Висшите училища остават в протестна готовност
Университетите остават в протестна подготвеност.
Това сподели през днешния ден във Варна ръководителят на Съвета на ректорите в България проф. Миглена Темелкова, представена от Българска телеграфна агенция. Тя напомни, че за висшите учебни заведения бяха изплатени 39 милиона лв. и акцентира, че за тази година са нужни още 184 милиона лв.. Тази сума е, с цел да се доближи осъществяването на нормите на закона за висшето обучение и да се обезпечи целият учебен развой, в това число заплатите на административния и университетския състав, изясни Темелкова. Председателят на Съвета на ректорите добави, че законът планува 10 % от бюджетите на университетите да бъдат насочвани за научно-изследователска и художествено-творческа активност. В момента всички висши учебни заведения, без Българска академия на науките и военните, получават 1,5 на 100, сподели проф. Темелкова и посочи, че дефицитът е 66 милиона лв.. Тя акцентира, че макар тези финансови ограничавания, университетите през последните години са съумели да усилят няколко пъти научно-изследователската си продукция, както и публикационната си интензивност в реномирани международни бази данни.
Темелкова и ръководителят на Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА) проф. Елиза Стефанова разясниха и нуждата от съществени законови промени, с цел да се улесни процедурата за привличане задгранични студенти у нас. По думите на проф. Стефанова е нужно да се работи и за така наречен признание на дипломи в границите на Европейски Съюз. Процедурите сега затрудняват даже българи, учили зад граница, които желаят да карата магистратура в наши университети, изясни ръководителят на НАОА. Според нея в това отношение проблем основава и фактът, че срокът на бакалавърското образование у нас се разминава с множеството страни в Западна Европа. По думите й, в случай че продължителността на стратегиите бъде уеднаквена и стане 3-годишна, признаването на дипломи ще бъде облекчено.
Ректорът на Икономическия университет във Варна проф. Евгени Станимиров добави, че намаляването на периода на бакалавърските стратегии е заложено в Стратегията за висшето обучение, само че изискванията по какъв начин може да се осъществя това са прекомерно неразбираеми. През предходната година министерството на образованието се опита да подеме такава акция, само че изискването беше всички висши учебни заведения в границите на едно професионално направление да се съгласят да минат на 3-годишни бакалавърски стратегии, добави Станимиров. И акцентира, че в случай че не се осъществя по този метод, ще се получи неравнопоставеност сред университетите.
Проблемите пред висшето обучение са тематиката на семинар за предизвикването пред бранша, чийто хазаин е Икономическият университет във Варна. В полемиката вземат участие представители на академичната общественост в страната и на парламентарната комисия по просвета и обучение. В диалога се включи и регионалният шеф на Варна проф. Андрияна Андреева, а специфичен привет насочи министърът на образованието Галин Цоков.
