Ултравиолетова светлина от избухнало бяло джудже беше засечена от астрономите

Ултравиолетова светлина от избухнало бяло джудже беше засечена от астрономите едвам за повторно в историята на астрономията. Тя може да даде на откривателите значими насоки какво провокира гибелта на тези антични звезди.
Изследователите откриха тази необикновена свръхнова - наречена SN2019yvq - предишния декември, единствено ден след детонацията. В рамките на часове учените класифицираха събитието като свръхнова вид Type Ia - не извънредно звездно събитие, което се счита за нормално, като се изключи това, че то било съпроводено от извънредно необичаен изблик на ултравиолетова светлина.
„ Това са едни от най-често срещаните детонации във Вселената “, споделя астрофизикът Адам Милър от Северозападния университет в Съединени американски щати. " Но това, което е специфичното, е тази ултравиолетова светлина. Астрономите я търсят години наред и до момента в никакъв случай не са я намирали. Това в действителност е едвам вторият път, когато е следена ултравиолетова изблик при вид Ia супернова. "
SN2019yvq се намира в вселена на почти 140 милиона светлинни години от Земята, като рядката светлина е била следена за няколко дни, преди излъчванията да престанат.
Що се отнася до това, което се крие зад странната светлина, екипът споделя, че към момента не са сигурни, тъй като белите джуджета - изтощени звездни остатъци - нормално не са задоволително горещи, с цел да генерират топлината, нужна за този тип светлина.
„ Нещо извънредно се случи с тази свръхнова, която сътвори доста горещо събитие “, споделя Милър.
Докато настоящите наблюдения в границите на идната година се чака да изяснят точния механизъм, виновен за проблясъка на SN2019yvq, понастоящем остават няколко вероятни виновници, които биха могли да провокират тези събития.
Потенциално, считат откривателите, бялото джудже би могло да стане несигурно след консумация на звезден материал от друга звезда в двоична система, при конфликт на материал сред двете.
Като опция светлината може да е резултат от фрапантно увеличение на топлината заради разбъркване сред вътрешното ядро на бялото джудже и външните пластове или от въглерод, възпламеняващ хелия в звездата.
И най-после, допустимо е две бели джуджета да се слеят, като светкавицата на SN2019yvq съставлява детонация, защото изхвърлен материал от двете звезди вляза в контакт.
Въпреки че не можем да сме сигурни кое пояснение към момента е най-хубавото за това, което се е случило в SN2019yvq, когато прахът от това необикновено звездно събитие стартира да се утаява, картината се чака да стане по-ясна.
" С течение на времето избухналият материал се отдалечава по-далеч от източника ", споделя Милър. " Тъй като този материал изтънява, можем да забележим все по- ясно. След една година материалът ще бъде толкоз тъничък, че ще забележим всичко в центъра на детонацията. "
В този миг откривателите споделят, че най-сетне би трябвало да можем да разберем какво е предиздвикало това бяло джудже да избухне толкоз зрелищно и отговорите биха могли да ни покажат по какъв начин желязото, генерирано в свръхновите, се разпределя в космоса и в последна сметка спомага за образуването на планета.
Може също по този начин да ни помогне да разбираем някои от незнайните към тъмната сила, за които се счита, че въздейства на това какъв брой бързо се уголемява Вселената.
" Тъмната сила остава мистерия. Но тези свръхнови са най-хубавият метод да се изследва тъмната сила и да се разбере какво е. ", добавя в умозаключение Милър.