Украинският град Изюм бе освободен - руските войски се изтеглиха.

Украинският град Изюм бе освободен - съветските войски се изтеглиха. Но следите им остават - в града и в главите на хората. " Искам да имам автомат, с цел да изтребвам руснаци ", споделя едно четиригодишно момиченце.

След изтеглянето на окупаторите от Изюм бяха открити всеобщи гробове и доказателства за мъчения

Украински танк навлиза в град Изюм, бойците се радват на успеха. Градът вече е под техен надзор, по улиците още веднъж патрулират украински служители на реда като Олександър. Той е застанал на брега на река Донец, стиснал в ръце автомата си.

" В началото окупаторите ни бомбардираха и ни обстрелваха. Атакуваха града с цялата си мощност ", споделя Олександър. " Най-ужасно беше, когато трябваше да излезем от мазетата заран - целият град беше цялостен с трупове. Доколкото знам, към 1000 цивилни са били убити единствено през април. ".

Над месец и половина в подземие

Едва по-късно окупаторите провеждат преместването на труповете в гробището, изяснява Олександър. Той съумява да резервира в загадка от съветските бойци, че е служител на реда, само че, несъмнено, не е имало по какъв начин да практикува специалността си в окупирания Изюм.
Редакцията предлага
" В началото на април, когато стартира окупацията, прекарахме месец и половина в мазето на детската градина. Малката ми щерка, брачната половинка ми, нейният татко, който има увреждания, майка ѝ и баба ѝ. После храната ни свърши и трябваше да предприемем нещо. Минахме 18 километра през гората, цялото семейство. За да избягаме от окупацията. "

" Идва ми да прегърна всички "

Александър Сабодишин е трябвало да прекара. " Дори не мога да опиша по какъв начин се усещам ", споделя 72-годишният мъж. " Направо е необикновено - доскоро всички се страхувахме, а през днешния ден можем просто да излезем по улиците и да се забележим. Идва ми да прегърна всички! "

През съвсем шестте месеца съветска окупация, 72-годишният пенсионер се опасява най-вече за децата и внуците си. По това време всички търсят леговище от бомбите и обстрела в подземията. Храната е незадоволителна, а мародерството, обирджийството и убийствата стават част от всекидневието на Изюм.

" Мародерстваха. Взеха ни всичко. Най-вече храната и електроуредите ", спомня си Александър. " Бяхме толкоз небогати и уплашени. Благодаря на Господ, че всичко свърши. "

Възрастният мъж приказва, бутайки колелото си около опразнени къщи с дупки от снаряди по стените, около постройките, в които в миналото са били пощата или аптеката, банката, магазинът за хранителни артикули, учебното заведение, ресторантът или общината. Всички тези места в този момент са осеяни с дупки от патрони и опожарени. Въоръжени бойци патрулират по улиците, с цел да се уверят, че никой не се разхожда измежду минираните отломки.

Разрушенията са шокиращи, само че към този момент не изненадват

Няколкостотин метра по-надолу през днешния ден към този момент се развява украинският байрак.  се появи без предизвестие - дойде да благодари на бойците. 

" Не съм изненадан. Разбира се, че е шокиращо, само че не и за мен ", сподели украинският президент за обстановката в Изюм. " Защото. "

Когато децата мечтаят за автоматизирани оръжия

И служителят на реда Олександър изпитва единствено ненавист към окупаторите. Дошлите в Изюм били " от всички краища на Русия ", само че имало и украинци от окупираните от 2014-а година насам Донецк и Луганск. " Всички бяха тук. Хората на Кадиров (Рамзан Кадиров, лидер на Чечения, бел.ред.) се сбиха с руснаците за това кой пръв да разбие банкоматите. Те обикаляха на всички места и ни взимаха храната, живееха в домовете ни и в детските градини ", споделя Олександър.

В детски градини като тази, в подземието на която се е наложило и на неговата дребна щерка да прекара седмици наред. " Тя към този момент не е в Изюм и е мощна ", споделя той нежно, но личи, че телефонният диалог с нея го натъжава.

" Тате, грижиш ли се добре за играчките ми? ", пита дъщерята от телефона. " Да ", твърди Олександър. " А имаш ли автомат? "  Полицаят още веднъж дава отговор утвърдително. " Искам и аз да имам ", споделя щерка му и когато той я пита за какво, тя дава отговор:  " Искам да умъртвявам руснаци ".

. Изюм бе освободен неотдавна - само че пътят към свободата ще бъде дълъг.