♥ Най-доброто от мен, което мога да ти дам, е това, което искам да ти дам…
Умеем ли да желаеме и какво тъкмо желаеме от другите? Едно писмо с размисли от Хорхе БУКАЙ, споделено в „ Писма до Клаудия ”.
(Pablo Picasso, „ The Two Saltimbanques (Harlequin and his Companion) ”, 1901)
Понякога, когато ни обземе незадоволство, изискваме повече, до момента в който истината е, че искаме по-доброто. Не осъзнаваме, че колкото и да желаеме, другият не може да ни даде нещо по-добро. Може единствено да ни даде нещо повече.
Когато съм в едно от глупавите си настроения, изисквам да ми обръщаш повече внимание, да се занимаваш повече с мен, да ми даваш повече, да ми отделяш повече време, да ме обичаш повече… Да ме обичаш повече! Сякаш това — да ме обичаш повече — зависи от теб!
С две думи, когато съм в неуместно въодушевление, изисквам.
Има два метода да пожелаваме: единият е открит и най-малкото, има преимуществото на откровеността. Другият е неявен и потаен.
Нито единият, нито другият имат нещо общо с искането.
Когато желая, аз показвам ясно желанието си и ти разрешавам да отговориш с „ да “ или „ не “; с настояването си ти давам опция за избор.
За разлика от него, условието не приема „ не “ за отговор. Ти би трябвало да направиш това, което желая, или това, което се поставя да направиш.
Вътре в мен към този момент съм решил (?), че би трябвало да се съгласиш.
Най-жестокият, най-враждебният метод да изисквам е, когато даже не ти споделям какво желая. В този случай упованието ми е да положиш титанично изпитание поради мен.
Най-напред би трябвало да отгатнеш какво чакам, а по-късно, несъмнено, да ми го дадеш. Изискването ми е скрито — единствено ти намеквам упованието си, само че то се стоварва върху теб с цялата си тежест.
Ако отгатнеш, аз великодушно ще приема това, което ти сама си решила да ми дадеш. Ако ли пък не познаеш, с удоволствие се снабдявам с подготвен укор и безконечния мотив да ти натяквам: „ Можеше да се досетиш “.
Да се научим да желаеме е едно от огромните провокации в процеса на превръщането ни в персони.
Не всеки умее да желае. Познавам хора, които в никакъв случай не са желали нищо, или по-точно, които в никакъв случай не са могли да изискат нещо. Те имат вяра, че когато желаеме, се оставяме на милостта на другия. Не могат да одобряват, че не са си самодостатъчни. Страхуват се от личните си недостатъци и изпадат в смут при мисълта, че могат да се окажат в състояние на взаимозависимост.
Много от тях се гордеят с това, че не желаят нищо от никого. Но в случай че се поровиш малко в персоналната им история, в нормалното им държание, в връзките им с най-близките, безусловно ще откриеш скрити условия, а под тях — още повече условия.
♥ Най-доброто от мен, което мога да ти дам,
е това, което желая да ти дам.
Най-доброто от теб, което можеш да ми дадеш,
е това, което искаш да ми дадеш.
Не желая нещо повече.
Искам най-доброто.
От: „ Писма до Клаудия ”, Хорхе Букай, ИК Хермес
Картина: Pablo Picasso, „ The Two Saltimbanques (Harlequin and his Companion) ”, 1901. Estate of Pablo Picasso /Artists Rights Society (ARS)
