Спортни хроники: Лудата банда, която превръщаше футбола в Гуантанамо
Уимбълдън ли? Тази година най-прочутият тенис шампионат в света няма да се организира поради пандемията. Нормално е, когато чуете това име, да си представяте зелени кортове, бели екипи, и изтупани величия в ложите, които ядат ягоди със сметана и пият квалитетно шампанско.
Но за правоверните почитатели на футбола, и най-много за феновете на британския, Уимбълдън има усет на бира и уиски. И подухва мемоари за незабравими и луди години. Навява мемоари за най-лудата футболна тайфа в историята на играта.
Откъде да стартираме? Трудно е да си избереш начало за историята на Вини Джоунс и останалите корави мъжаги с екипа на отбора от Южен Лондон.
Насилие, алкохол и угнетяване на новите в тима. Така де – по какъв начин другояче и те да станат „ хора “? Мерене на егота и кавги в съблекалнята. Но и обединяване на терена, с цел да бъде надвит врагът. „ Чакайте, спрете се! Футболът не е война “, биха споделили някои от вас, и вероятно с право. Но за Лудата тайфа всичко беше на живот и гибел. Досущ като на война.
„ Да гледаш мач на Уимбълдън? Има единствено един метод да ти хареса – по телетекста! “, отсича едно от обичаните момчета на футболна Англия Гари Линекер, когато го питат за оня тим.
За 9 години те изминаха пътя от аматьорския футбол до елитната дивизия на Англия, задържаха се там 13 години и завоюваха Купата на ФА. Родиха легенди като Денис Уайз и Вини Джоунс – безкомпромисни мъже, подготвени да удрят и ритат през краката, само че да не изгубят.
„ В клуба командваха най-силните, бяха като вълци – споделя Вини Джоунс, който направи кариера в Холивуд. – Джон Фашаню (огромният централен нападател) бе гневен образец. Ако се ядосаше в съблекалнята ставаше ужасно – летяха скамейки, юмруци и ритници “.
Двама от героите на оня тим – Лори Санчез и Фашаню, не си говорили 6 години. Нападателят опитал да пребие съотборника си с удар от карате (а Фашаню имал черен колан). Санчез – рядко изключение в оня тим, е интелигентно момче с университетско обучение.
Той в никакъв случай повече не проговорил на Фаш, даже след най-големите победи на тима. „ Колежанче, ще те пребия “, викал Фаш при конфликта им – първи и финален.
„ Усещахме на терена по-меките противници – споделя Джоунс. – Аз и Денис Уайз в средата на терена бяхме като машина. Казвах му: Денис, този е подготвен. И при първото му появяване покрай нас го поемахме – лакът в носа, ритник, настъпване. Просто, с цел да усети, че сме там. “
Насилието на терена е от дълго време известно. Фактите са, че Фашаню счупи скулата и лицева кост на Гари Мабът от Тотнъм, който в никакъв случай не съумя да се възвърне изцяло. Джоунс приключи кариерата на Гари Стивън, десния бек на Англия, със зверско влизане. А фрагментът, на който държи Пол Гаскойн за тестисите, е придобил паметен статут.
Вътре в клуба обаче също е имало принуждение.
„ Новите играчи бяха посрещани като в Гуантанамо – разкрива Тери Филън, притеглен от Суонзи. – Връзвани за покривите на кола, с която ги разкарваха из терена. Затваряни в багажници, както и държани по два дни без храна. Най-фрапиращото бе, че това забавляваше старите играчи. “
Джон Хартсън, след това играл и в Арсенал, идва на първа подготовка в Уимбълдън, след която открива костюма си на „ Армани “ нарязан на лентички.
Джон Скейлс на няколко пъти заварва колата си в окаяно положение пред подготвителната база, а тази на мениджъра Дейвид Басет даже е запалена от играчите, с цел да го уредят със застраховката.
Скейлс, който се избави от Лудата тайфа в Ливърпул, разкрива: „ Имаше дни, в които не желаех да отивам на подготовка. Обстановката бе тежка, във всеки миг можеш да се сбиеш с някого. Някои футболисти не устояха, стигаха и до сълзи, напускаха. В Уимбълдън оцеляваха единствено най-силните душевен. “
Алкохолът бил неизменима част от тези луди 13 години. След подготовка тарторите се отправяли към пъба за по бира. След мач – за най-малко по 5, като разредител за уискито. Класика от тези години, в които пиенето е част от културата на британския футбол.
Лудата тайфа беше такова събитие, че за нея се написаха книги и се снимаха филми. Последната лента бе показване преди 5-6 години, а на премиерата участваха множеството от героите.
„ Филмът не ви показва в най-хубава светлина. Съжалявате ли за нещо? “, запитаха Фашаню. „ Да, че не пребих по-рано Лори Санчез “, изстреля големият карате-нападател.
Как да не помни човек Лудата тайфа?
