Студентите на Ева Волицер представят 12 разгневени жени в НБУ
Университетският спектакъл на Нов български университет показва театър по пиесата на американския драматург Реджиналд Роуз " 12 ядосани мъже ". Режисьорът на представлението проф. Ева Волицeр слага постановката напълно в женски състав, през годините пиесата е играна единствено от мъже или в разбъркан състав. Текстът е написан като телевизионна пиеса през 1945 година и е разгласен за национално благосъстояние на Съединените американски щати.
Българският вид на спектакъла носи името " 12 ядосани дами ". Дванайсет девойки, въодушевени от своя наставник проф. доктор Ева Волицер, ще опишат история за полезности, подозрения, сложни решения и едно ликвидиране.
Участват студенти от майнер програмата на Нов български университет " Театър - актьорско изкуство ": Зарина Златарева, Тамара Ангеловска, Емма Ангелова, Василена Иванова, Поли Янева, Цветелина Ангелова, Ана Стоянова, Екатерина Чуклева, Анжела Чолакова, Соня Хоанг, Ивет Коста, Дема Чолакова и Виктор Стоянов.
Сценография и костюми - Яна Дворецка. Превод - Вера Кондова. Асистенти костюми са Милица Милнова, Ели Ненковска, Анита Рачева, Кристина Любенова, Едже Дервиш и Селин Миткова.
19-годишно момче е обещано под съд за убийството на татко си. " Няма късмет той... " - промърморва правосъдната защита, до момента в който дванайсетте правосъдни заседатели влизат в мрачната заседателна стая на журито. Изглежда, изходът от делото ще е явен и бърз, до момента в който един от заседателите не стартира да отваря очите на останалите за обстоятелствата.
" С това е забележителна демокрацията, че ни уведомяват по пощата да дойдем тук, на това място, и да решим, дали един човек е отговорен или не. Човек, който не познаваме ", споделя една от заседателките. И прибавя: " Нито ще спечелим, нито ще загубим от присъдата. Не би трябвало да го трансформираме в нещо персонално... " То обаче в действителност става персонално, а всеки правосъден заседател разкрива своя темперамент, до момента в който се преразглеждат още веднъж свидетелските показания, прави се възстановка на убийството и пред очите им се заражда опасност за ново ликвидиране.
Нервите са опънати, разногласията се разгорещяват, а правосъдните заседатели се трансформират в дванайсет ядосани хора. Окончателната присъда и достигането до нея, в изпълнени напрегнато подиуми, наелектризира публиката и я държи на ръба на столовете, с помощта на тази превъзходна, зряла трагична творба, която не слиза от международните подиуми и филми.
„ Тази акомодация е извънредно забавна. Доста комплицирано е като деяние, като решение и като реализация. Аз обичам да работя посредством артиста. Той носи посланията, концепцията, драматизма. Тази пиеса не търпи външни прояви и резултати. Постигаме това с младите актриси – психологическия детайл, драматизма и трагизма на съществуването. Важното е наличието – изрично, надълбоко и свястно в този театър. Актьорите, които претърпяват своите облици и надълбоко проникват в същността. Пиесата звучи извънредно модерно. Когато в една страна демократична всеки може да каже всичко, без да бъде глобен, това е основен детайл ", споделя пред БНР режисьорката проф. Ева Волицeр.
Българският вид на спектакъла носи името " 12 ядосани дами ". Дванайсет девойки, въодушевени от своя наставник проф. доктор Ева Волицер, ще опишат история за полезности, подозрения, сложни решения и едно ликвидиране.
Участват студенти от майнер програмата на Нов български университет " Театър - актьорско изкуство ": Зарина Златарева, Тамара Ангеловска, Емма Ангелова, Василена Иванова, Поли Янева, Цветелина Ангелова, Ана Стоянова, Екатерина Чуклева, Анжела Чолакова, Соня Хоанг, Ивет Коста, Дема Чолакова и Виктор Стоянов.
Сценография и костюми - Яна Дворецка. Превод - Вера Кондова. Асистенти костюми са Милица Милнова, Ели Ненковска, Анита Рачева, Кристина Любенова, Едже Дервиш и Селин Миткова.
19-годишно момче е обещано под съд за убийството на татко си. " Няма късмет той... " - промърморва правосъдната защита, до момента в който дванайсетте правосъдни заседатели влизат в мрачната заседателна стая на журито. Изглежда, изходът от делото ще е явен и бърз, до момента в който един от заседателите не стартира да отваря очите на останалите за обстоятелствата.
" С това е забележителна демокрацията, че ни уведомяват по пощата да дойдем тук, на това място, и да решим, дали един човек е отговорен или не. Човек, който не познаваме ", споделя една от заседателките. И прибавя: " Нито ще спечелим, нито ще загубим от присъдата. Не би трябвало да го трансформираме в нещо персонално... " То обаче в действителност става персонално, а всеки правосъден заседател разкрива своя темперамент, до момента в който се преразглеждат още веднъж свидетелските показания, прави се възстановка на убийството и пред очите им се заражда опасност за ново ликвидиране.
Нервите са опънати, разногласията се разгорещяват, а правосъдните заседатели се трансформират в дванайсет ядосани хора. Окончателната присъда и достигането до нея, в изпълнени напрегнато подиуми, наелектризира публиката и я държи на ръба на столовете, с помощта на тази превъзходна, зряла трагична творба, която не слиза от международните подиуми и филми.
„ Тази акомодация е извънредно забавна. Доста комплицирано е като деяние, като решение и като реализация. Аз обичам да работя посредством артиста. Той носи посланията, концепцията, драматизма. Тази пиеса не търпи външни прояви и резултати. Постигаме това с младите актриси – психологическия детайл, драматизма и трагизма на съществуването. Важното е наличието – изрично, надълбоко и свястно в този театър. Актьорите, които претърпяват своите облици и надълбоко проникват в същността. Пиесата звучи извънредно модерно. Когато в една страна демократична всеки може да каже всичко, без да бъде глобен, това е основен детайл ", споделя пред БНР режисьорката проф. Ева Волицeр.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ