Вашингтон пост: Докато Русия печели войната, САЩ затъват в безидейност
" Украйна, която употребява американски оръжия за удари във вътрешността в Русия, няма да постави завършек на войната ".
Това пишат в публикация за Washington Post Самуел Шарап, учител по политически науки в изследователския институт Rand и Джереми Шапиро, шеф по проучванията в Европейския съвет за външна политика.
Решението на администрацията на Байдън да утвърди потреблението от Украйна на американски оръжия за атакуване на цели на територията на Русия е, както би могъл да каже президентът Байдън, огромна работа. Украинците настояват, че тази смяна ще провали настъплението на Кремъл в Харковска област и може би даже ще обърне хода на войната. Руските публични лица и пропагандатори настояват, че това е сериозна ескалация и заплашват да нанесат пряк удар по Съединените щати или техните съдружници.
И двете изказвания евентуално ще се окажат несъстоятелни. Но все пак това решение е от голяма важност, въпреки и по друга причина: то бележи следващия завой в спиралата на " зъб за зъб “, която непрестанно усилва рисковете от по-широка война, без да предлага път за преустановяване на тази.
Това не е първият път, когато Съединените щати, под натиска на Украйна и западните си съдружници, минават прага, считан преди този момент за прекомерно огромен. Предишните решения за пускови установки HIMARS, касетъчни бомби, муниции с огромен обхват и F-16 също бяха подбудени от възприеманите съветски триумфи на бойното поле.
Ударите във вътрешността в Русия с американски оръжия могат да забавят военните интервенции към Харков, само че няма да трансформират обстановката. Настъплението на Русия към Харков към този момент е затънало в региона на град Волчанск, който се намира на по-малко от 8 км от съветската граница. С ударите по линиите за доставяне в самата Русия настъплението може да се забави още повече, само че руснаците евентуално ще се приспособяват, както са се приспособили към предходни американски дейности. В края на краищата американските оръжия постоянно се употребяват за поразяване на съветските снабдителни линии и командни пунктове в окупираната Източна Украйна, като все пак Русия непрекъснато осъществя триумфи там. И по този начин, изтощителната война ще продължи.
Данните от предишното също по този начин сочат, че Русия няма да ескалира трагично, единствено тъй като Съединените щати дават нова оръжейна система или облекчават рестриктивните мерки за съществуваща такава. В момента Русия, релативно видяно, печели войната, тъй че е малко евентуално президентът Владимир Путин да поеме риска да предизвика директен спор със Съединените щати и техните съдружници. Москва може и да отговори, само че евентуално ще го направи по индиректен или несъразмерен метод, а не да изстреля ракета към европейска столица идната седмица.
Истинският проблем с решението на Байдън е, че Вашингтон за следващ път направи значима смяна в политиката си реактивно - в отговор на военните дейности на Русия, а не като част от по-широка тактика за преустановяване на войната. Руснаците ще продължат да натискат и след три или шест месеца Съединените щати може да се окажат още веднъж тук, под сходна украинска и съюзническа акция на напън, изкушени да прекрачат идващия предел, с цел да се опитат да извърнат отрицателната траектория. Както се изрази държавният секретар Антъни Блинкен, " ще продължим да вършим това, което сме правили до момента, а точно, при нужда, да се приспособяваме и приспособяваме “.
Но акомодацията и приспособяването не съставляват тактика, а реактивната ескалация при липса на тактика не е рационална политика. Ескалирането на присъединяване на Съединени американски щати в този спор - или в който и да е различен спор - би трябвало да се управлява от концепция за това по какъв начин да се постави завършек на войната. В този случай това би изисквало да се потвърди, че украинските удари в Русия с потребление на американски системи са част от интегрирана тактика за преустановяване на войната при условия, удобни за Украйна и Съединени американски щати.
Както самата администрация неведнъж е заявявала, този край ще настъпи на масата за договаряния. В процеса на договаряния насилствените ограничения могат да се употребяват като лост за влияние. Налагате военни разноски на съперника си за да го накарате да направи това, което желаете, а не просто да противодействате на последната му маневра.
Но Украйна и Западът не демонстрират никакви признаци, че са подготвени да стартират договаряния с Русия. А налагането на разноски при липса на развой на договаряния прави по-нататъшната ескалация неизбежна. Както отбелязва Томас Шелинг, гуруто на военната насила: " Ако болката на [нашия враг] беше най-голямото ни наслаждение, а нашето задоволство - най-голямото му злощастие, ние щяхме да продължим да се нараняваме и да се разочароваме взаимно ".
Тази спираловидна динамичност - на нестихваща съветска експанзия и все по-нарастваща военна поддръжка на Запада за Украйна, с цел да се противодейства на инерцията на Москва - се разпростира към този момент съвсем две години и половина. Без развой на договаряне тя може да продължи още дълги години. И един ден едната или другата страна може най-сетне да се препъне в действителна алена линия, което може да докара до тъкмо тази огромна ескалация, която администрацията на Байдън се пробва да избегне.
Междувременно Украйна ще продължи да страда, а разноските на Запада за войната ще продължат да нарастват. Трябва да има по-добър метод за ръководство на най-значимия боен спор от едно потомство насам.
Автори: Самуел Шарап, Джереми Шапиро,
Това пишат в публикация за Washington Post Самуел Шарап, учител по политически науки в изследователския институт Rand и Джереми Шапиро, шеф по проучванията в Европейския съвет за външна политика.
Решението на администрацията на Байдън да утвърди потреблението от Украйна на американски оръжия за атакуване на цели на територията на Русия е, както би могъл да каже президентът Байдън, огромна работа. Украинците настояват, че тази смяна ще провали настъплението на Кремъл в Харковска област и може би даже ще обърне хода на войната. Руските публични лица и пропагандатори настояват, че това е сериозна ескалация и заплашват да нанесат пряк удар по Съединените щати или техните съдружници.
И двете изказвания евентуално ще се окажат несъстоятелни. Но все пак това решение е от голяма важност, въпреки и по друга причина: то бележи следващия завой в спиралата на " зъб за зъб “, която непрестанно усилва рисковете от по-широка война, без да предлага път за преустановяване на тази.
Това не е първият път, когато Съединените щати, под натиска на Украйна и западните си съдружници, минават прага, считан преди този момент за прекомерно огромен. Предишните решения за пускови установки HIMARS, касетъчни бомби, муниции с огромен обхват и F-16 също бяха подбудени от възприеманите съветски триумфи на бойното поле.
Ударите във вътрешността в Русия с американски оръжия могат да забавят военните интервенции към Харков, само че няма да трансформират обстановката. Настъплението на Русия към Харков към този момент е затънало в региона на град Волчанск, който се намира на по-малко от 8 км от съветската граница. С ударите по линиите за доставяне в самата Русия настъплението може да се забави още повече, само че руснаците евентуално ще се приспособяват, както са се приспособили към предходни американски дейности. В края на краищата американските оръжия постоянно се употребяват за поразяване на съветските снабдителни линии и командни пунктове в окупираната Източна Украйна, като все пак Русия непрекъснато осъществя триумфи там. И по този начин, изтощителната война ще продължи.
Данните от предишното също по този начин сочат, че Русия няма да ескалира трагично, единствено тъй като Съединените щати дават нова оръжейна система или облекчават рестриктивните мерки за съществуваща такава. В момента Русия, релативно видяно, печели войната, тъй че е малко евентуално президентът Владимир Путин да поеме риска да предизвика директен спор със Съединените щати и техните съдружници. Москва може и да отговори, само че евентуално ще го направи по индиректен или несъразмерен метод, а не да изстреля ракета към европейска столица идната седмица.
Истинският проблем с решението на Байдън е, че Вашингтон за следващ път направи значима смяна в политиката си реактивно - в отговор на военните дейности на Русия, а не като част от по-широка тактика за преустановяване на войната. Руснаците ще продължат да натискат и след три или шест месеца Съединените щати може да се окажат още веднъж тук, под сходна украинска и съюзническа акция на напън, изкушени да прекрачат идващия предел, с цел да се опитат да извърнат отрицателната траектория. Както се изрази държавният секретар Антъни Блинкен, " ще продължим да вършим това, което сме правили до момента, а точно, при нужда, да се приспособяваме и приспособяваме “.
Но акомодацията и приспособяването не съставляват тактика, а реактивната ескалация при липса на тактика не е рационална политика. Ескалирането на присъединяване на Съединени американски щати в този спор - или в който и да е различен спор - би трябвало да се управлява от концепция за това по какъв начин да се постави завършек на войната. В този случай това би изисквало да се потвърди, че украинските удари в Русия с потребление на американски системи са част от интегрирана тактика за преустановяване на войната при условия, удобни за Украйна и Съединени американски щати.
Както самата администрация неведнъж е заявявала, този край ще настъпи на масата за договаряния. В процеса на договаряния насилствените ограничения могат да се употребяват като лост за влияние. Налагате военни разноски на съперника си за да го накарате да направи това, което желаете, а не просто да противодействате на последната му маневра.
Но Украйна и Западът не демонстрират никакви признаци, че са подготвени да стартират договаряния с Русия. А налагането на разноски при липса на развой на договаряния прави по-нататъшната ескалация неизбежна. Както отбелязва Томас Шелинг, гуруто на военната насила: " Ако болката на [нашия враг] беше най-голямото ни наслаждение, а нашето задоволство - най-голямото му злощастие, ние щяхме да продължим да се нараняваме и да се разочароваме взаимно ".
Тази спираловидна динамичност - на нестихваща съветска експанзия и все по-нарастваща военна поддръжка на Запада за Украйна, с цел да се противодейства на инерцията на Москва - се разпростира към този момент съвсем две години и половина. Без развой на договаряне тя може да продължи още дълги години. И един ден едната или другата страна може най-сетне да се препъне в действителна алена линия, което може да докара до тъкмо тази огромна ескалация, която администрацията на Байдън се пробва да избегне.
Междувременно Украйна ще продължи да страда, а разноските на Запада за войната ще продължат да нарастват. Трябва да има по-добър метод за ръководство на най-значимия боен спор от едно потомство насам.
Автори: Самуел Шарап, Джереми Шапиро,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ