Под прикритието на „евакуация“ руски войници откраднаха деветгодишното дете от дома му и го донесоха през границата в окупирания Донецк през март 2022 г.
Той можеше никога повече да не е видял семейството си.
Но докато бомбите валяха над украинските градове и бойните самолети крещяха в небето, неговият баба се отправи на отчаяна спасителна мисия.
Това е историята за това как една смела баба прекоси четири граници и рискува всичко, за да върне любимия си внук у дома.
Подслон в тъмното< /p>
„Мариупол процъфтяваше, беше в подем“, казва 64-годишната Олена Матвиенко. Градът, който някога бе наричала дом, беше красив, спомня си тя, като в приказка.
Когато Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна през февруари 2022 г., Олена си спомня, че си мислеше, че това няма да продължи дълго.
p>
Но тогава дойдоха бомбите и войниците.
Олена живееше в Западна Украйна, далеч от руското настъпление. Но нейната дъщеря и внук в Мариупол нямаха този късмет.
Огромни райони на града бяха изравнени със земята, някогашните горди жилищни блокове бяха заличени, а зелените паркове бяха изгорени в черно. Останалата част беше бързо заета, с забележителното изключение на стоическата защита на стоманодобивна фабрика.
В центъра на Мариупол дъщерята на Олена Наталия и внукът Иля се скриха в мазето с няколко други, докато експлозиите разтърсваха сградата.< /p>
В продължение на 12 дни те се приютиха в това тъмно пространство, приготвяйки храната, която имаха, на огън отвън.
Изображение: Останките от къщата, в която Иля е живял в покрайнините на Мариупол' Дъщеря ми почина онази нощ.
Когато в крайна сметка запасите им свършиха, бяха принудени да напуснат. Те извървяха пет мили до покрайнините на града, където живееха. Когато стигнаха до пътя си, видяха, че домът им е превърнат в развалини.
Интензивен обстрел разтърси улиците около тях и двамата потърсиха подслон в съседната сграда. Минаха шест дни.
След това на 20 март ракета се заби в сградата им, изпращайки дим и прах във въздуха.
„Дъщеря ми беше ранена в главата и внукът ми имаше шрапнел в дясното бедро, лявото бедро беше разкъсано“, казва Олена.
Тя говори пред Sky News от дома си в Узгород в Западна Украйна. На рафтовете има играчки. Зад нея Иля играе и се плъзга и излиза от полезрението.
Олена гледа надолу, докато разказва тази част от историята, с тържествено лице.
„Дъщеря ми почина тази нощ. Погребаха я пред къщата, в която живеехме."
На следващата сутрин дойдоха руснаците.
Изображение: Олена с дъщеря си НаталияПрочетете още:
Подкрепата на Полша за Украйна достигна точка на пречупване
Тялото на изчезнал бивш британски войник е открито в Украйна
Откраднато на вражеска територия
Войниците разделиха възрастните от децата им и ги изпрати в район 17 в центъра на Мариупол.
Само часове след като загуби майка си, Иля беше отвлечен от Украйна в територия, контролирана от Русия, както много други. Хиляди никога не са се върнали.
В болница в Донецк лекарите лекуваха Иля. В един момент обмисляха да ампутират крака му, но вместо това му направиха две присадки на кожа.
Говореше се да го заведат в Москва с други деца. Но Иля казал на руснаците, че не иска да ходи никъде и че ще чака баба си.
Междувременно Олена трескаво се опитвала да разбере какво се е случило с дъщеря й и внука й. В крайна сметка някой, когото познаваше, й предаде опустошителната новина.
„Първоначално се почувствах истерична. Болката беше непосилна“, казва тя.
„Но мисълта, че внукът ми е в Донецк , сам без никого, ми помогна да преодолея болката и да се стегна.
"И така започнах да мисля как мога да го върна обратно в Украйна."
Изображение: Дъщерята на Олена Наталия - на Иля майка - беше погребана в Мариупол„Аз бях единствената, която можеше да спаси Иля“
Олена писа до организации, агенции, всеки, за когото се сети, с молба за помощ, за да върне Иля.
В крайна сметка тя получи отговор от канцеларията на президента на Украйна, написан от вицепремиера Ирина Верешчук.
Беше изготвен план и бяха уредени Олена да отиде и да вземе внука си. Подробностите , включително маршрута, по който е изминала, за да стигне до Иля, се пазят в тайна.
Беше опасно. Олена напускаше свободна Украйна и се насочваше към части от страната, които бяха извън контрола на Киев от близо десетилетие.
„Бях уплашен. Не исках да съм там. Влизах в леговището на вълка, но трябваше да преодолея страха си, защото бях единственият, който можеше да спаси внука си.
„Единственото нещо, за което можех да мисля, беше да върна Иля в Украйна.“< /p>
Отне около шест дни, за да стигнем до град Донецк. Олена премина четири граници и най-накрая се събра с Иля в болницата на 21 април.
„Разплаках се, когато видях Иля“, казва тя. „Първоначално не можа да повярва, че това съм аз. Беше много щастлив и се прегърнахме.“
Иля все още имаше шрапнели в краката си и не можеше да ходи, но те успяха да си тръгнат болницата заедно.
Дългото пътуване до дома
Те пътуваха от болницата с линейка, но се натъкнаха на проблеми на границата между така наречената Донецка народна република и Русия.
„Не искаха да ме пуснат, защото идвах от западната част на Украйна“, казва Олена. „Но когато им показах паспорта си и в него пишеше Мариупол, ми позволиха да премина границата.“
Тя попита дали е изненадана, че са я пуснали с Иля. „Честно казано, да. Бях много изненадан.“
Пътят им към дома също се пази в тайна, но можем да съобщим, че са пътували до Москва с кола. Оттам успяха да отлетят до Турция и след това до Полша, а оттам взеха влак до Киев.
Най-накрая, след седмици на безпокойство, пътуването им приключи. Те се върнаха в свободна Украйна.
В този момент от историята си Олена сякаш се разплаква, емоциите изплуват на повърхността, докато говори за момента, в който е стъпила на позната почва.
„Беше голямо облекчение, когато най-накрая пресякохме границата с Украйна: бяхме у дома.
„Да, цялото ми имущество беше унищожено. Но най-накрая се прибрах и бях с внука си."
Изображение: Опустошението на МариуполСреща с Володимир Зеленски
Иля обаче все още не можеше да ходи и прекара известно време време в детска болница в Киев. Лекарите извадиха още четири метални парчета от крака му.
Там бяха посетени от Володимир Зеленски. Олена погледна гордо внука си, докато той се ръкува с усмихнатия украински президент от болничното легло.
През следващия месец и половина Олена се грижи за внука си - тя го нарича Илюшка галено - в град Узгород в Западна Украйна, където живеят и до днес.
Изображение: Иля се среща с президента Володимир Зеленски в болница в Киев„Първоначално той беше много резервиран след случилото се", казва тя. „Той се страхуваше от неща като сирени за въздушна атака и гръмотевични бури."
p>С течение на времето Иля си възвърна способността да ходи. „Той все още накуцва малко, но се чувства много по-добре“, казва Олена.
Той беше подпомогнат от Музея на цивилните гласове, проект, ръководен от Фондация Ринат Ахметов, който му помогна да получи медицинско и психологическо лечение.
Музеят е огромна колекция от истории на цивилни, засегнати от войната в Украйна, с мисията да ги сподели с надежда на по-добро бъдеще.
Изображение: Иля се установи в новия си дом, след като се завърна в свободна УкрайнаВъпреки че загуби родителите си и дома си, Иля - сега на 10 години - намери нови приятели и се установи в новия си у дома.
Той беше първото дете, освободено от окупирана Украйна.
Иля все още има 11 назъбени парчета шрапнел в тялото си, трайно наследство от ракетния удар, който уби неговия майка преди година и половина.
Но Олена добавя: „Сега той се чувства жив. Той знае, че е обичан тук.
„Той е моето усещане за живот.“
