Умението за работа в екип е изискване, което присъства едва

Умението за работа в екип е условие, което участва надали не във всяка публикация за работа. В същото време работодателят преценя достиженията и качествата ни не сами по себе си, а спрямо тези на нашите сътрудници. Колкото и да оказваме помощ на другите за реализиране на общата цел, в случай че ние самите не блеснем с някакви достижения, ще бъдем отнесени безпощадно от по-напористите чиновници в офиса. Затова без значение в каква сфера работим, конкуренцията през днешния ден е неизбежна.

Трудно е да се каже от какво се заражда конкуренцията – дали от самите чиновници, които се стремят освен да запазят работата си, само че и да получат покачване или от шефовете, които насъсквайки съперничеството във компанията, се надяват всеки един от хората, да даде максимума от себе си. Крайният резултат обаче е един - въпреки на пръв взор добродушно да си стоят по бюрата, чиновниците в офиса наподобяват повече на спринтьори, които със сетните си сили се стремят да прескочат допустимо най-вече трудности и да доближат първи финала, където ги чака одобрително потупване по рамото, покачване на заплата или по-висока служба. Може би най-съществената разлика сред работната конкуренция и тази на олимпийската площадка е, че в първата подлагането на крайник, ударите под кръста и различен тип подмолни средства за постигане до успеха, са изцяло в реда на нещата.

До какво може да докара всичко това? От една страна фактически, конкуренцията ни провокира да покажем най-хубавото от себе си, тъй като както несъмнено сте забелязали, човек не осъществя качествата си, до момента в който не се почувства притиснат от събитията. Това ни кара да се развиваме и да се усещаме по-силни и задоволени преди всичко от себе си и на второ от признанието (финансово и морално), което получаваме от работодателят си. Не на последно място конкуретният дух основава същинска конспирация в другояче монотоният работен делник и е потвърдено средство против офисната досада.

Конкуренцията обаче е нож с две остриета. Тя може както да ни стимулира, по този начин и да ни извади от строя. За да спечелим повече точки пред сътрудниците, постоянно оставаме в офиса след работно време, наминаваме да свършим това-онова и през почивните дни, като по този метод крадем от персоналния си живот и времето за отдих. Прекаленото старание и желанието постоянно и непременно да сме най-хубавите, значи непрекъснат стрес, който рано или късно ще ни докара до цялостно психическо безсилие. А както несъмнено сте се убедили, това неизбежно се отразява и на физическото ни здраве. Не е изключено даже след серия необясними неразположения и недоволства, да ни сполети някое съществено заболяване.

Но даже и да не е изтощителна, конкуренцията може по-скоро да пречи, в сравнение с да оказва помощ на работата ни. Често тя ни кара да насочваме силата си в неправилна посока, да вземем за пример в размишления по какъв начин да изиграем сътрудниците си, а не по какъв начин по-добре да свършим професионалните си задания. Оттук изниква разумния въпрос, кои средства вършат конкуренцията градивна и кои в противен случай – основават атмосфера на омраза и недоверчивост в офиса. Към последните сигурно спадат клюките, злонамерените клюки и „ очернянето ” пред шефа. Стоите настрани от основаването и разрпостранението им, тъй като те сигурно няма да ви донесат нищо положително.