Умира пред очите ми, а аз нищо не мога да

" Умира пред очите ми, а аз нищо не мога да направя. Отчаяна съм. Никога не съм си представяла, че на остарели години ще живеем по този начин ", споделя през сълзи 75-годишната Нина. Тя е измежду малцината останали в опустошения Бахмут.

Там сега се водят едни от най-тежките сражения сега в - в Бахмут, където преди началото на войната живееха 70 хиляди души, в този момент са останали по-малко от 8 хиляди, измежду които и няколкостотин деца. Градът е опустошен на 60 %, а улиците му са пусти.

В двора на един жилищен блок Наталия Вербитская събира съчки. Възрастната жена се надява по този метод да си възпламени дребната отоплителна печка, дарена ѝ от доброволци. Ток в постройката с изпочупени прозорци, в която тя живее, няма. Въпреки това Наталия продължава да живее тук.
Редакцията предлага
" От пет месеца нямаме ток, газ и вода "

Всички съседи са избягали, а самата тя се е подслонила в обущарската си работилница. " Положението не е положително. От пет месеца, газ и вода. Преди да стане толкоз студено, събирахме дъждовна вода, която използвахме за най-належащите потребности. Храна ни доставят доброволците. Не сме изоставени напълно, не умираме от апетит ", споделя Вербитская.

Постоянните детонации на артилерията се носят като гръм над града. Но Вербитская остава спокойна. " Свикнали сме с това ", споделя тя. Жената въобще не преглежда варианта да напусне Бахмут. Казва, че няма да зареже всичко и да остане без покрив над главата си. Точно това се е случило с доста от съседите ѝ, които в този момент се скитат като бездомници - без пари, без нищо.

Само няколко жилищни блока по-нататък се водят яростни сражения. Непрекъснато отекват гърмежи от артилерията на украинците и руснаците. " По наша информация украинската войска към този момент удържа всички позиции ", споделя Патрик Мюнц от филантропичните организации Leave No One Behind и Base UA. Той и преди е бил в Бахмут. Оборудван е с каска и бронежилетка. 

Той и неговият екип от Leave No One Behind идват всеки ден, с цел да оказват помощ на хората - доставят медикаменти и откарват ранените. Разходите си за гориво покриват с дарения, събирани в Германия. В Бахмут е останала една работеща поликлиника, само че лекари съвсем няма.

Руснаците обезверено се нуждаят от победа

. През града минава реката Бахмутовка, която го разделя на две елементи. Западната, където работят Мюнц и лекари доброволци, се управлява от украинската страна. Руските елементи не съумяват да завладяват Бахмут, въпреки че го нападат от няколко месеца.

Трудно е да се разбере за какво тъкмо Бахмут е толкоз оспорван. Русия се нуждае незабавно от някаква победа, от нещо съответно, от някакъв трофей. В този смисъл Бахмут се трансформира в знак - на победа или проваляне. 

Около 60 % от град Бахмут е опустошен.

В едно от мазетата на жилищен блок доброволците са организирали собствен център. Той служи и като бункер за жителите на квартала, към него води стръмно стълбище, помещението има два изхода. В него откриваме най-вече възрастни и немощни хора. Един от тях - с дълга сива брада - споделя, че е със мощни болки и не желае да приказва.

" Мъжът ми умира пред очите ми, а аз нищо не мога да направя "

Нина Грегориевна е на 75 години и е пристигнала, с цел да помоли някой доктор да види нейния брачен партньор, който е болен и на легло. " Умира пред очите ми, а аз нищо не мога да направя. Заедно сме от 55 години, имаме две деца, двама внуци и трима правнуци. Отчаяна съм. Никога не съм си представяла, че на остарели години ще живеем по този начин. "

След това се обръща, защото очите ѝ се пълнят със сълзи. Тя възстановява самообладанието си и споделя за внуците си, които в този момент търсят протекция в Германия. Не желае да им бъде в тежест. Но какво да направи? Под непрестанен обстрел, без електричество, без вода, без отопление и с прикрепен към леглото брачен партньор - отчаянието е изписано върху лицето на старата жена. Постоянно е до мъжа си. А в този момент се нуждае от помощ. " Ако мъжът ми оздравее, ще се евакуираме ", споделя тя.

" От един месец децата ни са в Германия. Те са млади и би трябвало да живеят. Нашият живот е минал ", прибавя Грегориевна. От думите ѝ излиза наяве още, че нямат контакт с тях.

Извън бункера не престават да се чуват гърмежи. Навън в двора Наталия Вербитская все по този начин събира дърва за печката. Маха ни за сбогом. Никой от хората тук не знае дали ще преживее войната.

***

Вижте и това видео:
Оксана и Йева: историята на една украинска майка и отвлечената ѝ дъщеря