Ужасяващи неща, наблюдавани по време на сънна парализа
Ужасяващи неща, следени по време на сънна парализа … Сънната парализа е доста забавно и към момента едва проучено положение на индивида, когато е на ръба на съня и будността. В такива моменти, човек ясно осъзнава, че не спи, само че мускулите на тялото му са „ парализирани “ и не реагират на желанието му да се движи. В същото време, доста постоянно в това положение (при 75 % от случаите) хората виждат и чуват странни и плашещи неща. Най-вече се появява тъмна човешка фигура, която стои покрай леглото и следи, или влиза в стаята. Медиците класифицират сънната парализа като неврологично разстройство, което може да се лекува сполучливо с медикаменти. Смятат, че това положение се среща основно при хора с проблеми със съня и чест стрес. Парапсихолозите имат вяра, че в моменти на сънна парализа хората не халюцинират, а „ повдигат завесата към други светове “, които нормално са недостъпни за човек в нормално положение. По-долу Ви представяме истории на хора, изпадали в сънна парализа, и какво са видели по време на това положение. * * * * “Спомням си, че се разсъниха и бях в положение на сънна парализа. Видях на тавана черен квадрат със зъби, стърчащи от него. Продължавах да го виждам, пробвайки се да схвана какво е това. В последна сметка, сънят ме надделя и затворих очи. След няколко мига се разсъниха още веднъж и погледнах тавана, а там нямаше нищо. Черният квадрат беше с размерите на дребна кутия, като пакет на Биг Мак от МакДоналдс. ” * * * * “Когато се разсъниха в парализа, видях огромен паяк, който пълзеше от вентилацията в тавана. Наблюдавах го по какъв начин пълзи към мен, а не можех да помръдна. Докато гледах това „ нещо “ с смут, то изчезна и аз още веднъж можех да се движа свободно. ” * * * * “Имах епизод с великански паяк, провесен тъкмо над лицето ми. Гледах го, до момента в който тялото ми стартира да се движи. След това прерових леглото си и имах възприятието, че всеки миг от завивките ща изкочи голям паяк. Виждал съм и други неща по време на сънна парализа, само че паякът беше най-лошото. ” * * * * “Събудих се измежду нощ и видях Сив извънземен до леглото си, който ме гледаше. Започнах да се паникьосвам, само че не можех да помръдна. Затворих очи и си споделих, че не е истина. След това се принудих да ги отворя и видях не един, а двама Сиви, стоящи един до друг, които втренчено ме гледаха. Следващото, което си припомням е, че се разсънвам и е заран. Бях в леглото си. За да бъда почтен, мисля, че това беше сънна парализа, съпроводена от призрачен сън. Мои близки ми споделиха, че това е сходно на похищение от извънземни. Но, не мога да настоявам, че съм го претърпял. ” * * * * „ Посред нощ фигура на човек скочи върху леглото ми, седна върху мен и стартира да ме задушава, крещейки: „ Ще те убия! Ще те убия! “. Отново и още веднъж, и още веднъж. От време на време създанието изсумтяваше от наслаждение. Гласът му беше пресипнал, бездънен и съвсем пъклен. Усещането за студените му ръце към гърлото ми, тежестта на тялото му върху корема ми, дъхът и слюнката, изригващи от устата му с всеки безумен зов, всичко изглеждаше толкоз необикновено действително. По това време имах чести епизоди на сънна парализа, само че това беше толкоз действително, че даже не ми хрумна, че е илюзия. Мислех, че ще умра. След несполучливи опити за опозиция, които ми се сториха цяла безкрайност, затворих очи, стопирах да се боря и затаих мирис, преструвайки се на мъртъв. Помислих си, че в случай че съумея да го убедя, че ме е умъртвил, той ще спре. За мой шанс се получи. Той спря да ме души, спря да крещи и усетих по какъв начин ръцете му се отпускат. Изчаках няколко секунди, преди да скоча и да хвърля с един размах одеялото върху него. Но, там нямаше никой. Светнах лампата и видях, че в стаята няма никой с изключение на мен. Бях толкоз изплашен, че оставих лампите включени до края на нощта. Държах кухненски нож в ръка и останах безсънен през цялата нощ. Излишно е да споделям, че не съм спал в тази стая към 4 месеца. ”
* * * * “Първият ми опит със сънната парализа беше преди към 40 години. Изведнъж се осъзнах изцяло безсънен, неподвижен и не можех да вдишвам. Ясно виждах завихрящ се облак от плътна светеща мъгла в горния ъгъл на спалнята ми. Приличаше на ленти от някакъв пълен, едва обагрен синкаво-лилав светещ газ, който се въртеше в кръг. Обзе ме непреодолимо възприятие на боязън и суматоха. Помислих, че загивам. Спомням си по какъв начин въздухът в стаята стана тежък и гибелен. Буквално се задавях. Настъпи цялостна тишина. Отне ми съвсем половин минута, преди да мога да вдишвам по-спокойно и едвам, когато това наличие изчезна, парализата престана и можех да се движа още веднъж. Въздухът се възстановява, а звуците се върнаха. Това беше едно от най-страшните неща, които в миналото съм изпитвал. Чувството за същинско зло, произлизащо от този облак, беше безспорно. Оттогава съм имал още няколко случая на сънна парализа, само че нито един от тях не е бил толкоз отблъскващ. ” Четете още: Силни и злокобни тътени се чуват на всички места по Земята. Какво са те …? (видео) * * * * “Първия път, когато се разсъниха в сънна парализа, видях вратата на шкафа ми да се отваря и от там да излиза разлагащ се човек. Лицето му нямаше очи, нос и устни, единствено празни кухини. Той се обърна към мен за миг и изчезна. Друг път, необичайно хуманоидно създание седеше в подножието на леглото ми, гледаше ме известно време и по-късно изчезна. Третият път беше най-ужасяващ за мен. В стаята ми влезе младо момиче с нощни облекла. Тя беше млада, може би съвсем тийнейджърка, а тъмната й коса покриваше лицето й, което от самото начало беше ориентирано към пода. Тя постепенно се приближи до леглото ми и стартира леко да потупва дървената рамка в профил, където беше главата ми, а аз не можех да помръдна. Бях изцяло безсънен, което ме накара да мисля, че това в действителност се случва. Когато още веднъж можех да се движа, а момичето беше изчезнало, станах и отидох при татко ми. Разказах му за случилото се, а той ми отговори нещо, което ме смрази до основи. Каза, че през последните няколко нощи е виждал това младо момиче да върви от хола до моята стая. Тогава той разказа нея и облеклата й, беше същото момиче. Баща ми е просветител и има светена вода у дома. Върнахме се в стаята ми и напръскахме по всички места на леглото, които момичето беше докоснало. От тази нощ към този момент не съм имал сънна парализа. Аз съм набожен, тъй че съм уверен, че това, което видях, не беше просто сънна парализа, изключително откакто татко ми явно е видял същото „ нещо “, което влизаше в стаята ми. Може да има научно пояснение за това, само че към момента не съм го намерил … ” * * * * “Най-запомнящият се за мен миг по време на сънната ми парализа беше нощта след погребението на брат ми. По това време, към момента живеех в мазето в къщата на родителите си. Бях го устроил като идеална за мен стая. Летните дни и нощи бяха горещи. Спомням си по какъв начин лежах в леглото и гледах стената, некадърен да заспя от тъга. Не усетих по кое време съм задремал. Събудих се от гръмки стъпки горе. В този миг знаех, че в действителност не съм безсънен, а тези звуци бяха част от илюзия. Следващото нещо, което си припомням, бяха стъпки, слизащи по стълбите на мазето. Те ставаха все по-бързи и по-бързи. Щом стъпките стопираха пред вратата, аз се ужасих. Тогава вратата се отвори и видях брат ми да стои там. Той беше почервенял, като че ли е тичал дълго време. Изтича до мен, погали ме по челото, погледна ме право в очите и сподели: “Добре съм! “. След това се обърна и излезе от стаята. Повече не се появи, само че аз знам, че той е добре … “ * * * * “През целия си живот съм имал сънна парализа, само че една нощ беше по-различно. Бях на седемнадесет години, когато се случи. Събудих се, а пет високи, люспести същества, стояха към леглото ми. Кожата им беше сива, с гладки люспи, имаха светещи жълти очи. Погледнах най-близко стоящия до мен и изпаднах в суматоха. Сърцето ми биеше бясно. Успях да се раздвижа и осъзнавах, че съм изцяло безсънен, а те към момента бяха там. Едва, когато паднах от леглото, те изчезнаха. Сутринта открих, че съм с възпалено рамо и натъртвания. Стаята ми беше цялостна неразбория, а бюрото ми беше счупено. Не помня какво се е случило … “ * * * * “Беше преди години, когато бях млад. Видях хора, които минават през стените. Същества, като черни стоножки пълзяха по гърдите ми, а черни фигури се носеха тъкмо над мен и ме приковаваха към леглото. ” * * * * “Къщата, в която пребивавам с приятеля си, принадлежеше на дядо му, който умря неотдавна. Сградата е доста злокобна. Тук за първи път претърпях сънна парализа. Една вечер, аз и гаджето ми бяхме в леглото и спяхме. Събудих се парализирана и видях по какъв начин одеялото се движи. Почувствах дребна ръка, като ръката на дете, върху крайници ми. Тогава видях да стърчи дълга коса и си помислих: „ О, несъмнено дребната щерка на приятеля ми е пристигнала да ме прегърне “. Изведнъж ми хрумна друга мисъл: „ Но този уикенд нея я няма … “ Спомням си ясно страха и ледената безчувственост във вените ми, които в никакъв случай не съм усещала нито преди, нито от този момент. За благополучие бързо излязох от това положение, само че бях мощно уплашена. ” * * * * “Глава от хуманоиден вид, доста огромна и доста кръгла, като балон, висеше в мрака пред вратата. Най-ярко си припомням големите му черни кръгли очи и къдравата увиснала коса. Всичко в него беше доста тъмно. Тази кръгла глава, косата и злокобните очи … ” Сънната парализа съставлява кратковременно зараждаща некадърност за придвижване или диалект, която може да се следи както при заспиване, по този начин и по време на пробуждане. Въпреки, че отминава в границите на секунди или минути, постоянно е съпроводена с поява на мощен боязън и смут от протичащото се или от предчувстие за настъпване на нещо извънредно. Конвенционалните учени изясняват това положение с неврологични или душевен проблеми. Но, дали е по този начин …? Какво мислите Вие?
* * * * “Първият ми опит със сънната парализа беше преди към 40 години. Изведнъж се осъзнах изцяло безсънен, неподвижен и не можех да вдишвам. Ясно виждах завихрящ се облак от плътна светеща мъгла в горния ъгъл на спалнята ми. Приличаше на ленти от някакъв пълен, едва обагрен синкаво-лилав светещ газ, който се въртеше в кръг. Обзе ме непреодолимо възприятие на боязън и суматоха. Помислих, че загивам. Спомням си по какъв начин въздухът в стаята стана тежък и гибелен. Буквално се задавях. Настъпи цялостна тишина. Отне ми съвсем половин минута, преди да мога да вдишвам по-спокойно и едвам, когато това наличие изчезна, парализата престана и можех да се движа още веднъж. Въздухът се възстановява, а звуците се върнаха. Това беше едно от най-страшните неща, които в миналото съм изпитвал. Чувството за същинско зло, произлизащо от този облак, беше безспорно. Оттогава съм имал още няколко случая на сънна парализа, само че нито един от тях не е бил толкоз отблъскващ. ” Четете още: Силни и злокобни тътени се чуват на всички места по Земята. Какво са те …? (видео) * * * * “Първия път, когато се разсъниха в сънна парализа, видях вратата на шкафа ми да се отваря и от там да излиза разлагащ се човек. Лицето му нямаше очи, нос и устни, единствено празни кухини. Той се обърна към мен за миг и изчезна. Друг път, необичайно хуманоидно създание седеше в подножието на леглото ми, гледаше ме известно време и по-късно изчезна. Третият път беше най-ужасяващ за мен. В стаята ми влезе младо момиче с нощни облекла. Тя беше млада, може би съвсем тийнейджърка, а тъмната й коса покриваше лицето й, което от самото начало беше ориентирано към пода. Тя постепенно се приближи до леглото ми и стартира леко да потупва дървената рамка в профил, където беше главата ми, а аз не можех да помръдна. Бях изцяло безсънен, което ме накара да мисля, че това в действителност се случва. Когато още веднъж можех да се движа, а момичето беше изчезнало, станах и отидох при татко ми. Разказах му за случилото се, а той ми отговори нещо, което ме смрази до основи. Каза, че през последните няколко нощи е виждал това младо момиче да върви от хола до моята стая. Тогава той разказа нея и облеклата й, беше същото момиче. Баща ми е просветител и има светена вода у дома. Върнахме се в стаята ми и напръскахме по всички места на леглото, които момичето беше докоснало. От тази нощ към този момент не съм имал сънна парализа. Аз съм набожен, тъй че съм уверен, че това, което видях, не беше просто сънна парализа, изключително откакто татко ми явно е видял същото „ нещо “, което влизаше в стаята ми. Може да има научно пояснение за това, само че към момента не съм го намерил … ” * * * * “Най-запомнящият се за мен миг по време на сънната ми парализа беше нощта след погребението на брат ми. По това време, към момента живеех в мазето в къщата на родителите си. Бях го устроил като идеална за мен стая. Летните дни и нощи бяха горещи. Спомням си по какъв начин лежах в леглото и гледах стената, некадърен да заспя от тъга. Не усетих по кое време съм задремал. Събудих се от гръмки стъпки горе. В този миг знаех, че в действителност не съм безсънен, а тези звуци бяха част от илюзия. Следващото нещо, което си припомням, бяха стъпки, слизащи по стълбите на мазето. Те ставаха все по-бързи и по-бързи. Щом стъпките стопираха пред вратата, аз се ужасих. Тогава вратата се отвори и видях брат ми да стои там. Той беше почервенял, като че ли е тичал дълго време. Изтича до мен, погали ме по челото, погледна ме право в очите и сподели: “Добре съм! “. След това се обърна и излезе от стаята. Повече не се появи, само че аз знам, че той е добре … “ * * * * “През целия си живот съм имал сънна парализа, само че една нощ беше по-различно. Бях на седемнадесет години, когато се случи. Събудих се, а пет високи, люспести същества, стояха към леглото ми. Кожата им беше сива, с гладки люспи, имаха светещи жълти очи. Погледнах най-близко стоящия до мен и изпаднах в суматоха. Сърцето ми биеше бясно. Успях да се раздвижа и осъзнавах, че съм изцяло безсънен, а те към момента бяха там. Едва, когато паднах от леглото, те изчезнаха. Сутринта открих, че съм с възпалено рамо и натъртвания. Стаята ми беше цялостна неразбория, а бюрото ми беше счупено. Не помня какво се е случило … “ * * * * “Беше преди години, когато бях млад. Видях хора, които минават през стените. Същества, като черни стоножки пълзяха по гърдите ми, а черни фигури се носеха тъкмо над мен и ме приковаваха към леглото. ” * * * * “Къщата, в която пребивавам с приятеля си, принадлежеше на дядо му, който умря неотдавна. Сградата е доста злокобна. Тук за първи път претърпях сънна парализа. Една вечер, аз и гаджето ми бяхме в леглото и спяхме. Събудих се парализирана и видях по какъв начин одеялото се движи. Почувствах дребна ръка, като ръката на дете, върху крайници ми. Тогава видях да стърчи дълга коса и си помислих: „ О, несъмнено дребната щерка на приятеля ми е пристигнала да ме прегърне “. Изведнъж ми хрумна друга мисъл: „ Но този уикенд нея я няма … “ Спомням си ясно страха и ледената безчувственост във вените ми, които в никакъв случай не съм усещала нито преди, нито от този момент. За благополучие бързо излязох от това положение, само че бях мощно уплашена. ” * * * * “Глава от хуманоиден вид, доста огромна и доста кръгла, като балон, висеше в мрака пред вратата. Най-ярко си припомням големите му черни кръгли очи и къдравата увиснала коса. Всичко в него беше доста тъмно. Тази кръгла глава, косата и злокобните очи … ” Сънната парализа съставлява кратковременно зараждаща некадърност за придвижване или диалект, която може да се следи както при заспиване, по този начин и по време на пробуждане. Въпреки, че отминава в границите на секунди или минути, постоянно е съпроводена с поява на мощен боязън и смут от протичащото се или от предчувстие за настъпване на нещо извънредно. Конвенционалните учени изясняват това положение с неврологични или душевен проблеми. Но, дали е по този начин …? Какво мислите Вие?
Източник: zona666.com
КОМЕНТАРИ