Ужасяващи разкази на очевидци за срещата им с чернооките деца
Ужасяващи разкази на очевидци за срещата им с чернооките деца …По целия свят има известия за срещи с мистериозни чернооки деца. Описват се като същества със злокобни черни очи, без ирис и зеници, и бледа, бяла кожа.Често са следени в група от по две или повече, които желаят позволение да влязат в дом или в транспортното средство.Свидетелите оповестяват, че в тяхно наличие са изпитали непреодолимо възприятие на боязън и обезсърчение.През 2014 година, отчетите за чернооки деца се усилват.Август 2014 година, жена била на разходка с щерка си покрай блатистата провинция Канък Чейс в графство Стафордшир, Англия. Те чуват смразяващи крясъци и виждат чернооко дете.
Жената споделя:„ Дъщеря ми и аз се разхождахме из Долината на брезите, когато чухме писъците на малко дете. Не можах да схвана дали е момче или момиче, само че несъмнено изглеждаше в неволя. Звучаха доста от близко и ние незабавно се затичахме към шума.Не можахме да намерим детето на никое място и по тази причина спряхме, с цел да си поемем мирис. Тогава се обърнах и видях едно момиче, застанало зад мен, на не повече от 10 години, с ръце над очите.Сякаш чакаше торта за рождения си ден. Попитах го дали е добре и дали то е крещяло. Детето смъкна ръцете си и отвори очи. Тогава видях, че са изцяло черни, без ирис, без бяло, нищо. Отскочих и сграбчих щерка си. Когато погледнах още веднъж, детето го нямаше. “Още една среща с чернооко дете в Канък Чейс е обявена месец по-късно, на 13 септември 2014 г.Мъжът споделя:„ Съпругата ми, аз и нашето куче се разхождахме през Канък Чейс покрай Стил Коп. След като влязохме в гората и пътят към този момент не се виждаше, започнахме да чуваме кикотещия смях на малко момиченце. За наше удивление, като че ли от нищото по-нагоре по пътеката пред нас се появи дете, не по-високо от един метър. Спряхме шокирани, откакто забелязахме, че очите й нямат цвят … То се втренчи в нас за към няколко минути, преди да избяга сред гъстите дървета. “Пред Daily Mail, откривател на паранормалното декларира, че отчетите за чернооки деца са почнали да се усилват още през 2013 година Той споделя, че по време на изявленията със очевидци, описанията на чернооките деца постоянно са били сходни. Отбелязва, че през последните две години, всеки втори месец, се получава по едно известие за чернооко дете.Докладите за чернооки деца не са нещо ново в Стафордшир. Те са регистрирани в региона от 80-те години на предишния век, в това число отчет от журналиста Лий Брикли, за това какво е видяла вуйна му в същия регион.Брикли споделя:„ През лятото на 1982 година вуйна ми е била на 18 години. Тя и нейните другари постоянно се срещали вечер в Канък Чейс … Една вечер, малко преди да се стъмни, тя чула едно момиченце, което трескаво викало за помощ.Бързайки да открие източника на виковете, тя се натъкнала на черен път и забелязала момичето. То било на към шест години и бягало в противоположната посока. Когато вуйна ми го настигнала, момичето се обърнало и я погледнало в очите, след което избягало в тъмната гора. Очите му били изцяло черни, без бели следи.Леля ми обмислила да го догони, само че се отказала и съгласно мен това може да я е избавило. Дори в случай че вуйна ми беше траяла да гони момиченцето, тя в никакъв случай нямаше да хване него, тъй като това въобще не е било дете, а зла мощ. “Повече от 10 години по-късно, през 1996 година, американският публицист Брайън Бетел разказва ужасяващата си среща с две от странните чернооки същества.Бетел споделя:„ Почука се на страничното стъкло на колата ми. Две млади момчета, някъде сред 9 и 12 години, облечени в пуловери с качулки, стояха извън. Отворих малко прозореца, мислейки, че ще желаят пари. Веднага ме обхвана неясен боязън. Нямах визия за какво.И двете момчета ме гледаха с черни като въглен очи. Очи, които човек вижда в наши дни късно по вечерната телевизия, на извънземни или вампири. Бездушни кълба като две страховити елементи на беззвездна нощ. “Съществуват няколко теории по отношение на ужасяващите чернооки деца, видяни към Стафордшир. Някои считат, че децата са извънземни същества, до момента в който други настояват, че са почитатели на Стикмен, вампири или призраци на убити деца (през 60-те години в региона има поредност от убийства на деца).Но се знае, че чернооките деца на Стафордшир са зли субекти, които желаят да влязат в транспортното средство или дома на очевидеца по аргументи, които занапред ще бъдат разкрити …По-долу Ви представяме още истории за чернооки деца, събрани от разнообразни източници. Всяка история е разказана от самия очевидец със лични думи.„ Можем ли да използваме вашия телефон? “„ Събудих се от джавкам на кучето ми Люси. Тя беше изправена на леглото, където аз и брачната половинка ми спяхме с 22-месечната ни щерка. Кучето беше вперило взор във вратата, като че ли незнаен чужд се рови в близост. Помислих, че Люси просто се е стреснала от домакински звук.Имахме я едвам от 3 месеца и тя към момента беше малко кученце. Можеше да е всичко … нашият съквартирант, скърцане на къщата, придвижването на сенниците от вятъра … Първоначално не бях доста угрижен.Четете още: Реших, че ще е най-добре да отворя вратата и да й покажа, че там няма нищо. Звучи малко неуместно, само че това е, което вършим с щерка си, когато тя се изплаши. И аз си помислих, че би трябвало да проработи и с кученцето. Отворих вратата на спалнята и Люси се втурна към входната врата.Застана там и стартира да ръмжи към вратата. Това беше яростно ръмжене, такова, каквото в никакъв случай преди не бях чувал от нея. Погледнах я и взех решение да отворя вратата, с цел да й покажа, че всичко е наред.В секундата, в която протегнах ръка, Люси полудя. Тя стартира да лае и скочи към мен, а когато допрях бравата, внезапно промени настроението си. Изскимтя и отстъпи. С изменението на държанието й, се трансформирах и аз – към този момент не бях спокоен. Сърцето ми препускаше. Бях залят от възприятие на боязън. Погледнах през шпионката. Не мога да обясня за какво погледнах, само че го направих. Навън имаше две девойки.Едното беше високо, а косата й беше със ярък нюанс, дълга, към средата на гърба, с бретон, който покриваше множеството от очите й. Носеше дънки и тъничък на тип пуловер с качулка.Държеше ръката на малко дете, което изглеждаше на към 3 – 4 години. Облечено с дънки и жилетка. То гледаше надолу. Имаше същия колорит на косата, само че вързана откъм гърба на опашка. В свободната си ръка държеше играчка, която беше идентична с една от играчките на щерка ми.Ако не беше чувството за вълнуващ ме боязън, несъмнено щях да им предложа чай или парещ шоколад, с цел да се стоплят от лютия мраз на открито. Нещо в тях изглеждаше ненормално. До този миг не бях издал никакъв звук и не бях присъединил никакви светлини, тъй че децата не би трябвало да знаят, че съм до вратата. Тогава по-голямата проговори.Тя имаше зрял и мощен глас, без акцент. Държеше главата си наклонена надолу и не виждах очите й. Тя сподели: „ Трябва да използваме телефона ви. “. Стоях заледен от боязън. Как разбра, че съм там? Вдигна глава към мен и тогава видях очите й.Имаше причина, че не ги бях видял през бретона й преди този момент. Те бяха черни, те бяха отвъдното. Тя сподели: „ Майка ни се тормози … “.Не й отговорих. Бавно и безмълвно се отдръпнах от вратата, а Люси към момента се свиваше в глезените ми. Тя продължи да приказва: „ Просто ни пуснете да използваме телефона ви. “. Направих още една крачка обратно и с тази стъпка тонът й се промени. Отначало изглеждаше възпитана.Когато направих тази втора крачка обратно, той стана командващ, съвсем неприятелски: „ Няма да ви нараним. Ако искахме да създадем това, щяхме да нахлуем. Ще попитам още веднъж. Може ли да влезем и да използваме телефона ви? ”.Люси изръмжа и аз се отдръпнах още обратно, въпреки че нещо вътре в мен като че ли постепенно ме дърпаше назад към вратата. Това не беше физическо дърпане, а подсъзнателна потребност да се върна и да ги пусна да влязат. Върнах се в леглото и не мигнах цяла нощ. На сутринта нямаше и диря от чернооките деца. “
„ Трябва да ме пуснеш вътре! “„ Преди случилото се в никакъв случай не бях чувал нещо обвързвано с чернооките деца. Бях на 12 години. Седях пред фризьорски салон в остарял пикап и чаках майка ми да се подстриже. Бяха минали към 15 минути и видях някакво хлапе, което вървеше напред-назад по тротоара пред паркираната кола.Отначало си помислих, че го познавам и е един от моите другари от учебно заведение, по тази причина ударих по предното стъкло, с цел да огледа към мен. Не беше някой, който познавах. В този миг въобще не се уплаших. Все още не. Момчето застана в профил и се загледа в мен.Мисля, че го направи, с цел да ми покаже очите си и аз да се изплаша. Позволете ми да ви кажа.. Ако в никакъв случай не сте виждали дете с черни очи.. Нямате концепция какво е … Зениците са черни като нощното небе.Момчето прошепна: „ Трябва да ме пуснеш вътре! “. Аз заключих вратите на колата и се спуснах в пространството под седалките. Пет минути по-късно го нямаше. Когато майка ми се качи в колата, тя ми сподели, че момче с черни очи е влезнало във фризьорския салон и е упорствало майка ми да му даде ключовете от колата. ”„ Можем ли да използваме вашия телеграф? “„ Точно когато влязох вкъщи, чух туптене, идващо от предната веранда. Стреснах се, само че си помислих, че котката ми драска по дъските. След това отново, тропотът … Тръгнах натам, единствено с цел да видя, че няма никой …Няколко минути по-късно усетих неочакваното предпочитание да подвигна очи към прозореца на кухнята и ето ги … Върховете на две човешки глави, виждащи се тъкмо над рамката на прозореца.Хората бяха задоволително ниски, с цел да не ги виждам през прозореца … Разгневен излязох от кухнята, отключих и отворих вратата, подготвен да изритам дребните идиоти. Там бяха две момчета на 10 – 11 години и ме гледаха. Чувството на боязън и миризмата на плесен съвсем ме накараха да повърна.Тогава, по-малкият от двамата проговори: „ Може ли да използваме вашия телеграф? “. Аз се взирах в тези момчета, ужасяващ от това, което тогава осъзнах. Очите им бяха мрачно черни. Той още веднъж изиска да употребява моя „ телеграф “.Не се чуваше нито тон, нито цвъртене на щурци, нито джавкане на кучета, нито каращи коли. Нищо. Опитах се да го изиграя съществено и да пренебрегвам обстоятелството, че той не споделя „ телефон “, и умерено отговорих: „ Нямам такава услуга в къщата си, скърбя. “. Израженията на лицата им се трансфораха в гняв, когато приключих изречението си. Обърнаха се и изчезнаха. ”Разказите са доста и разнородни, само че злокобното чувство за боязън участва във всички тях …Следвайте ни...
Жената споделя:„ Дъщеря ми и аз се разхождахме из Долината на брезите, когато чухме писъците на малко дете. Не можах да схвана дали е момче или момиче, само че несъмнено изглеждаше в неволя. Звучаха доста от близко и ние незабавно се затичахме към шума.Не можахме да намерим детето на никое място и по тази причина спряхме, с цел да си поемем мирис. Тогава се обърнах и видях едно момиче, застанало зад мен, на не повече от 10 години, с ръце над очите.Сякаш чакаше торта за рождения си ден. Попитах го дали е добре и дали то е крещяло. Детето смъкна ръцете си и отвори очи. Тогава видях, че са изцяло черни, без ирис, без бяло, нищо. Отскочих и сграбчих щерка си. Когато погледнах още веднъж, детето го нямаше. “Още една среща с чернооко дете в Канък Чейс е обявена месец по-късно, на 13 септември 2014 г.Мъжът споделя:„ Съпругата ми, аз и нашето куче се разхождахме през Канък Чейс покрай Стил Коп. След като влязохме в гората и пътят към този момент не се виждаше, започнахме да чуваме кикотещия смях на малко момиченце. За наше удивление, като че ли от нищото по-нагоре по пътеката пред нас се появи дете, не по-високо от един метър. Спряхме шокирани, откакто забелязахме, че очите й нямат цвят … То се втренчи в нас за към няколко минути, преди да избяга сред гъстите дървета. “Пред Daily Mail, откривател на паранормалното декларира, че отчетите за чернооки деца са почнали да се усилват още през 2013 година Той споделя, че по време на изявленията със очевидци, описанията на чернооките деца постоянно са били сходни. Отбелязва, че през последните две години, всеки втори месец, се получава по едно известие за чернооко дете.Докладите за чернооки деца не са нещо ново в Стафордшир. Те са регистрирани в региона от 80-те години на предишния век, в това число отчет от журналиста Лий Брикли, за това какво е видяла вуйна му в същия регион.Брикли споделя:„ През лятото на 1982 година вуйна ми е била на 18 години. Тя и нейните другари постоянно се срещали вечер в Канък Чейс … Една вечер, малко преди да се стъмни, тя чула едно момиченце, което трескаво викало за помощ.Бързайки да открие източника на виковете, тя се натъкнала на черен път и забелязала момичето. То било на към шест години и бягало в противоположната посока. Когато вуйна ми го настигнала, момичето се обърнало и я погледнало в очите, след което избягало в тъмната гора. Очите му били изцяло черни, без бели следи.Леля ми обмислила да го догони, само че се отказала и съгласно мен това може да я е избавило. Дори в случай че вуйна ми беше траяла да гони момиченцето, тя в никакъв случай нямаше да хване него, тъй като това въобще не е било дете, а зла мощ. “Повече от 10 години по-късно, през 1996 година, американският публицист Брайън Бетел разказва ужасяващата си среща с две от странните чернооки същества.Бетел споделя:„ Почука се на страничното стъкло на колата ми. Две млади момчета, някъде сред 9 и 12 години, облечени в пуловери с качулки, стояха извън. Отворих малко прозореца, мислейки, че ще желаят пари. Веднага ме обхвана неясен боязън. Нямах визия за какво.И двете момчета ме гледаха с черни като въглен очи. Очи, които човек вижда в наши дни късно по вечерната телевизия, на извънземни или вампири. Бездушни кълба като две страховити елементи на беззвездна нощ. “Съществуват няколко теории по отношение на ужасяващите чернооки деца, видяни към Стафордшир. Някои считат, че децата са извънземни същества, до момента в който други настояват, че са почитатели на Стикмен, вампири или призраци на убити деца (през 60-те години в региона има поредност от убийства на деца).Но се знае, че чернооките деца на Стафордшир са зли субекти, които желаят да влязат в транспортното средство или дома на очевидеца по аргументи, които занапред ще бъдат разкрити …По-долу Ви представяме още истории за чернооки деца, събрани от разнообразни източници. Всяка история е разказана от самия очевидец със лични думи.„ Можем ли да използваме вашия телефон? “„ Събудих се от джавкам на кучето ми Люси. Тя беше изправена на леглото, където аз и брачната половинка ми спяхме с 22-месечната ни щерка. Кучето беше вперило взор във вратата, като че ли незнаен чужд се рови в близост. Помислих, че Люси просто се е стреснала от домакински звук.Имахме я едвам от 3 месеца и тя към момента беше малко кученце. Можеше да е всичко … нашият съквартирант, скърцане на къщата, придвижването на сенниците от вятъра … Първоначално не бях доста угрижен.Четете още: Реших, че ще е най-добре да отворя вратата и да й покажа, че там няма нищо. Звучи малко неуместно, само че това е, което вършим с щерка си, когато тя се изплаши. И аз си помислих, че би трябвало да проработи и с кученцето. Отворих вратата на спалнята и Люси се втурна към входната врата.Застана там и стартира да ръмжи към вратата. Това беше яростно ръмжене, такова, каквото в никакъв случай преди не бях чувал от нея. Погледнах я и взех решение да отворя вратата, с цел да й покажа, че всичко е наред.В секундата, в която протегнах ръка, Люси полудя. Тя стартира да лае и скочи към мен, а когато допрях бравата, внезапно промени настроението си. Изскимтя и отстъпи. С изменението на държанието й, се трансформирах и аз – към този момент не бях спокоен. Сърцето ми препускаше. Бях залят от възприятие на боязън. Погледнах през шпионката. Не мога да обясня за какво погледнах, само че го направих. Навън имаше две девойки.Едното беше високо, а косата й беше със ярък нюанс, дълга, към средата на гърба, с бретон, който покриваше множеството от очите й. Носеше дънки и тъничък на тип пуловер с качулка.Държеше ръката на малко дете, което изглеждаше на към 3 – 4 години. Облечено с дънки и жилетка. То гледаше надолу. Имаше същия колорит на косата, само че вързана откъм гърба на опашка. В свободната си ръка държеше играчка, която беше идентична с една от играчките на щерка ми.Ако не беше чувството за вълнуващ ме боязън, несъмнено щях да им предложа чай или парещ шоколад, с цел да се стоплят от лютия мраз на открито. Нещо в тях изглеждаше ненормално. До този миг не бях издал никакъв звук и не бях присъединил никакви светлини, тъй че децата не би трябвало да знаят, че съм до вратата. Тогава по-голямата проговори.Тя имаше зрял и мощен глас, без акцент. Държеше главата си наклонена надолу и не виждах очите й. Тя сподели: „ Трябва да използваме телефона ви. “. Стоях заледен от боязън. Как разбра, че съм там? Вдигна глава към мен и тогава видях очите й.Имаше причина, че не ги бях видял през бретона й преди този момент. Те бяха черни, те бяха отвъдното. Тя сподели: „ Майка ни се тормози … “.Не й отговорих. Бавно и безмълвно се отдръпнах от вратата, а Люси към момента се свиваше в глезените ми. Тя продължи да приказва: „ Просто ни пуснете да използваме телефона ви. “. Направих още една крачка обратно и с тази стъпка тонът й се промени. Отначало изглеждаше възпитана.Когато направих тази втора крачка обратно, той стана командващ, съвсем неприятелски: „ Няма да ви нараним. Ако искахме да създадем това, щяхме да нахлуем. Ще попитам още веднъж. Може ли да влезем и да използваме телефона ви? ”.Люси изръмжа и аз се отдръпнах още обратно, въпреки че нещо вътре в мен като че ли постепенно ме дърпаше назад към вратата. Това не беше физическо дърпане, а подсъзнателна потребност да се върна и да ги пусна да влязат. Върнах се в леглото и не мигнах цяла нощ. На сутринта нямаше и диря от чернооките деца. “
„ Трябва да ме пуснеш вътре! “„ Преди случилото се в никакъв случай не бях чувал нещо обвързвано с чернооките деца. Бях на 12 години. Седях пред фризьорски салон в остарял пикап и чаках майка ми да се подстриже. Бяха минали към 15 минути и видях някакво хлапе, което вървеше напред-назад по тротоара пред паркираната кола.Отначало си помислих, че го познавам и е един от моите другари от учебно заведение, по тази причина ударих по предното стъкло, с цел да огледа към мен. Не беше някой, който познавах. В този миг въобще не се уплаших. Все още не. Момчето застана в профил и се загледа в мен.Мисля, че го направи, с цел да ми покаже очите си и аз да се изплаша. Позволете ми да ви кажа.. Ако в никакъв случай не сте виждали дете с черни очи.. Нямате концепция какво е … Зениците са черни като нощното небе.Момчето прошепна: „ Трябва да ме пуснеш вътре! “. Аз заключих вратите на колата и се спуснах в пространството под седалките. Пет минути по-късно го нямаше. Когато майка ми се качи в колата, тя ми сподели, че момче с черни очи е влезнало във фризьорския салон и е упорствало майка ми да му даде ключовете от колата. ”„ Можем ли да използваме вашия телеграф? “„ Точно когато влязох вкъщи, чух туптене, идващо от предната веранда. Стреснах се, само че си помислих, че котката ми драска по дъските. След това отново, тропотът … Тръгнах натам, единствено с цел да видя, че няма никой …Няколко минути по-късно усетих неочакваното предпочитание да подвигна очи към прозореца на кухнята и ето ги … Върховете на две човешки глави, виждащи се тъкмо над рамката на прозореца.Хората бяха задоволително ниски, с цел да не ги виждам през прозореца … Разгневен излязох от кухнята, отключих и отворих вратата, подготвен да изритам дребните идиоти. Там бяха две момчета на 10 – 11 години и ме гледаха. Чувството на боязън и миризмата на плесен съвсем ме накараха да повърна.Тогава, по-малкият от двамата проговори: „ Може ли да използваме вашия телеграф? “. Аз се взирах в тези момчета, ужасяващ от това, което тогава осъзнах. Очите им бяха мрачно черни. Той още веднъж изиска да употребява моя „ телеграф “.Не се чуваше нито тон, нито цвъртене на щурци, нито джавкане на кучета, нито каращи коли. Нищо. Опитах се да го изиграя съществено и да пренебрегвам обстоятелството, че той не споделя „ телефон “, и умерено отговорих: „ Нямам такава услуга в къщата си, скърбя. “. Израженията на лицата им се трансфораха в гняв, когато приключих изречението си. Обърнаха се и изчезнаха. ”Разказите са доста и разнородни, само че злокобното чувство за боязън участва във всички тях …Следвайте ни...
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ