Този хубав, хубав комунизъм
Управляващи и съпротива заедно атакуват демокрацията и свободата, отвред се лее носталгия по тези години, а след това се чудим за какво 41% от българите желаят да живеят при комунизма. Коментар от Иван Бедров за " Дойче Веле България ".
Новият дявол през днешния ден е приватизацията. Не съответни закононарушения, не съответни служители, не съответни покупко-продажби даже. Приватизацията се снабди с етикета „ незаконна “ и стана знаме за политици, които дефинират себе си като десни, леви, консерватори, либерали, ръководещи, съпротива. Въпросният дявол е заграбил от българите десетки милиарди левове - взел им е наследственото имане, кътано в делви. Тази ария се заглушава понякога от безконечния шлагер за дружбата с Русия, необятните руски пазари (изгубени, схваща се) и задължението во веки веков да сме дипломат на Москва в Европа. Все по-силно звучи и тази мелодия с антибрюкселски нотки - ония, които единствено изискват; ония, които единствено ни се бъркат; ония, които дори някакъв мониторинг са ни поставили и не желаят да го махнат.
Сега си представете, че сте редови жител на републиката, който порядъчно постоянно злоупотребява с гледане на телевизия и следене на политически конфликти в утринните блокове. М**** ѝ на тая народна власт, си псувате тихичко, до момента в който в един безоблачен ден не ви се обади анкетьор, с цел да ви зададе следния въпрос: Ако имахте избор, вие персонално в кой от двата интервала бихте предпочели да живеете? 41% от интервюираните българи дават отговор, че желаят да живеят в този момент - т.е., след 10 ноември 1989 година. А също 41% споделят, че биха предпочели да живеят преди 10 ноември 1989 - т.е., по времето на комунизма. Данните са от проучване на „ Тренд “, направено по поръчка на евродепутата Андрей Ковачев.
Назад към държавното
Бившият основен прокурор Никола Филчев беше първият, който заприказва за милиарди, „ откраднати от приватизацията “. След това се появи цяла политическа мощ, която се насочи против вложителите и обещаваше национализация и прогонване на „ непознатите експлоататори “ - „ Атака “ пресмяташе изнесената облага, като умножаваше килограмите изкопана руда по цената на чистото злато. С помощта на сходно нападателно незнание митовете за „ незаконната приватизация “ доближиха до 30 милиарда лв., които към този момент се цитират надали не като научно потвърден факт. Сега заедно са се втурнали да отстраняват отминалостта за закононарушения, свързани с приватизацията.
Опасната наклонност в тази ситуация е отричането на приватизацията въобще. Думата може и да е натоварена отрицателно, само че трансформацията на българската стопанска система от държавно-планова в свободна пазарна стопанска система е основата на днешната страна, която е член на Европейския съюз. Без функционираща пазарна стопанска система България щеше да си остане периферна и изолирана балканска страна, като Македония да вземем за пример. Без тази промяна през днешния ден българите нямаше да могат свободно да пътуват, работят и учат в Европа. Нямаше стотици милиони евро да влизат всяка година в стопанската система като европейска взаимност. Разбира се, не всичко в страната през днешния ден е наред. Институциите прекомерно постоянно пазят частни корпоративни ползи вместо тези на жителите, а на моменти цялата страна наподобява завладяна. Но това е проблем, обвързван с върховенството на закона. И тъй като не е комфортно да се признае намерено, дайте да удряме по приватизацията - т.е., по частната благосъстоятелност.
Реабилитация на комунизма
Предстои Народното събрание да отстрани отминалостта за закононарушения, свързани с приватизация. Сравнението самó се набива на очи - единствено преди година Конституционният съд анулира законовата корекция, с която Народното събрание бе премахнал отминалостта за закононарушенията на комунистическия режим. Това стана по искане на основния прокурор Сотир Цацаров. Тоест, закононарушенията на комунизма към този момент не могат да бъдат разследвани, само че ще може да има следствия за продажби на цехове. Посланието е ясно - комунизмът не е чак толкоз неприятен, само че пък разграждането на комунистическата планова стопанска система явно е нещо доста неприятно.
В цитираното проучване на „ Тренд “ има и различен забавен въпрос: Според вас персонално комунистическият режим правил ли е или не е правил закононарушения по отношение на хората? 52 на 100 са дали отговор позитивно. Но по-интересен е самият въпрос - когато закононарушенията не са документирани, разследвани и наказани, тяхното битие се трансформира от факт в персонално мнение. Един има вяра, че е имало закононарушения, различен не има вяра. На този декор равният брой хора, които избират да живеят по време на комунизма и след него, може да се схване като добра вест. Защото при тази лепкава носталгия, която се лее отвред, числата можеше да са доста по-стряскащи.
Редактор: Деница Райкова
Новият дявол през днешния ден е приватизацията. Не съответни закононарушения, не съответни служители, не съответни покупко-продажби даже. Приватизацията се снабди с етикета „ незаконна “ и стана знаме за политици, които дефинират себе си като десни, леви, консерватори, либерали, ръководещи, съпротива. Въпросният дявол е заграбил от българите десетки милиарди левове - взел им е наследственото имане, кътано в делви. Тази ария се заглушава понякога от безконечния шлагер за дружбата с Русия, необятните руски пазари (изгубени, схваща се) и задължението во веки веков да сме дипломат на Москва в Европа. Все по-силно звучи и тази мелодия с антибрюкселски нотки - ония, които единствено изискват; ония, които единствено ни се бъркат; ония, които дори някакъв мониторинг са ни поставили и не желаят да го махнат.
Сега си представете, че сте редови жител на републиката, който порядъчно постоянно злоупотребява с гледане на телевизия и следене на политически конфликти в утринните блокове. М**** ѝ на тая народна власт, си псувате тихичко, до момента в който в един безоблачен ден не ви се обади анкетьор, с цел да ви зададе следния въпрос: Ако имахте избор, вие персонално в кой от двата интервала бихте предпочели да живеете? 41% от интервюираните българи дават отговор, че желаят да живеят в този момент - т.е., след 10 ноември 1989 година. А също 41% споделят, че биха предпочели да живеят преди 10 ноември 1989 - т.е., по времето на комунизма. Данните са от проучване на „ Тренд “, направено по поръчка на евродепутата Андрей Ковачев.
Назад към държавното
Бившият основен прокурор Никола Филчев беше първият, който заприказва за милиарди, „ откраднати от приватизацията “. След това се появи цяла политическа мощ, която се насочи против вложителите и обещаваше национализация и прогонване на „ непознатите експлоататори “ - „ Атака “ пресмяташе изнесената облага, като умножаваше килограмите изкопана руда по цената на чистото злато. С помощта на сходно нападателно незнание митовете за „ незаконната приватизация “ доближиха до 30 милиарда лв., които към този момент се цитират надали не като научно потвърден факт. Сега заедно са се втурнали да отстраняват отминалостта за закононарушения, свързани с приватизацията.
Опасната наклонност в тази ситуация е отричането на приватизацията въобще. Думата може и да е натоварена отрицателно, само че трансформацията на българската стопанска система от държавно-планова в свободна пазарна стопанска система е основата на днешната страна, която е член на Европейския съюз. Без функционираща пазарна стопанска система България щеше да си остане периферна и изолирана балканска страна, като Македония да вземем за пример. Без тази промяна през днешния ден българите нямаше да могат свободно да пътуват, работят и учат в Европа. Нямаше стотици милиони евро да влизат всяка година в стопанската система като европейска взаимност. Разбира се, не всичко в страната през днешния ден е наред. Институциите прекомерно постоянно пазят частни корпоративни ползи вместо тези на жителите, а на моменти цялата страна наподобява завладяна. Но това е проблем, обвързван с върховенството на закона. И тъй като не е комфортно да се признае намерено, дайте да удряме по приватизацията - т.е., по частната благосъстоятелност.
Реабилитация на комунизма
Предстои Народното събрание да отстрани отминалостта за закононарушения, свързани с приватизация. Сравнението самó се набива на очи - единствено преди година Конституционният съд анулира законовата корекция, с която Народното събрание бе премахнал отминалостта за закононарушенията на комунистическия режим. Това стана по искане на основния прокурор Сотир Цацаров. Тоест, закононарушенията на комунизма към този момент не могат да бъдат разследвани, само че ще може да има следствия за продажби на цехове. Посланието е ясно - комунизмът не е чак толкоз неприятен, само че пък разграждането на комунистическата планова стопанска система явно е нещо доста неприятно.
В цитираното проучване на „ Тренд “ има и различен забавен въпрос: Според вас персонално комунистическият режим правил ли е или не е правил закононарушения по отношение на хората? 52 на 100 са дали отговор позитивно. Но по-интересен е самият въпрос - когато закононарушенията не са документирани, разследвани и наказани, тяхното битие се трансформира от факт в персонално мнение. Един има вяра, че е имало закононарушения, различен не има вяра. На този декор равният брой хора, които избират да живеят по време на комунизма и след него, може да се схване като добра вест. Защото при тази лепкава носталгия, която се лее отвред, числата можеше да са доста по-стряскащи.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ