цяло, и към Министерството на правораздаването като отраслово министерство. Отправен е и към народните представители от ръководещото болшинство. Не може да вземат решение тежки проблеми, които явно основават извънредно опълчване в обществото, за месец или два. Не може. Истината е, че промяна в границите на година е промяна в къс и бърз период. Това е промяна, която би трябвало да промени цялостното действие на правосъдната система. Една година е безусловно обозрим и реален период, който е по едно и също време бърз, само че дава и задоволително време да се прегледат всички аспекти съответно. В противоположен случай ще се връщаме и ще поправяме върху поправеното, ще стане като ремонтите на Фандъкова в Столична община. Това не трябва да се случва. Ако Конституционният съд разгласи елементи от правосъдната промяна за противоконституционни, ще обезкуражим жителите и ще дадем самун на ГЕРБ и Движение за права и свободи, че новите ръководещи са некадърни и не могат да създадат смяната. Трябва да се работи интензивно и уверено, умело и задълбочено, с цел да не се връщаме обратно. В противоположен случай ретроградните сили ще вземат реванш.