Татините синчета ни се качиха на главата и танцуват там
- Управител на хотел наби камериерка, поискала си заплатата
- Батка с БМВ плаши жена с пердах на улица във Варна
- Ромска женитба навън държа безсънен три нощи цялостен квартал на Лом
- Порицават младеж, избил зъбите на собствен прочут
Виждате ли някаква връзка сред всичко това? Ако се задълбочим, може да забележим несъмнено и повече от една връзка – психически, обществени и така нататък Но в тази ситуация приказваме за една, която се трансформира в тежък признак на обществото в България. ЧУВСТВОТО ЗА БЕЗНАКАЗАНОСТ. Това е пагубното събитие, което разяжда страната на всички равнища и всички обществени групи.
Това е болест, която се популяризира по-бързо от венерическа болест на студентски ваучър.
Да стартираме малко по-отдалеч. Една от аргументите да се следи това събитие е мисленето вид: „ Абе аз ли съм най-големият балък! Я да си пребивавам както аз си знам! “
То се появява от възприятието за неверно ориентирана псевдо-справедливост – т.е. хората гледат по какъв начин мутрите да вземем за пример си „ вършат каквото си желаят “, а глобяват дребни извършители за незначителни неточности. (Те ли ще ме цакат мене с топла бира! Аз съм по-тарикат) Така се ражда желанието да си над разпоредбите, които ти се костват неверни.
Но това е единствено една от аргументите, изобщо не се заблуждавайте, че е единствената.
Примерите и възпитанието. Ето това СА главните аргументи.
Родители от ден на ден възпитават децата си все едно са животни в джунглата: да се бутат; да се навират в очите на хората; да ръгат с лакти; да бият, когато желаят да вземат нещо, без значение тяхно ли е или не; да се самоизтъкват; ДА СИ МИСЛЯТ, ЧЕ СА НАЙ-ВЕЛИКИТЕ даже и (особено когато) за клин за зеле не стават!
Хубаво е да вдъхваш кураж на детето си и да го мотивираш, само че САМО когато го научиш и на освен това от това да изисква гръмогласно и да се фука. Тоест самочувствието да има някакво покритие. Иначе става не просто паразит, само че и скучен паразит.
Не, не моля нищо към тези хора. То е все едно да моля рибите да летят. Няма смисъл.
Нещата могат да се оправят по различен метод. Но за това – по-късно.
Да забележим някои от тези странни проявления на експанзия и неуважение на никакви обществени правила.
Синът (натъртваме на „ синът “, тъй като в нашата Татковина татините синчета ни се качиха на главата!) на притежателя на хотел край с. Кошарица е арестуван по подозрение за нанасяне на побой над 40-годишна камериерка. Ама несъмнено – откакто татко ти е баш босът и коли и беси, значи ти си мини босчето и е обикновено да се забавляваш, правейки се на огромната работа.
И ето тук се явява ролята на обществото: ще му бъде ли разрешено или не! Ако не бъде ПОДОБАВАЩО осъден, идващия път ще бие с повече завист, а комшиите по хотел ще го имитират – ще се популяризира. Така се ражда възприятието за безотговорност.
А дали ще му се размине без глоба или с дребна глоба е все тая. Ако законът не разполага с задоволително принадлежности за глоба и надзор – да се смени или добави законът. Не е нуклеарна физика!
Друг един пехливанин се популяризира тези дни. Стана прочут като батката от Бургас, дето върви на бокс, върви на ММА. В обществените мрежи се появиха мнения на негови съседи, които описаха, че цяла улица е пропищяла от него и бабаитлъка му, отварял се най-вече на пубери и по-слаби от него. И по-интересното: татко му (!) бил началник в някаква си огромна компания в града. И този значи работи „ наследник на татко си “. И едно самочувствие лъха, неописуемо.
Колко пъти се натъкваме на вести: „ Синът/дъщерята на този или оня блъсна/сгази/нападна/преби… “? Много пъти. И за какво? Защото… без-на-ка-за-ност! Ето за какво.
В тази среда порастват децата и гледат, попиват. И какво научават – бий, тате, че да станеш човек, а не мишка. Резултат: побоища в учебно заведение, побоища по улиците. Че даже и девойките започнаха да се млатят. За да се утвърждават като алфа-мъжкари и да си подвигат егото, се събират на групички и атакуват бездомници, деца, дами.
Накъдето и да погледнеш, виждаш едно и също – забавляват се, подвигат женитба, само че тъй че да показват предимство над всички – да покажат, че са над закона.
Отиват на разходка – засичат с колата. Качват се в градски превоз – бутат се с лакти и псуват. Отиват да се забавляват – сбиват се в дискотеката.
Ако погледнат нагоре по етажите на обществото, какво виждат? Има ли наказан някой от „ високите етажи “ на властта за корупция? За корист със служебно състояние? И какво значи това? Че няма корупция и нарушавания? Да бе! Или че има безотговорност? И какво очаквате от това общество тогава? Да приказваме ли за общинските съветници? Които са като локални бейове – колят и бесят. Да приказваме ли за незаконните групи? Доскоро нямаше и един наказан от „ огромната игра “. И в правосъдните зали се хилеха против камерите най-нагло. И още го вършат. На кой се хилят през тая камера? На оператора? Не. На теб се хилят. И ти споделят, че си безличие и ще си вършат каквото си изискат.
Значи е време за справяне със обстановката.
Задължителен метод за справяне е повишение на глобите. Не може богаташите да се разминават с санкции, тъй като те МОГАТ ДА СИ ГИ ПОЗВОЛЯТ! Ситуацията замязва на сафари за хора – биеш, пребиваш, след това си плащаш и си Ок!
Намерена връзка сред човек от властта и престъпна конструкция? И ще се влачим години с следствия и ще поносим да ни се присмиват в лицата, до момента в който ни изясняват, че всичко било инцидентно и черното е бяло, а прасетата летят!
Не желая да наскърбявам никого, само че до момента в който едни стачкуват против дадени безобразия, а други им се подиграват, че са „ безделници “, до момента в който ножът не опре в техния кокал… по този начин единствено и само развързваме ръцете на татините синчета да ни се качват по главите.
Има и още едно не маловажно, само че доста подценявано в България оръжие: образоването – да научиш детето (въпреки тъпанарския му родител!) какво е положително и какво е неприятно. Само в учебно заведение не е задоволително. Да се употребяват обществените реклами – т.е. послания (че и порицания, в случай че щете), които се вършат през медиите. В Съединени американски щати да вземем за пример съвсем всяка медия е ангажирана с тях. Те са и просветителни. Могат да се ползват в която се сетите сфера от живота. Поне идващото потомство да научи какво е вярно и неверно.
За нашето потомство, че е късно за смяна, то е ясно. Но да не се отхвърляме, да стартираме с дребните стъпки за смяна, та нима идващите се оправят с феномена „ безотговорност “.
- Батка с БМВ плаши жена с пердах на улица във Варна
- Ромска женитба навън държа безсънен три нощи цялостен квартал на Лом
- Порицават младеж, избил зъбите на собствен прочут
Виждате ли някаква връзка сред всичко това? Ако се задълбочим, може да забележим несъмнено и повече от една връзка – психически, обществени и така нататък Но в тази ситуация приказваме за една, която се трансформира в тежък признак на обществото в България. ЧУВСТВОТО ЗА БЕЗНАКАЗАНОСТ. Това е пагубното събитие, което разяжда страната на всички равнища и всички обществени групи.
Това е болест, която се популяризира по-бързо от венерическа болест на студентски ваучър.
Да стартираме малко по-отдалеч. Една от аргументите да се следи това събитие е мисленето вид: „ Абе аз ли съм най-големият балък! Я да си пребивавам както аз си знам! “
То се появява от възприятието за неверно ориентирана псевдо-справедливост – т.е. хората гледат по какъв начин мутрите да вземем за пример си „ вършат каквото си желаят “, а глобяват дребни извършители за незначителни неточности. (Те ли ще ме цакат мене с топла бира! Аз съм по-тарикат) Така се ражда желанието да си над разпоредбите, които ти се костват неверни.
Но това е единствено една от аргументите, изобщо не се заблуждавайте, че е единствената.
Примерите и възпитанието. Ето това СА главните аргументи.
Родители от ден на ден възпитават децата си все едно са животни в джунглата: да се бутат; да се навират в очите на хората; да ръгат с лакти; да бият, когато желаят да вземат нещо, без значение тяхно ли е или не; да се самоизтъкват; ДА СИ МИСЛЯТ, ЧЕ СА НАЙ-ВЕЛИКИТЕ даже и (особено когато) за клин за зеле не стават!
Хубаво е да вдъхваш кураж на детето си и да го мотивираш, само че САМО когато го научиш и на освен това от това да изисква гръмогласно и да се фука. Тоест самочувствието да има някакво покритие. Иначе става не просто паразит, само че и скучен паразит.
Не, не моля нищо към тези хора. То е все едно да моля рибите да летят. Няма смисъл.
Нещата могат да се оправят по различен метод. Но за това – по-късно.
Да забележим някои от тези странни проявления на експанзия и неуважение на никакви обществени правила.
Синът (натъртваме на „ синът “, тъй като в нашата Татковина татините синчета ни се качиха на главата!) на притежателя на хотел край с. Кошарица е арестуван по подозрение за нанасяне на побой над 40-годишна камериерка. Ама несъмнено – откакто татко ти е баш босът и коли и беси, значи ти си мини босчето и е обикновено да се забавляваш, правейки се на огромната работа.
И ето тук се явява ролята на обществото: ще му бъде ли разрешено или не! Ако не бъде ПОДОБАВАЩО осъден, идващия път ще бие с повече завист, а комшиите по хотел ще го имитират – ще се популяризира. Така се ражда възприятието за безотговорност.
А дали ще му се размине без глоба или с дребна глоба е все тая. Ако законът не разполага с задоволително принадлежности за глоба и надзор – да се смени или добави законът. Не е нуклеарна физика!
Друг един пехливанин се популяризира тези дни. Стана прочут като батката от Бургас, дето върви на бокс, върви на ММА. В обществените мрежи се появиха мнения на негови съседи, които описаха, че цяла улица е пропищяла от него и бабаитлъка му, отварял се най-вече на пубери и по-слаби от него. И по-интересното: татко му (!) бил началник в някаква си огромна компания в града. И този значи работи „ наследник на татко си “. И едно самочувствие лъха, неописуемо.
Колко пъти се натъкваме на вести: „ Синът/дъщерята на този или оня блъсна/сгази/нападна/преби… “? Много пъти. И за какво? Защото… без-на-ка-за-ност! Ето за какво.
В тази среда порастват децата и гледат, попиват. И какво научават – бий, тате, че да станеш човек, а не мишка. Резултат: побоища в учебно заведение, побоища по улиците. Че даже и девойките започнаха да се млатят. За да се утвърждават като алфа-мъжкари и да си подвигат егото, се събират на групички и атакуват бездомници, деца, дами.
Накъдето и да погледнеш, виждаш едно и също – забавляват се, подвигат женитба, само че тъй че да показват предимство над всички – да покажат, че са над закона.
Отиват на разходка – засичат с колата. Качват се в градски превоз – бутат се с лакти и псуват. Отиват да се забавляват – сбиват се в дискотеката.
Ако погледнат нагоре по етажите на обществото, какво виждат? Има ли наказан някой от „ високите етажи “ на властта за корупция? За корист със служебно състояние? И какво значи това? Че няма корупция и нарушавания? Да бе! Или че има безотговорност? И какво очаквате от това общество тогава? Да приказваме ли за общинските съветници? Които са като локални бейове – колят и бесят. Да приказваме ли за незаконните групи? Доскоро нямаше и един наказан от „ огромната игра “. И в правосъдните зали се хилеха против камерите най-нагло. И още го вършат. На кой се хилят през тая камера? На оператора? Не. На теб се хилят. И ти споделят, че си безличие и ще си вършат каквото си изискат.
Значи е време за справяне със обстановката.
Задължителен метод за справяне е повишение на глобите. Не може богаташите да се разминават с санкции, тъй като те МОГАТ ДА СИ ГИ ПОЗВОЛЯТ! Ситуацията замязва на сафари за хора – биеш, пребиваш, след това си плащаш и си Ок!
Намерена връзка сред човек от властта и престъпна конструкция? И ще се влачим години с следствия и ще поносим да ни се присмиват в лицата, до момента в който ни изясняват, че всичко било инцидентно и черното е бяло, а прасетата летят!
Не желая да наскърбявам никого, само че до момента в който едни стачкуват против дадени безобразия, а други им се подиграват, че са „ безделници “, до момента в който ножът не опре в техния кокал… по този начин единствено и само развързваме ръцете на татините синчета да ни се качват по главите.
Има и още едно не маловажно, само че доста подценявано в България оръжие: образоването – да научиш детето (въпреки тъпанарския му родител!) какво е положително и какво е неприятно. Само в учебно заведение не е задоволително. Да се употребяват обществените реклами – т.е. послания (че и порицания, в случай че щете), които се вършат през медиите. В Съединени американски щати да вземем за пример съвсем всяка медия е ангажирана с тях. Те са и просветителни. Могат да се ползват в която се сетите сфера от живота. Поне идващото потомство да научи какво е вярно и неверно.
За нашето потомство, че е късно за смяна, то е ясно. Но да не се отхвърляме, да стартираме с дребните стъпки за смяна, та нима идващите се оправят с феномена „ безотговорност “.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ