Анализ на ИПИ показва, колко е ефективността на големите болници в страната
Университетските лечебни заведения и държавните многопрофилни лечебни заведения в България работят неефективно, а запас за съвсем половин милиард лв. годишно би могъл евентуално да се употребява по-добре, сочи разбор на Института а пазарна стопанска система (ИПИ) „ Проблемите на огромните: казусът с университетските и с държавните многопрофилни лечебни заведения и тяхната техническа успеваемост “.
Анализът преглежда двете категории лечебни заведение – университетските лечебни заведения и държавните многопрофилни лечебни заведения, които са с основополагаща роля в болничната система и дребни промени в метода на тяхното ръководство и действие имат доста важен резултат. Анализът разкрива междинна загуба на успеваемост, показана като дял от разноските на изследваните лечебни заведения, от 19,3% при УМБАЛ и 16,1% при държавните МБАЛ. Това значи, че през 2024 година запас в размер на надлежно 347 млн. лева (УМБАЛ) и 94 млн. лева (МБАЛ) би могъл евентуално да се употребява по-добре.
Средното ниво на успеваемост, достигнато от 17-те академични лечебни заведения, е 80,7%. На границата на успеваемостта (100%) се намират три лечебни заведения – УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “, УМБАЛ „ Св. Георги “, Пловдив и УБ „ Лозенец “. В другия край се намират две лечебни заведения – „ Св. Екатерина “ и НКБ – за тях се знае, че са профилирани в лекуване на сърдечно-съдови заболявания, които постоянно изискват по-голям от междинния запас и по-дълъг болничен престой. Това изцяло изяснява и показания резултат в намалена успеваемост за тези две лечебни заведения.
Дори и да бъдат изключени тези лечебни заведения, се вижда няколко други академични лечебни заведения, които демонстрират по-ниска успеваемост от граничната – УМБАЛ „ Ст. Киркович “, „ Св. Анна – Варна “, „ Св. Анна – София “ и „ Царица Йоанна ИСУЛ “ са с успеваемост сред 52 и 82% по отношение на границата.
Измерението на неефективността не е единствено финансово, а се състои и в ненапълно и неоптимално потребление на основните запаси в опазването на здравето. В категорията на университетските многопрофилни лечебни заведения (УМБАЛ) се употребяват неефективно към 780 лекари (15%), 959 сестри (15%) и 1477 (14%) кревати, а 20-те държавни МБАЛ - надлежно 344 лекари, 613 сестри и 994 кревати – още веднъж към 15% от общия запас.
Функционирането даже при модел на финансиране, който предизвиква прекосяването на все по-голям брой пациенти през лечебните заведения (а не крайния резултат от тяхното лечение), не дава едни и същи резултати - някои се оправят по-добре от други. Оптимизирането на активността е единствено първата крачка към по-добри резултати за пациента. За да се случат тези по-добри резултати за пациента обаче, финансовият модел следва да се промени в посока заплащане за качество и за резултати (outcomes), а там, където това не е допустимо – заплащането за минал болен да е на основа на по-съвременен и съответен модел. Част от загубата на успеваемост на лечебните заведения се дължи на несъответствуващия модел на финансиране посредством клиничните пътеки, прилаган у нас.
В болничната система в България са налице ясни благоприятни условия за оптимизация, която може да се търси в следните посоки. Според ИПИ за всяка болница с успеваемост под 100% следва да се извърши оптимизационен разбор, който ще покаже конкретно къде и по какъв начин е допустимо да се спести запас, с цел да се реализира по-висок резултат. Това може да стане с оценка на всички процеси и тяхната стойност – „ пътеката “ на пациента от приема до изписването, загубата на време при приема, прегледа и лекуването, потреблението на запаси (лекари, сестри, различен личен състав, инсталация, лекарства) по тип и стойност за обособените групи пациенти и така нататък Този разбор на равнище настрана лечебно заведение е вероятен и мощно ще улесни мениджърите на лечебните заведения в напъните си да усъвършенстват своите структури и активност.
За лечебните заведения, които не са многопрофилни по своя темперамент, а имат ясна специализация, следва да прекратят осъществяването на голям брой разнородни клинични пътеки и да се концентрират върху това, в което са най-хубави.
Корекцията на финансовия модел в болничната помощ е неизбежно разследване на разбора на успеваемостта. Клиничните пътеки, които финансират един „ междинен “ случай, следва да се поправят с по-адекватен модел за финансиране на минал пациент. От листата с пътеки могат да се извадят действия, които има опция да се правят в извънболнични условия.
Широката болнична мрежа също понижава успеваемостта на системата като цяло, а и качеството на услугите на високо равнище, защото част от лечебните заведения (включително големите) не съумяват да поддържат задоволителен на брой случаи по обособени пътеки. Моделът се нуждае от рационализиране посредством въвеждане на оценка и тласъци за качество на база на измерими здравни индикатори за всеки пациент, показва се в разбора, представен от „ Инвестор “.
Анализът преглежда двете категории лечебни заведение – университетските лечебни заведения и държавните многопрофилни лечебни заведения, които са с основополагаща роля в болничната система и дребни промени в метода на тяхното ръководство и действие имат доста важен резултат. Анализът разкрива междинна загуба на успеваемост, показана като дял от разноските на изследваните лечебни заведения, от 19,3% при УМБАЛ и 16,1% при държавните МБАЛ. Това значи, че през 2024 година запас в размер на надлежно 347 млн. лева (УМБАЛ) и 94 млн. лева (МБАЛ) би могъл евентуално да се употребява по-добре.
Средното ниво на успеваемост, достигнато от 17-те академични лечебни заведения, е 80,7%. На границата на успеваемостта (100%) се намират три лечебни заведения – УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “, УМБАЛ „ Св. Георги “, Пловдив и УБ „ Лозенец “. В другия край се намират две лечебни заведения – „ Св. Екатерина “ и НКБ – за тях се знае, че са профилирани в лекуване на сърдечно-съдови заболявания, които постоянно изискват по-голям от междинния запас и по-дълъг болничен престой. Това изцяло изяснява и показания резултат в намалена успеваемост за тези две лечебни заведения.
Дори и да бъдат изключени тези лечебни заведения, се вижда няколко други академични лечебни заведения, които демонстрират по-ниска успеваемост от граничната – УМБАЛ „ Ст. Киркович “, „ Св. Анна – Варна “, „ Св. Анна – София “ и „ Царица Йоанна ИСУЛ “ са с успеваемост сред 52 и 82% по отношение на границата.
Измерението на неефективността не е единствено финансово, а се състои и в ненапълно и неоптимално потребление на основните запаси в опазването на здравето. В категорията на университетските многопрофилни лечебни заведения (УМБАЛ) се употребяват неефективно към 780 лекари (15%), 959 сестри (15%) и 1477 (14%) кревати, а 20-те държавни МБАЛ - надлежно 344 лекари, 613 сестри и 994 кревати – още веднъж към 15% от общия запас.
Функционирането даже при модел на финансиране, който предизвиква прекосяването на все по-голям брой пациенти през лечебните заведения (а не крайния резултат от тяхното лечение), не дава едни и същи резултати - някои се оправят по-добре от други. Оптимизирането на активността е единствено първата крачка към по-добри резултати за пациента. За да се случат тези по-добри резултати за пациента обаче, финансовият модел следва да се промени в посока заплащане за качество и за резултати (outcomes), а там, където това не е допустимо – заплащането за минал болен да е на основа на по-съвременен и съответен модел. Част от загубата на успеваемост на лечебните заведения се дължи на несъответствуващия модел на финансиране посредством клиничните пътеки, прилаган у нас.
В болничната система в България са налице ясни благоприятни условия за оптимизация, която може да се търси в следните посоки. Според ИПИ за всяка болница с успеваемост под 100% следва да се извърши оптимизационен разбор, който ще покаже конкретно къде и по какъв начин е допустимо да се спести запас, с цел да се реализира по-висок резултат. Това може да стане с оценка на всички процеси и тяхната стойност – „ пътеката “ на пациента от приема до изписването, загубата на време при приема, прегледа и лекуването, потреблението на запаси (лекари, сестри, различен личен състав, инсталация, лекарства) по тип и стойност за обособените групи пациенти и така нататък Този разбор на равнище настрана лечебно заведение е вероятен и мощно ще улесни мениджърите на лечебните заведения в напъните си да усъвършенстват своите структури и активност.
За лечебните заведения, които не са многопрофилни по своя темперамент, а имат ясна специализация, следва да прекратят осъществяването на голям брой разнородни клинични пътеки и да се концентрират върху това, в което са най-хубави.
Корекцията на финансовия модел в болничната помощ е неизбежно разследване на разбора на успеваемостта. Клиничните пътеки, които финансират един „ междинен “ случай, следва да се поправят с по-адекватен модел за финансиране на минал пациент. От листата с пътеки могат да се извадят действия, които има опция да се правят в извънболнични условия.
Широката болнична мрежа също понижава успеваемостта на системата като цяло, а и качеството на услугите на високо равнище, защото част от лечебните заведения (включително големите) не съумяват да поддържат задоволителен на брой случаи по обособени пътеки. Моделът се нуждае от рационализиране посредством въвеждане на оценка и тласъци за качество на база на измерими здравни индикатори за всеки пациент, показва се в разбора, представен от „ Инвестор “.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ