За няколко седмици от ротата остана по-малко от взвод. Украински военни разказват за за Бахмут
Украинското издание " Страна " беседва с украински бойци, които са се сражавали в този регион. Всички означават както изключителната тежест на боевете, по този начин и доста огромния брой жертви. По тази причина някои от тях правят оценка отрицателно решението Бахмут да се удържа непременно.
Юрий, сержант: " Бях в Бахмут повече от месец. Бойната ни задача беше да отблъскваме нападенията с контраатаки. Бяхме се готвили авансово за градски боеве, само че се сблъскахме със напълно друга война. Трябваше да се сражаваме в градски жилищни блокове. Там бе тъмно, жилищата бяха опожарени, разрушени, осеяни с нечистотия, през зимата духаше отвред - на никое място нямаше прозорци. Понякога се получаваше " сандвич ": на горния етаж вагнеровци, на долния - наши. Тези от горната страна бяха най-зле: бяха в изолираност, по тази причина се биеха до последния патрон и глътка вода. Боят в такива условия наподобява на битка в клетка, от време на време се стигаше до ръкопашен пердах, с ножове и зъби се късахме един различен. Много жертви имаше от минирани места по етажите и в жилищата. Често минираха и тела, даже да бяха свои - най-често нямаше по какъв начин да се приберат труповете. Нито ние можехме, нито руснаците. В същото време въобще не беше ясно кой и по кое време ги е заложил (мините) - можеше и наши да го правеха. Ясно е, че при такива условия на никое място не се води доклад за заложените мини. Случваше се е даже да си приказваме с руснаците в почивките сред битките. Крещяхме си един на различен: " Предайте се, тук ще ви нахранят и нахранят, подсигуряваме ви живота ". Но престрелките в постройките не бяха най-страшното. По-зле стана, когато руснаците започнаха да хвърлят авиационни бомби, и то даже в тези здания, където имаше и наши, и техни. След ударите на ФАБовете от постройките не оставаше нищо, многоетажните блокове срутваха като като картонени кули. Там, в Бахмут, половината от труповете останаха под руините. Сега никой няма може да сметне точния брой на жертвите, доста от тях към момента се считат за безследно изчезнали. От моята група от осем души оцеляха половината ".
Сергей, старши лейтенант: " Бахмут се трансформира във крайна точка за моето поделение, след няколко седмици боеве от ротата остана по-малко от взвод. Беше пъкъл. Командировката там беше официално завършена като доброволна: през януари нашият батальон от териториалните сили за защита беше строен и ни споделиха, че би трябвало да се образува рота от доброволци. Но искащите да отидат там бяха малко - единствено към десетина души. Затова началниците просто сформираха описи и ги оповестиха пред строя. Нямаше никаква подготовка, дадоха ни униформи, оръжие, боеприпаси, суха храна, натовариха ни на превоза, в това число на персонални коли. И по сходство на циганския табор потеглихме към Бахмут. Бяхме разпределени към бригада на ВСУ, която държеше позиции там, а ротата беше разграничена на четири елементи. След това ни пратиха в разнообразни места и ни заповядаха сами да стигнем до позициите в града. Докато пътувахме натам, виждахме, че нашите се изтеглят оттова. Пътищата към този момент бяха изцяло се обстрелваха, тъй че още преди да стигнем до позициите си, към този момент бяхме понесли загуби: един умрял, четирима ранени. Моята част от ротата държеше защитата в полунаводнени изби в жилищната част на града, като обстрелът бе денонощен. Непрекъснато се постановяваше да сменяме позициите си. Останахме там в продължение на седмица, през която успяхме да поспим единствено няколко часа. Само през първите три дни половината от взвода бяха ранени, петима момчета бяха затрупани в мазето, единствено един оцеля. Когато от хората ми остана единствено една трета, получихме заповед да се оттеглим. Когато се измъкнахме, преброихме се: от 70 души бяхме останали единствено 23 ".
Станислав, старши боец, мобилизиран във ВСУ: " През февруари нашият батальон беше трансфериран в Бахмут. Воювах там две седмици и бях ранен в крайници от шрапнел. Преди това се сражавах в полеви условия, там беше по-лесно: колкото по-дълбок окоп изкопаеш, толкоз по-голям е шансът ти да останеш жив. В Бахмут още на втория ден разбрахме, че сме останали без храна и вода - трябваше да събираме вода с тенджери от пробитите тръби в изоставените здания. Повечето от офицерите останаха в тила, командваха по радиото, директно на място ръководеха сержантите. Информацията за това кой къде се намира и къде е врагът бе нулева, никой не знаеше нищо. Приближаваш се до някоя постройка и никой не знае кой е там в този момент - руснаците или нашите. Ситуацията се променяше ежечасно. Нямаше нито едно място, където да си сигурен, че си в сигурност, даже за минута. На втория ден краката на един от другарите ми бяха откъснати до коляното от гърмеж, а ръката му - кутката му също беше съвсем откъсната - висеше на сухожилие. Не съумяха да го изтеглят, умря за половин час. Такива неща те удрят мощно душевен: едно е да гледаш в тила видеоклипове от сраженията, а друго е да седиш до кръста във вода в някаква яма, до момента в който приятелят до теб крещи от болежка. Много от нашите момчета се пречупиха душевен от първите дни в Бахмут. Ето за какво имаше доста момчетата, които започваха да се скатават под всевъзможен предлог. Обясняваха, че са заболели, че са счупили или изкълчили някой крак, контузили са се - опитваха се да се измъкнат от това извънредно място. Но съвсем всички ги връщаха назад ".
Константин, старши лейтенант: " Прекарах в Бахмут съвсем месец, с една седмица спиране за ротация, като командвах поделение за огнева поддръжка. За нас, които държахме позиции в Бахмут, нямаше смисъл да продължаваме защитата след февруари и март, когато съперникът навлезе в града от разнообразни направления. В Бахмут се сражаваха комбинирани елементи от разнообразни дивизии и родове войски. Естествено, за бойна единодушие и дума не можеше да става. Нямаше ясна информация за настоящата обстановка. Началството даваше неуместни заповеди: от рода - атакувайте подобен и подобен обект, след три часа доложете ситуацията. В резултат на това претърпяхме големи загуби ".
Сергей, парамедик от ВСУ: " Работих в Бахмут съвсем два месеца. През това време нашата група загуби две коли, трима от момчетата бяха ранени. Евакуирахме от там към триста ранени бойци, работехме непрекъснато, от време на време нямахме време да измием подовете на микробусите от кръвта. Извозвахме ранените от Бахмут при доста комплицирани условия, под непосреден обстрел. Пътят от Бахмут беше същински път на гибелта. Загубихме колите тъкмо до момента в който евакуирахме ранените. Има огромни проблеми в логистиката на военната медицина в Украйна. Няма задоволително професионални парамедици, които умело да оказват първа помощ на място, бойците са зле подготвени в оказването на първа помощ, а в аптечките им няма задоволително болкоуспокояващи и съществени, базови медикаменти. В резултат на това доста хора, които биха могли да бъдат избавени, не ги доставяме живи даже в полевите лазарети на трета линия ".
Богдан, подполковник: " Защитата на Бахмут беше от огромно значение по няколко аргументи. Първо, защитата на града стартира още предходната есен, по това време фронтовата линия в откъм Донецк беше разтеглена и чакахме съветски удар в няколко посоки по едно и също време. По това време те бяха събрали тук големи сили. ВСУ бяха в неизгодно състояние, също по този начин по това време ние в действителност още нямахме оръжие. Когато руснаците се зациклиха върху щурма на Бахмут, ние имахме време да се прегрупираме, да създадем нови войскови формирования, да се превъоръжим и обучим. Бахмут се трансформира в самобитен капан за съветските въоръжени сили. Щурмувайки това направление, руснаците всъщност отслабиха други елементи на фронта и ни дадоха опция да се укрепим в тези региони. Според мен обаче защитата на Бахмут беше прекомерно дълга, разтегната във времето, което ни струваше доста кръв. Можехме да се оттеглим от Бахмут, без това да навреди на останалата част от защитата, още преди няколко месеца - всичко към този момент беше готово за оттегляне. Защо задържахме покрайнините на Бахмут до последно - нямам отговор на този въпрос.
Според американската страна съветските жертви в Бахмут също са огромни: те възлизат на към 100 хиляди души, напомня " Страна ".
Юрий, сержант: " Бях в Бахмут повече от месец. Бойната ни задача беше да отблъскваме нападенията с контраатаки. Бяхме се готвили авансово за градски боеве, само че се сблъскахме със напълно друга война. Трябваше да се сражаваме в градски жилищни блокове. Там бе тъмно, жилищата бяха опожарени, разрушени, осеяни с нечистотия, през зимата духаше отвред - на никое място нямаше прозорци. Понякога се получаваше " сандвич ": на горния етаж вагнеровци, на долния - наши. Тези от горната страна бяха най-зле: бяха в изолираност, по тази причина се биеха до последния патрон и глътка вода. Боят в такива условия наподобява на битка в клетка, от време на време се стигаше до ръкопашен пердах, с ножове и зъби се късахме един различен. Много жертви имаше от минирани места по етажите и в жилищата. Често минираха и тела, даже да бяха свои - най-често нямаше по какъв начин да се приберат труповете. Нито ние можехме, нито руснаците. В същото време въобще не беше ясно кой и по кое време ги е заложил (мините) - можеше и наши да го правеха. Ясно е, че при такива условия на никое място не се води доклад за заложените мини. Случваше се е даже да си приказваме с руснаците в почивките сред битките. Крещяхме си един на различен: " Предайте се, тук ще ви нахранят и нахранят, подсигуряваме ви живота ". Но престрелките в постройките не бяха най-страшното. По-зле стана, когато руснаците започнаха да хвърлят авиационни бомби, и то даже в тези здания, където имаше и наши, и техни. След ударите на ФАБовете от постройките не оставаше нищо, многоетажните блокове срутваха като като картонени кули. Там, в Бахмут, половината от труповете останаха под руините. Сега никой няма може да сметне точния брой на жертвите, доста от тях към момента се считат за безследно изчезнали. От моята група от осем души оцеляха половината ".
Сергей, старши лейтенант: " Бахмут се трансформира във крайна точка за моето поделение, след няколко седмици боеве от ротата остана по-малко от взвод. Беше пъкъл. Командировката там беше официално завършена като доброволна: през януари нашият батальон от териториалните сили за защита беше строен и ни споделиха, че би трябвало да се образува рота от доброволци. Но искащите да отидат там бяха малко - единствено към десетина души. Затова началниците просто сформираха описи и ги оповестиха пред строя. Нямаше никаква подготовка, дадоха ни униформи, оръжие, боеприпаси, суха храна, натовариха ни на превоза, в това число на персонални коли. И по сходство на циганския табор потеглихме към Бахмут. Бяхме разпределени към бригада на ВСУ, която държеше позиции там, а ротата беше разграничена на четири елементи. След това ни пратиха в разнообразни места и ни заповядаха сами да стигнем до позициите в града. Докато пътувахме натам, виждахме, че нашите се изтеглят оттова. Пътищата към този момент бяха изцяло се обстрелваха, тъй че още преди да стигнем до позициите си, към този момент бяхме понесли загуби: един умрял, четирима ранени. Моята част от ротата държеше защитата в полунаводнени изби в жилищната част на града, като обстрелът бе денонощен. Непрекъснато се постановяваше да сменяме позициите си. Останахме там в продължение на седмица, през която успяхме да поспим единствено няколко часа. Само през първите три дни половината от взвода бяха ранени, петима момчета бяха затрупани в мазето, единствено един оцеля. Когато от хората ми остана единствено една трета, получихме заповед да се оттеглим. Когато се измъкнахме, преброихме се: от 70 души бяхме останали единствено 23 ".
Станислав, старши боец, мобилизиран във ВСУ: " През февруари нашият батальон беше трансфериран в Бахмут. Воювах там две седмици и бях ранен в крайници от шрапнел. Преди това се сражавах в полеви условия, там беше по-лесно: колкото по-дълбок окоп изкопаеш, толкоз по-голям е шансът ти да останеш жив. В Бахмут още на втория ден разбрахме, че сме останали без храна и вода - трябваше да събираме вода с тенджери от пробитите тръби в изоставените здания. Повечето от офицерите останаха в тила, командваха по радиото, директно на място ръководеха сержантите. Информацията за това кой къде се намира и къде е врагът бе нулева, никой не знаеше нищо. Приближаваш се до някоя постройка и никой не знае кой е там в този момент - руснаците или нашите. Ситуацията се променяше ежечасно. Нямаше нито едно място, където да си сигурен, че си в сигурност, даже за минута. На втория ден краката на един от другарите ми бяха откъснати до коляното от гърмеж, а ръката му - кутката му също беше съвсем откъсната - висеше на сухожилие. Не съумяха да го изтеглят, умря за половин час. Такива неща те удрят мощно душевен: едно е да гледаш в тила видеоклипове от сраженията, а друго е да седиш до кръста във вода в някаква яма, до момента в който приятелят до теб крещи от болежка. Много от нашите момчета се пречупиха душевен от първите дни в Бахмут. Ето за какво имаше доста момчетата, които започваха да се скатават под всевъзможен предлог. Обясняваха, че са заболели, че са счупили или изкълчили някой крак, контузили са се - опитваха се да се измъкнат от това извънредно място. Но съвсем всички ги връщаха назад ".
Константин, старши лейтенант: " Прекарах в Бахмут съвсем месец, с една седмица спиране за ротация, като командвах поделение за огнева поддръжка. За нас, които държахме позиции в Бахмут, нямаше смисъл да продължаваме защитата след февруари и март, когато съперникът навлезе в града от разнообразни направления. В Бахмут се сражаваха комбинирани елементи от разнообразни дивизии и родове войски. Естествено, за бойна единодушие и дума не можеше да става. Нямаше ясна информация за настоящата обстановка. Началството даваше неуместни заповеди: от рода - атакувайте подобен и подобен обект, след три часа доложете ситуацията. В резултат на това претърпяхме големи загуби ".
Сергей, парамедик от ВСУ: " Работих в Бахмут съвсем два месеца. През това време нашата група загуби две коли, трима от момчетата бяха ранени. Евакуирахме от там към триста ранени бойци, работехме непрекъснато, от време на време нямахме време да измием подовете на микробусите от кръвта. Извозвахме ранените от Бахмут при доста комплицирани условия, под непосреден обстрел. Пътят от Бахмут беше същински път на гибелта. Загубихме колите тъкмо до момента в който евакуирахме ранените. Има огромни проблеми в логистиката на военната медицина в Украйна. Няма задоволително професионални парамедици, които умело да оказват първа помощ на място, бойците са зле подготвени в оказването на първа помощ, а в аптечките им няма задоволително болкоуспокояващи и съществени, базови медикаменти. В резултат на това доста хора, които биха могли да бъдат избавени, не ги доставяме живи даже в полевите лазарети на трета линия ".
Богдан, подполковник: " Защитата на Бахмут беше от огромно значение по няколко аргументи. Първо, защитата на града стартира още предходната есен, по това време фронтовата линия в откъм Донецк беше разтеглена и чакахме съветски удар в няколко посоки по едно и също време. По това време те бяха събрали тук големи сили. ВСУ бяха в неизгодно състояние, също по този начин по това време ние в действителност още нямахме оръжие. Когато руснаците се зациклиха върху щурма на Бахмут, ние имахме време да се прегрупираме, да създадем нови войскови формирования, да се превъоръжим и обучим. Бахмут се трансформира в самобитен капан за съветските въоръжени сили. Щурмувайки това направление, руснаците всъщност отслабиха други елементи на фронта и ни дадоха опция да се укрепим в тези региони. Според мен обаче защитата на Бахмут беше прекомерно дълга, разтегната във времето, което ни струваше доста кръв. Можехме да се оттеглим от Бахмут, без това да навреди на останалата част от защитата, още преди няколко месеца - всичко към този момент беше готово за оттегляне. Защо задържахме покрайнините на Бахмут до последно - нямам отговор на този въпрос.
Според американската страна съветските жертви в Бахмут също са огромни: те възлизат на към 100 хиляди души, напомня " Страна ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ