Шедьовърът Александрийски квартет от Лорънс Дърел в ново стилно издание на български
Улиците на Александрия миришат на сласт, пот и прахуляк, сърцето ѝ е болно за обич. Мистичният град, учреден преди двайсет и пет века от завоевателя Александър, е люлка на литературния шедьовър „ Александрийски квартет ” – поредност от четири романа на английския публицист Лорънс Дърел.
Отделните елементи – „ Жюстин ”, „ Балтазар ”, „ Маунтолив ” и „ Клия ”, са оповестени сред 1957 и 1960 година, преди броени дни излезе новото им издание на български език с превъзходния превод на Иглика Василева и логото на „ Лист ”. Квартетът е в два тома, кориците им са дело на Калина Мухова.
Всяко от творбите споделя от позиция на съответния воин за едни и същи събития в града. Основен наблюдаващ е Дарли, който води мемоари за преломите в живота на тези, които обича и познава.
В „ Жюстин ”, „ Балтазар ” и „ Маунтолив ” действието се развива в Александрия навечерието на Втората международна война, сред страниците на „ Клия ” отеква канонадата на вражеския флот в пристанището на града.
В първия разказ Дарли събира отломките на сърцето си след бурна спекулация, а в последния – „ Клия ”, изцелената му душа още веднъж открива любовта, само че с друга жена.
Героите в тази творба, както и обликът на разказвача, са измислени и нямат никаква аналогия с живи лица. Само градът е същински, прецизира в бележи към обособените елементи Лорънс Дърел.
През 1959 година в изявление за The Paris Review – англоезично списание, излизащо във френската столица, той разказва концепциите, стоящи зад „ Квартета ”, като доближаване на източната и западната метафизика, учредено на преобръщането на остарелия мироглед за материалната галактика от Айнщайн и на същото, което Фройд прави с концепцията за стабилната персона, което води до нова идея за действителността.
„ Чрез изкуството си ние, хората актьори, обилно прощаваме всички рани и провали на всекидневието; по този метод ние не заобикаляме ориста си, както непрестанно се мъчат да вършат елементарните хора, а я изпълваме с капацитета на същинското ѝ наличие – въображението. Защо другояче ще се нараняваме един различен? ”, пък отбелязва Дарли в „ Жюстин ”.
И критиците, и читателите, одобряват благосклонно „ Александрийски квартет ” и тетралогията остава най-популярната творба на Лорънс Дърел. Макар да твърди, че героите в нея са плод на въображението, създателят нанася в някои от тях линии от личния си живот.
Години наред Дърел е на дипломатическа работа към английското държавно управление и по време на Втората международна война е аташе по печата към английските посолства, първо в Кайро, а по-късно в Александрия. Тъкмо в Александрия той се среща с еврейката Ив (Ивет) Коен, която го въодушевява за облика на Жюстин.
Сред най-влиятелните фигури в обкръжението му е писателят Хенри Милър, по-възрастен от него с двайсет години. Когато през 1935-а прочита романа му „ Тропик на Рака ”, Дърел неотложно му написа писмо с откровените си възторзи. Милър му отвръща и по този начин стартира другарството им, траяло четири декади.
Освен този образец за писателско роднинство по желание, в биографията на Дърел има и значимо роднинство по кръв – той е по-голям брат на естествоизпитателя и публицист Джералд Даръл. Разликата във семейството е поради пристигналото през съветски наречие на семейството на създателя на „ Моето семейство и други животни ”.
През 2012 година, когато архивите на Нобеловия комитет са отворени след 50 години, излиза наяве, че Лорънс Дърел е бил номиниран за Нобелова премия за литература през 1961 година, само че не е попаднал в окончателния лист. Тогава оценката отива при Джон Стайнбек.
Откъс:
Преди всичко какво съставлява този наш град? Какво включва думата Александрия? Затворя ли очи, виждам хиляди изтерзани от прахуляк улици. Днес той е притежание на мухите и просяците – както и на тези, избрали промеждутъчното битие измежду тях.
Пет раси, пет езика и една дузина религии: корабите на пет флота се оглеждат в мазните води на пристанището. Половете обаче са повече от пет, само че наподобява, единствено демотическият гръцки прави разлика сред тях. Сексуалното предложение, хвърлило котва в този град, изобилства от многообразие на формите. Но все пак той няма тип на нехаен кей на удоволствията.
Символичните любовници на свободния елински свят тук са изместени от нещо напълно друго, по-скоро андрогинно, или трансформирало се в своята диаметралност. Ориентът не може да се любува на сладостната безредица на тялото, тъй като от дълго време го е надживял. Спомням си Несим, който един път сподели – май просто цитираше някого, – че Александрия е огромната винарска преса на любовта; тези, които излизат от нея, са болните, самотниците, пророците – т.е. надълбоко наранените в своя секс.
Отделните елементи – „ Жюстин ”, „ Балтазар ”, „ Маунтолив ” и „ Клия ”, са оповестени сред 1957 и 1960 година, преди броени дни излезе новото им издание на български език с превъзходния превод на Иглика Василева и логото на „ Лист ”. Квартетът е в два тома, кориците им са дело на Калина Мухова.
Всяко от творбите споделя от позиция на съответния воин за едни и същи събития в града. Основен наблюдаващ е Дарли, който води мемоари за преломите в живота на тези, които обича и познава.
В „ Жюстин ”, „ Балтазар ” и „ Маунтолив ” действието се развива в Александрия навечерието на Втората международна война, сред страниците на „ Клия ” отеква канонадата на вражеския флот в пристанището на града.
В първия разказ Дарли събира отломките на сърцето си след бурна спекулация, а в последния – „ Клия ”, изцелената му душа още веднъж открива любовта, само че с друга жена.
Героите в тази творба, както и обликът на разказвача, са измислени и нямат никаква аналогия с живи лица. Само градът е същински, прецизира в бележи към обособените елементи Лорънс Дърел.
През 1959 година в изявление за The Paris Review – англоезично списание, излизащо във френската столица, той разказва концепциите, стоящи зад „ Квартета ”, като доближаване на източната и западната метафизика, учредено на преобръщането на остарелия мироглед за материалната галактика от Айнщайн и на същото, което Фройд прави с концепцията за стабилната персона, което води до нова идея за действителността.
„ Чрез изкуството си ние, хората актьори, обилно прощаваме всички рани и провали на всекидневието; по този метод ние не заобикаляме ориста си, както непрестанно се мъчат да вършат елементарните хора, а я изпълваме с капацитета на същинското ѝ наличие – въображението. Защо другояче ще се нараняваме един различен? ”, пък отбелязва Дарли в „ Жюстин ”.
И критиците, и читателите, одобряват благосклонно „ Александрийски квартет ” и тетралогията остава най-популярната творба на Лорънс Дърел. Макар да твърди, че героите в нея са плод на въображението, създателят нанася в някои от тях линии от личния си живот.
Години наред Дърел е на дипломатическа работа към английското държавно управление и по време на Втората международна война е аташе по печата към английските посолства, първо в Кайро, а по-късно в Александрия. Тъкмо в Александрия той се среща с еврейката Ив (Ивет) Коен, която го въодушевява за облика на Жюстин.
Сред най-влиятелните фигури в обкръжението му е писателят Хенри Милър, по-възрастен от него с двайсет години. Когато през 1935-а прочита романа му „ Тропик на Рака ”, Дърел неотложно му написа писмо с откровените си възторзи. Милър му отвръща и по този начин стартира другарството им, траяло четири декади.
Освен този образец за писателско роднинство по желание, в биографията на Дърел има и значимо роднинство по кръв – той е по-голям брат на естествоизпитателя и публицист Джералд Даръл. Разликата във семейството е поради пристигналото през съветски наречие на семейството на създателя на „ Моето семейство и други животни ”.
През 2012 година, когато архивите на Нобеловия комитет са отворени след 50 години, излиза наяве, че Лорънс Дърел е бил номиниран за Нобелова премия за литература през 1961 година, само че не е попаднал в окончателния лист. Тогава оценката отива при Джон Стайнбек.
Откъс:
Преди всичко какво съставлява този наш град? Какво включва думата Александрия? Затворя ли очи, виждам хиляди изтерзани от прахуляк улици. Днес той е притежание на мухите и просяците – както и на тези, избрали промеждутъчното битие измежду тях.
Пет раси, пет езика и една дузина религии: корабите на пет флота се оглеждат в мазните води на пристанището. Половете обаче са повече от пет, само че наподобява, единствено демотическият гръцки прави разлика сред тях. Сексуалното предложение, хвърлило котва в този град, изобилства от многообразие на формите. Но все пак той няма тип на нехаен кей на удоволствията.
Символичните любовници на свободния елински свят тук са изместени от нещо напълно друго, по-скоро андрогинно, или трансформирало се в своята диаметралност. Ориентът не може да се любува на сладостната безредица на тялото, тъй като от дълго време го е надживял. Спомням си Несим, който един път сподели – май просто цитираше някого, – че Александрия е огромната винарска преса на любовта; тези, които излизат от нея, са болните, самотниците, пророците – т.е. надълбоко наранените в своя секс.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ