Последните значими избори в Европа
Управляващите елити в Европа се състезават между тях, с цел да имат най-голяма дума при решенията, които ще дефинират разпределението на ресурсите в границите на един същински „ групов Запад “. Франция явно загуби тук. За Англия няма изясненост. Германия към момента се счита за победител във вътрешноевропейската конкуренция.
За това написа Тимофей Бордачев, програмен шеф на Международния спорен клуб „ Валдай “.
Политическите системи на водещите страни в Западна Европа са в обстановка, която в по-ранни времена е можела да стане източник на съществени революционни разтърсвания. Въпреки това, няколко десетилетия на смяна, чиято съществена цел беше всичко да остане същото, оставя на популацията и елитите извънредно малко благоприятни условия за коренно държание.
Нещо повече, европейските страни са лимитирани в свободата на своите външнополитически решения от съюзнически връзки със Съединени американски щати, а във вътрешната политика са обвързани от присъединяване в общия пазар на Европейски Съюз. С други думи, най-големите страни в Западна Европа резервират фиктивен суверенитет, само че губят правото да употребяват външната политика за решение на огромни вътрешни проблеми, което постоянно е водило до огромни войни.
Дори в тази ситуация с Англия, която напусна Европейския съюз преди няколко години, на практика няма място за качествени промени вътре в страната. Не се виждат даже хрумвания, които биха могли да станат концептуална основа за сходни промени.
И тук обстановката наподобява по-драматична, в сравнение с във Франция, където по принцип може да се чака развиване на политическата система съгласно стандартния „ белгийски “ или „ италиански “ вид: без способността на една от партиите да образува устойчиво държавно управление.
Частична загуба на суверенитет върху икономическата политика, както се случи преди този момент в Италия, оставя късмет за опазване на непоклатимост даже при цялостна деградация на обичайна политическа система. Във Англия факторът присъединяване в общия пазар към този момент не съществува; управляващите сами би трябвало да дефинират макроикономическата политика. Но те са изправени пред същите структурни провокации като техните съседи на континента.
Изборите за Европейски парламент, които се организираха при започване на юни, се оказаха значим стадий от развиването на Европа, защото антисистемната съпротива съумя да реализира изключително значими резултати в страната, която в продължение на десетилетия се смяташе за главен политически водач на Европейски Съюз - Франция.
След неприятното показване на неговата партия на тези избори президентът Еманюел Макрон реши да разпусне Народното събрание и да свика нови национални избори в близко бъдеще. Засега триумф на тези избори наподобява печелят основно опозиционните сили: десни и леви асоциации, чиято съществена цел е свалянето на президента Макрон и изгонването на неговия екип. И в случай че се съди по прогнозите, опозицията има действителен късмет да завоюва болшинство в Народното събрание.
Но надали можем да чакаме рухването на самия Макрон. Ако резултатите от изборите се окажат в съотвествие с прогнозите, за първи път в историята на Петата република (т.е. след 1958 г.) може да възникне обстановка, при която в Народното събрание няма политическа мощ, способна независимо да сформира държавно управление.
Засега най-драматичните прогнози приказват за вероятността от основаване на „ технократски ” кабинет от специалисти без ясно дефинирана партийна принадлежност.
Това ще стане изцяло натурален артикул от развиването на страната през последните няколко десетилетия: в оценките на социално-икономическата обстановка, Франция към този момент мина в категорията на „ Южна Европа “.
Безпартийно държавно управление от специалисти с изцяло изгубил социална поддръжка президент е изцяло предстояща стъпка към загубата на суверенитет освен по външнополитически въпроси, само че и по вътрешните работи. Кабинетът, който няма да отразява волята на гласоподавателите, е краткотрайна администрация, която съгласува решенията си с Брюксел и Съединени американски щати. Този сюжет не е ужасяваща история, а най-предпочитаният излаз от политическата рецесия, в която Франция тъне от втората половина на 2000-те години.
Във Англия изборите са планувани за 4 юли и прогнозите също дават обещание съкрушително проваляне за ръководещата партия. В същото време въобще не е явно дали съперниците на отиващото си държавно управление имат хрумвания и предписания за смяна на вътрешната обстановка, чиято съществена характерност е непрекъснатият спад на виталния стандарт.
Най-вероятно лейбъристите и евентуалните им съдружници измежду либералдемократите нямат стратегия по какъв начин да изведат страната от продължителната рецесия. И в този случай всяко ново държавно управление също ще се окаже краткотраен кабинет, макар че ще получи поддръжката на жителите на кралството.
През последните няколко години ръководещите елити на водещите сили в Западна Европа бяха в двойствена позиция. От една страна, те са изцяло наясно, че националните политически и стопански системи са изгубили способността си да се оправят с зараждащите провокации.
Разочарованието на жителите води до известност на радикалните придвижвания, само че към този момент това е изцяло следено от обичайния истаблишмънт. В множеството случаи по този начин наречените „ популисти “ бяха или интегрирани в „ мейнстрийма “, или уверено изтласкани в маргиналността.
В стопански слабите страни - от Гърция до Испания или Италия - това се улесняваше от самата липса на опция за радикални завои във вътрешната и външната политика. Сега е ред на Франция, където икономическото намаляване също води до края на всевъзможни игри за действителен суверенитет.
От друга страна, в Западна Европа схващат и неналичието на благоприятни условия за основни промени, които да отстранен най-малко част от проблемите, предизвикващи отчаяние и неодобрение измежду жителите.
Докато способността на Запада да управлява останалия свят и да извлича материални облаги от него понижава, процесът на вътрешната му консолидация набира скорост.
Това значи, че към този момент не се изисква от националните политически системи да могат да намират креативен решения на публичните проблеми. Подобен преход е извънредно мъчителен, само че явно неминуем в подтекста на възходящата световна конкуренция и напън върху Запада от Китай и други огромни разрастващи се страни.
Военно-политическият спор с Русия е единствено второстепенна демонстрация на такава консолидация. Тя, както и общата готовност в интервала на ковид, е един от инструментите за консолидация. Но това не е нейната цел или най-важната посока на бъдещи старания.
Консолидацията на Запада не става внезапно или все по един сюжет. За нея има институционална база в Европа под формата на структурите на Европейския съюз, които се оправят по-добре със своите задания, в сравнение с националните държавни управления със своите.
Управляващите елити в Европа се състезават между тях, с цел да имат най-голяма дума при решенията, които ще дефинират разпределението на ресурсите в границите на един същински „ групов Запад “. Франция явно загуби тук. Знак за това беше, наред с другото, скорошният бърз срив на позициите на Париж в Африка, обичайна зона на френско въздействие след Втората международна война.
За Англия няма изясненост. Но може да има съмнения, че напускането на Европейския съюз е било единствено средство за опазване на директен достъп до надзор над целия Запад, а не изцяло самостоятелна роля в международните каузи. Засега Германия се счита за победител във вътрешноевропейската конкуренция - страна, в която истаблишмънтът се оправя с икономическите провокации, въпреки и не без проблеми, и балансира на ръба на запазването на индустриалната база на стопанската система.
Германия е доста по-мощна от своите съседи стопански, което й дава опция да се трансформира в главен европейски координатор на панзападна тактика за развиване в новите условия. Във всеки случай точно на немска земя можем в бъдеще да забележим нови форми в политиката, обществената администрация и регулирането на икономическата активност.
Все още обаче не може да се каже по какъв начин ще наподобяват. Много е евентуално да има по-нататъшно доближаване сред Берлин и Брюксел като съществени европейски играчи. Но към този момент излиза наяве, че не би трябвало да чакаме появяването на нови версии на към този момент съществуващи системи за ръководство и надзор в Западна Европа. Те най-вероятно ще бъдат последователно сменени от порядки, които по-адекватно отразяват позицията на Европа в международната стопанска система и политика.
Превод: Европейски Съюз
Източник: ИА РЕКС
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед108979Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!Алтернативен Поглед17707Габриел Вълков - водач на младежите на Българска социалистическа партия, за консолидацията в лявото политическо пространствоАлтернативен Поглед27598Полк. Славчо Велков: Заради Израел има заплаха от разрастване на широкомащабна близкоизточна войнаАлтернативен Поглед19591Полк. Славчо Велков: Терористичният акт в Дагестан - акт на религиозно стимулиран тероризъмАлтернативен Поглед13007Н.Пр. доктор Желко Йович: Стратегическа цел на Сърбия е участието в Европейски Съюз, само че до тогава за какво да не може да партнираме с БРИКСАлтернативен Поглед108979Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!Алтернативен Поглед98536Проф. Иво Христов: За последните 120 години нито един прелом в България не е дело на вътрешен фактор
Източник: pogled.info
За това написа Тимофей Бордачев, програмен шеф на Международния спорен клуб „ Валдай “.
Политическите системи на водещите страни в Западна Европа са в обстановка, която в по-ранни времена е можела да стане източник на съществени революционни разтърсвания. Въпреки това, няколко десетилетия на смяна, чиято съществена цел беше всичко да остане същото, оставя на популацията и елитите извънредно малко благоприятни условия за коренно държание.
Нещо повече, европейските страни са лимитирани в свободата на своите външнополитически решения от съюзнически връзки със Съединени американски щати, а във вътрешната политика са обвързани от присъединяване в общия пазар на Европейски Съюз. С други думи, най-големите страни в Западна Европа резервират фиктивен суверенитет, само че губят правото да употребяват външната политика за решение на огромни вътрешни проблеми, което постоянно е водило до огромни войни.
Дори в тази ситуация с Англия, която напусна Европейския съюз преди няколко години, на практика няма място за качествени промени вътре в страната. Не се виждат даже хрумвания, които биха могли да станат концептуална основа за сходни промени.
И тук обстановката наподобява по-драматична, в сравнение с във Франция, където по принцип може да се чака развиване на политическата система съгласно стандартния „ белгийски “ или „ италиански “ вид: без способността на една от партиите да образува устойчиво държавно управление.
Частична загуба на суверенитет върху икономическата политика, както се случи преди този момент в Италия, оставя късмет за опазване на непоклатимост даже при цялостна деградация на обичайна политическа система. Във Англия факторът присъединяване в общия пазар към този момент не съществува; управляващите сами би трябвало да дефинират макроикономическата политика. Но те са изправени пред същите структурни провокации като техните съседи на континента.
Изборите за Европейски парламент, които се организираха при започване на юни, се оказаха значим стадий от развиването на Европа, защото антисистемната съпротива съумя да реализира изключително значими резултати в страната, която в продължение на десетилетия се смяташе за главен политически водач на Европейски Съюз - Франция.
След неприятното показване на неговата партия на тези избори президентът Еманюел Макрон реши да разпусне Народното събрание и да свика нови национални избори в близко бъдеще. Засега триумф на тези избори наподобява печелят основно опозиционните сили: десни и леви асоциации, чиято съществена цел е свалянето на президента Макрон и изгонването на неговия екип. И в случай че се съди по прогнозите, опозицията има действителен късмет да завоюва болшинство в Народното събрание.
Но надали можем да чакаме рухването на самия Макрон. Ако резултатите от изборите се окажат в съотвествие с прогнозите, за първи път в историята на Петата република (т.е. след 1958 г.) може да възникне обстановка, при която в Народното събрание няма политическа мощ, способна независимо да сформира държавно управление.
Засега най-драматичните прогнози приказват за вероятността от основаване на „ технократски ” кабинет от специалисти без ясно дефинирана партийна принадлежност.
Това ще стане изцяло натурален артикул от развиването на страната през последните няколко десетилетия: в оценките на социално-икономическата обстановка, Франция към този момент мина в категорията на „ Южна Европа “.
Безпартийно държавно управление от специалисти с изцяло изгубил социална поддръжка президент е изцяло предстояща стъпка към загубата на суверенитет освен по външнополитически въпроси, само че и по вътрешните работи. Кабинетът, който няма да отразява волята на гласоподавателите, е краткотрайна администрация, която съгласува решенията си с Брюксел и Съединени американски щати. Този сюжет не е ужасяваща история, а най-предпочитаният излаз от политическата рецесия, в която Франция тъне от втората половина на 2000-те години.
Във Англия изборите са планувани за 4 юли и прогнозите също дават обещание съкрушително проваляне за ръководещата партия. В същото време въобще не е явно дали съперниците на отиващото си държавно управление имат хрумвания и предписания за смяна на вътрешната обстановка, чиято съществена характерност е непрекъснатият спад на виталния стандарт.
Най-вероятно лейбъристите и евентуалните им съдружници измежду либералдемократите нямат стратегия по какъв начин да изведат страната от продължителната рецесия. И в този случай всяко ново държавно управление също ще се окаже краткотраен кабинет, макар че ще получи поддръжката на жителите на кралството.
През последните няколко години ръководещите елити на водещите сили в Западна Европа бяха в двойствена позиция. От една страна, те са изцяло наясно, че националните политически и стопански системи са изгубили способността си да се оправят с зараждащите провокации.
Разочарованието на жителите води до известност на радикалните придвижвания, само че към този момент това е изцяло следено от обичайния истаблишмънт. В множеството случаи по този начин наречените „ популисти “ бяха или интегрирани в „ мейнстрийма “, или уверено изтласкани в маргиналността.
В стопански слабите страни - от Гърция до Испания или Италия - това се улесняваше от самата липса на опция за радикални завои във вътрешната и външната политика. Сега е ред на Франция, където икономическото намаляване също води до края на всевъзможни игри за действителен суверенитет.
От друга страна, в Западна Европа схващат и неналичието на благоприятни условия за основни промени, които да отстранен най-малко част от проблемите, предизвикващи отчаяние и неодобрение измежду жителите.
Докато способността на Запада да управлява останалия свят и да извлича материални облаги от него понижава, процесът на вътрешната му консолидация набира скорост.
Това значи, че към този момент не се изисква от националните политически системи да могат да намират креативен решения на публичните проблеми. Подобен преход е извънредно мъчителен, само че явно неминуем в подтекста на възходящата световна конкуренция и напън върху Запада от Китай и други огромни разрастващи се страни.
Военно-политическият спор с Русия е единствено второстепенна демонстрация на такава консолидация. Тя, както и общата готовност в интервала на ковид, е един от инструментите за консолидация. Но това не е нейната цел или най-важната посока на бъдещи старания.
Консолидацията на Запада не става внезапно или все по един сюжет. За нея има институционална база в Европа под формата на структурите на Европейския съюз, които се оправят по-добре със своите задания, в сравнение с националните държавни управления със своите.
Управляващите елити в Европа се състезават между тях, с цел да имат най-голяма дума при решенията, които ще дефинират разпределението на ресурсите в границите на един същински „ групов Запад “. Франция явно загуби тук. Знак за това беше, наред с другото, скорошният бърз срив на позициите на Париж в Африка, обичайна зона на френско въздействие след Втората международна война.
За Англия няма изясненост. Но може да има съмнения, че напускането на Европейския съюз е било единствено средство за опазване на директен достъп до надзор над целия Запад, а не изцяло самостоятелна роля в международните каузи. Засега Германия се счита за победител във вътрешноевропейската конкуренция - страна, в която истаблишмънтът се оправя с икономическите провокации, въпреки и не без проблеми, и балансира на ръба на запазването на индустриалната база на стопанската система.
Германия е доста по-мощна от своите съседи стопански, което й дава опция да се трансформира в главен европейски координатор на панзападна тактика за развиване в новите условия. Във всеки случай точно на немска земя можем в бъдеще да забележим нови форми в политиката, обществената администрация и регулирането на икономическата активност.
Все още обаче не може да се каже по какъв начин ще наподобяват. Много е евентуално да има по-нататъшно доближаване сред Берлин и Брюксел като съществени европейски играчи. Но към този момент излиза наяве, че не би трябвало да чакаме появяването на нови версии на към този момент съществуващи системи за ръководство и надзор в Западна Европа. Те най-вероятно ще бъдат последователно сменени от порядки, които по-адекватно отразяват позицията на Европа в международната стопанска система и политика.
Превод: Европейски Съюз
Източник: ИА РЕКС
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед108979Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!Алтернативен Поглед17707Габриел Вълков - водач на младежите на Българска социалистическа партия, за консолидацията в лявото политическо пространствоАлтернативен Поглед27598Полк. Славчо Велков: Заради Израел има заплаха от разрастване на широкомащабна близкоизточна войнаАлтернативен Поглед19591Полк. Славчо Велков: Терористичният акт в Дагестан - акт на религиозно стимулиран тероризъмАлтернативен Поглед13007Н.Пр. доктор Желко Йович: Стратегическа цел на Сърбия е участието в Европейски Съюз, само че до тогава за какво да не може да партнираме с БРИКСАлтернативен Поглед108979Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!Алтернативен Поглед98536Проф. Иво Христов: За последните 120 години нито един прелом в България не е дело на вътрешен фактор
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ