Не живейте вместо децата си, научете ги как да го правят сами
Умението за решение на проблеми е основно житейско умеене. Важно e да възпитаваме у детето си положителни настройки и умения за търсене на решения и то от най-ранна възраст, тъй като това подтиква мисленето и предизвиква самостоятелността.
Между 1 и 3 години децата непринудено опитват и изследват разнообразни причинно-следствени връзки, които им оказват помощ да вземат решение проблеми. „ Какво ще стане, ако… “ е въпросът, който стимулира дейностите на децата.
За да решат дадена задача, те организират редица опити. Например, в случай че желаят играчката да зазвъни, те ще я тръскат, удрят, ще натискат копчетата наред… Може да ги видите и сами да си основават провокации и да търсят способи да ги решат – примерно пробват се да паркират обичаната количка в тясна кутия. Постепенно децата стартират да натрупат опит от обособените провокации, които вземат решение и да го ползват в други обстановки.
Как да развиете първите им опити за решение на проблеми?
Създавайте разнообразни обстановки, които изискват от детето да намерения за решение. Давайте му да играе с пъзели; с играчки, които разрешават сглобяване и разглобяване; с играчки, които разрешават да се откриват причинно-следствени връзки; с конструктори и други материали за строене и творчество и така нататък
Давайте опция на детето да потърси метод по какъв начин да реши действителни проблеми, с които се сблъсква. Иска да възпламени лампата, само че не доближава до ключа. Насочете го да потърси метод по какъв начин може да го направи. Може да се повиши на степенка или да вземе по-дълъг предмет, който да протегне и да реализира задачата си.
Thinkstock
Не давайте подготвени решения, повече задавайте въпроси, с които да стимулирате детето единствено да търси. Дори да чуете „ Не мога! Мамо, ти! “ го окуражете да опита и да повярва, че може.
Все отново, в случай че видите, че детето е пробвало доста пъти да реши казуса, само че не е съумяло и се фрустрира от това или се отхвърля да продължи, помогнете му.
Децата сред 3 и 5 години към този момент употребяват въображението си, с цел да вземат решение разнообразни провокации. В тази възраст, те могат да преценяват по отношение на задачата, която вземат решение, какво от това, с което разполагат може да им свърши работа. Например, в случай че им би трябвало гараж, евентуално ще извадят кошницата от миялната машина, с цел да я пригодят за тази цел; в случай че им би трябвало каска, може да употребяват пластмасовата салатиера и така нататък
В тази възраст децата стават все по-самостоятелни и е добре да се подтикват в тази посока, без значение дали бъркат или вършат нещата, по-бавно. Все по-често си задават въпроси, които им отварят нови хоризонти за учене и търсене: „ Защо мостът пада? “, „ Как да закрепя това? “, „ Как кулата може да стане по-висока? “ и така нататък
Постепенно децата развиват умения да дефинират казуса, да генерират разнообразни решения и да мислят за резултата от тях, преди да приложат решението. Важно е да напътствате детето в асимилиране на разнообразни техники и умения, да му помагате да отделя възприятията от обстоятелствата, маловажното от значимото, да се концентрира върху вероятното, да обмисля по какъв начин дейностите му се отразяват на него самото и на останалите, да преценя риска.
Thinkstock
Какво можете да извършите, с цел да развиете уменията за решение на проблеми в този интервал?
Използвайте разнообразни обстановки от всекидневието на детето, с цел да му обръщате внимание по какъв начин да дефинира даден проблем. Например, в случай че детето пристигна и каже: „ Влакчето не се движи! “, то го помолете да Ви покаже или изясни какво има поради. Тогава може да разберете, че влакчето е спряло пред моста, който детето е построило, тъй като мостът е стеснен и невисок и влакът не може да влезе в него.
Използвайте и силата на приказките. Там героите минават през разнообразни провокации и намират решения. След като прочетете историята, задавайте въпроси на детето от вида на „ Допада ли ти решението на героя? Ти имаш ли друго предложение? Какво му оказа помощ? Какво му попречи? Би ли постъпил по-друг метод? Струва ли ти се допустимо да направиш същото при…? “ и така нататък
Предлагайте му креативен задания, задания за конструиране. Стимулирайте го да задава въпроси, да дефинира какво знае и защо още би трябвало да потърси информация, насърчавайте го да открива нови предопределения на познатите неща.
Обсъждайте с детето аргументите за какво обещано решение е сработило, а друго не.
Стимулирайте ги да търсят повече от едно решение на даден проблем. Задавайте им въпроси като: „ Какво ще стане, ако…? “, „ Има ли и различен начин…? “, „ Може ли да стане по-бързо? “, Може ли да стане по-малко/повече като количество? “ и така нататък
Обсъждайте действителни проблеми от всекидневието на детето: по какъв начин да се оправя при спор, по какъв начин да се себеутвърждава, по какъв начин да отхвърля и т.н.
Между 1 и 3 години децата непринудено опитват и изследват разнообразни причинно-следствени връзки, които им оказват помощ да вземат решение проблеми. „ Какво ще стане, ако… “ е въпросът, който стимулира дейностите на децата.
За да решат дадена задача, те организират редица опити. Например, в случай че желаят играчката да зазвъни, те ще я тръскат, удрят, ще натискат копчетата наред… Може да ги видите и сами да си основават провокации и да търсят способи да ги решат – примерно пробват се да паркират обичаната количка в тясна кутия. Постепенно децата стартират да натрупат опит от обособените провокации, които вземат решение и да го ползват в други обстановки.
Как да развиете първите им опити за решение на проблеми?
Създавайте разнообразни обстановки, които изискват от детето да намерения за решение. Давайте му да играе с пъзели; с играчки, които разрешават сглобяване и разглобяване; с играчки, които разрешават да се откриват причинно-следствени връзки; с конструктори и други материали за строене и творчество и така нататък
Давайте опция на детето да потърси метод по какъв начин да реши действителни проблеми, с които се сблъсква. Иска да възпламени лампата, само че не доближава до ключа. Насочете го да потърси метод по какъв начин може да го направи. Може да се повиши на степенка или да вземе по-дълъг предмет, който да протегне и да реализира задачата си.
Thinkstock Не давайте подготвени решения, повече задавайте въпроси, с които да стимулирате детето единствено да търси. Дори да чуете „ Не мога! Мамо, ти! “ го окуражете да опита и да повярва, че може.
Все отново, в случай че видите, че детето е пробвало доста пъти да реши казуса, само че не е съумяло и се фрустрира от това или се отхвърля да продължи, помогнете му.
Децата сред 3 и 5 години към този момент употребяват въображението си, с цел да вземат решение разнообразни провокации. В тази възраст, те могат да преценяват по отношение на задачата, която вземат решение, какво от това, с което разполагат може да им свърши работа. Например, в случай че им би трябвало гараж, евентуално ще извадят кошницата от миялната машина, с цел да я пригодят за тази цел; в случай че им би трябвало каска, може да употребяват пластмасовата салатиера и така нататък
В тази възраст децата стават все по-самостоятелни и е добре да се подтикват в тази посока, без значение дали бъркат или вършат нещата, по-бавно. Все по-често си задават въпроси, които им отварят нови хоризонти за учене и търсене: „ Защо мостът пада? “, „ Как да закрепя това? “, „ Как кулата може да стане по-висока? “ и така нататък
Постепенно децата развиват умения да дефинират казуса, да генерират разнообразни решения и да мислят за резултата от тях, преди да приложат решението. Важно е да напътствате детето в асимилиране на разнообразни техники и умения, да му помагате да отделя възприятията от обстоятелствата, маловажното от значимото, да се концентрира върху вероятното, да обмисля по какъв начин дейностите му се отразяват на него самото и на останалите, да преценя риска.
Thinkstock Какво можете да извършите, с цел да развиете уменията за решение на проблеми в този интервал?
Използвайте разнообразни обстановки от всекидневието на детето, с цел да му обръщате внимание по какъв начин да дефинира даден проблем. Например, в случай че детето пристигна и каже: „ Влакчето не се движи! “, то го помолете да Ви покаже или изясни какво има поради. Тогава може да разберете, че влакчето е спряло пред моста, който детето е построило, тъй като мостът е стеснен и невисок и влакът не може да влезе в него.
Използвайте и силата на приказките. Там героите минават през разнообразни провокации и намират решения. След като прочетете историята, задавайте въпроси на детето от вида на „ Допада ли ти решението на героя? Ти имаш ли друго предложение? Какво му оказа помощ? Какво му попречи? Би ли постъпил по-друг метод? Струва ли ти се допустимо да направиш същото при…? “ и така нататък
Предлагайте му креативен задания, задания за конструиране. Стимулирайте го да задава въпроси, да дефинира какво знае и защо още би трябвало да потърси информация, насърчавайте го да открива нови предопределения на познатите неща.
Обсъждайте с детето аргументите за какво обещано решение е сработило, а друго не.
Стимулирайте ги да търсят повече от едно решение на даден проблем. Задавайте им въпроси като: „ Какво ще стане, ако…? “, „ Има ли и различен начин…? “, „ Може ли да стане по-бързо? “, Може ли да стане по-малко/повече като количество? “ и така нататък
Обсъждайте действителни проблеми от всекидневието на детето: по какъв начин да се оправя при спор, по какъв начин да се себеутвърждава, по какъв начин да отхвърля и т.н.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ