Умеете ли да реагирате правилно на нещата, които ви се

Умеете ли да реагирате вярно на нещата, които ви се случват? Водят ли ви неприятностите за носа или вие сте тези, които ги контролирате? От нашата лична интерпретация на събитията в живота ни, зависи това по какъв начин ще се усещаме и дали ще продължим напред без ненужно напрежение и стрес. Невъзможността ни да реагираме малко по-равнодушно и умерено на протичащото се към нас, е главната причина да сме уплашени, изнервени и постоянно недоволни. Има обаче способи, с които да си помогнем, с цел да това се промени. Можем да се научим да забравяме по-бързо неприятното и да превърнем тази „ просвета “ в своя философия, с цел да живеем по-добре.

Ето и някои доста лесни „ правила “:

Свалете част от напрежението - поговорете с колегата си за създалата се обстановка или пък с близка другарка. Изберете човек, който ще ви изслуша, само че няма да реагира по вашия метод. Аз персонално знам, че споделя ли с колегата си сходна злочестина, ще получа (в по-голямата част от случаите) доста смях в подмяна. Ако имате до себе си човек, който не взима толкоз във вътрешността протичащото се и умее от всяка покруса да сътвори малко комедия, бъдете сигурни, че това е първата стъпка към „ излекуването “. Затова е хубаво да избирате другари, които умеят да ви изслушват, само че не желаят да задълбават в неприятното и доста бързо ви демонстрират, че сте отвратително отрицателни и драматизирате прекомерно. В никакъв случай не избирайте някой, който да се вайка паралелно с вас. Така единствено удвоявате „ мъката “.

Не споделяйте още веднъж и още веднъж едно и също - неотдавна другарка даже не пожела да изслуша до дъно професионалните ми несгоди, което се оказа съвършеният метод да приключа по-бързо с тях. Често, колкото повече описваме за казуса, толкоз по-голям го вършим. Научете се да не споделяте прекалено много за неприятните ви прекарвания. Или ги споделете на един-двама близки, само че не и на цялостен вагон хора. Повярвайте, по-голямата част от тях сигурно не се вълнуват „ от сърце “, а останалите просто ще ви помислят за кралица на драмата.

Дайте си сметка, че можеше да е надалеч по-лошо - „ Всяко зло за положително “ не е просто изречение, „ замазващо “ обстановката. По-често си повтаряйте тези думи. Ако в този момент се питате обезверено за какво навръх вас, съвсем несъмнено е, че след време ще разберете аргументите да ви се случат тъкмо тези неща. Понякога в действителност са за положително. Друг път са уроци, които са ни дадени да научим в този живот. Просто ги приемете и знайте, че в действителност постоянно може да бъде и по-лошо.

Научете се да се отпускате с приятни мемоари и да планувате - това е един от най-успешните способи да забравите. Спомнете си къде сте пътували или с кого сте се видели. Сбъднете още веднъж едно такова пътешестване, което ви носи приятност. Имам другарка, която не стопира да планува и то в много далечно бъдеще. Казва, че това е единственият и „ способ “ да се разсейва от неприятностите на всекидневието и в полза на истината при нея работи много безотказно. Научавайки се да планувате, вие стартирате по-смело да гледате в бъдещето, а това може да ви носи единствено позитивна страст. Помислете единствено. За да се решите на едно по-далечно пътешестване, вие би трябвало занапред да започнете да събирате пари, да обмислите по кое време ще ви е най-удобно да го осъществите, с кого. Знаете, че евтините самолетни билети се купуват овреме, нали? Затова…не робувайте на черногледи мисли от сорта на „ Аз не знам дали на следващия ден ще съм жив, камо ли да мисля след три месеца какво ще върша “. Плануването е симптом на увереност и мисъл за бъдещето, а бъдещето е това, към което вървим, нали? Не оставайте затрупани в сегашните ви несгоди, а планувайте бъдещите наслади.

Осигурете си работа, занимание, физическо натоварване - персонално при мен това е най-ефективният метод да спра да мисля за протичащите ми се отрицателни прекарвания. Когато ангажирате мозъка си с куп отговорности и отговорности или пък просто се отдадете на заниманието си, сигурно най-малко на половина ще забравите за това, което ви тормози. Обикновено, когато се усещам потисната или изнервена от дадена обстановка, стартирам да правя всичко, което има да се свърши. От извършването на покупки и привеждането на кухнята в съвършен тип, през зашиването на оня чеп на детето, който от седмици ме чака на един стол, до почистването на преносимия компютър ми от ненужни файлове и стратегии. Винаги има какво да намерите да свършите, даже да нямате занимание. А за какво да не излезете да потичате на открито или пък да повървите повече? Почти постоянно, когато не се усещам добре душевен, вървя пешком на работа и това несъмнено ме „ лекува “.

Медитация, дихателни техники, слушане на обичана музика, ядене на вкусна храна - все наслади, които биха ни отпуснали и предиздвикали да се почувстваме най-малко една концепция по-добре. Истински обаче можем да се освободим от напрежението единствено тогава, когато си дадем сметка, че той ни унищожава изключително бързо. Унищожава освен вътрешната ни естетика и предпочитание да бъдем щастливи, а и външната ни хубост. Не си докарвайте още повече бръчки, „ гарнирани “ с неприятно въодушевление, мислейки какъв брой е тежък животът ви.
Само вие сте тези, които може да го извършите по-лек и единствено с ваша помощ щастието може да пристигна нескрито. Повикайте го със личната си позитивна конфигурация! И най-после ще кажа нещо, което всеки би ви споделил, колкото и неприятно да звучи. Ако през днешния ден ви уволнят от работа, сетете се за това, че нечия майка е умряла тъкмо в днешния ден. Ако през днешния ден вашата майка си е отишла, сетете се за това, че някой е изгубил дете, което е доста по-страшно. Защото с възрастта идва и краят…И тъй като несправедливото за нас, постоянно е два пъти по-несправедливо за различен. Винаги може да бъде и по-лошо, само че и по-хубаво! От вас зависи.