Уилям Уолъс Линкълн започва живота си в скърбящо домакинство. Роден

Уилям Уолъс Линкълн стартира живота си в скърбящо домакинство. Роден на 21 декември 1850 година в Спрингфийлд, Илинойс, той се появява на бял свят единствено 10 месеца откакто тригодишният му брат Едуард Бейкър Линкълн го напуща. Уили даже е кръстен на лекаря, който се пробва да избави живота на Еди.

Въпреки че родителите му, Ейбрахам и Мери, скърбят за загубата на Еди, те намират огромна разтуха в Уили. Мери Линкълн се възхищава на Уили, че „ е доста красиво момче, с най-духовитото изражение на лицето “ и също по този начин, че е „ изключително религиозно дете “.

Нейният братовчед назовава Уили „ благородно, красиво момче… с огромна умствена интензивност, необикновена просветеност, прелестна памет, систематичен, прям и любящ, двойник на татко му – като се изключи че беше хубав “.

Всъщност от всички деца на Линкълн Уили наподобява най-вече като татко си. Интелигентен, добросърдечен и гальовен, той обича да учи, да написа стихове и да сформира написания на железниците.

Уили обаче не се занимава единствено с учене. Заедно с по-малкия си брат Томас Линкълн III, Уили се забърква в доста неприятности. Той и Тад рутинно тероризират бизнес колегата на татко си Уилям Херндън, който сопнато разказва татко им като „ кьорав за грешките на децата си “.

Но ходът на живота на Уили – и на цялото семейство Линкълн – се трансформира през 1860 година През същата година татко му Ейбрахам е определен за президент. Уили, родителите му и брат му Тад се приготвят да се реалокират от единия завършек на страна до другия, в Белия дом във Вашингтон, окръг Колумбия.

За страдание нито Уилям Уолъс Линкълн, нито татко му ще се върнат в Спрингфийлд.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/08/Cinchona_officinalis_001.JPG/578px-Cinchona_officinalis_001.JPG

Хининова кора

Отначало Уилям и дребният му брат гледат на живота в Белия дом като на премеждие. Докато страната върви към кървавата революция, двете момчета на драго сърце сноват из Белия дом и вършат пакости.

Но през февруари 1862 година звукът от препускащите стъпки на момчетата и възбудените им крясъци ненадейно стихва. И Уили, и Тад се разболяват, евентуално от коремен тиф от нечиста вода.

През идващите седмици Уили става „ все по-слаб “, до момента в който загрижените му родители се пробват да го излекуват. Те вършат всичко допустимо, даже се обръщат към националната медицина като употребяват хининова кора и бульон от говеждо месо. Но нищо не оказва помощ и на 20 февруари към 17 ч. Уилям умира. Той е едвам на 11 години.

„ Горкото ми момче. Той е прекомерно добър за тази земя. Бог го взе вкъщи “, споделя Ейбрахам Линкълн, до момента в който стои до леглото на мъртвия си наследник. „ Знам, че той е доста по-добре на небето. Трудно е, мъчно е той да почине! “ И тогава президентът зарови лице в ръцете си и заплака.

Мери Линкълн понася загубата още по-трудно. Тя прави „ всичко, което една майка трябваше или можеше по време на заболяването на Уили “, написа Бенджамин Б. Френч, публичен комисар по постройките. „ Тя не се е отделяла от него, откакто той се разболява и в този момент скърби, както никой с изключение на една майка може да скърби за гибелта на сина й. “

Мери Линкълн лежи в леглото си в продължение на три седмици, отхвърля да влезе от спалнята, където Уили е умрял, и не отива на погребението му на 24 февруари; президентът участва самичък.

„ Погребението бе доста прочувствено “, написа по-късно Бенджамин. За Уили той споделя: „ Беше любимецът на татко си. Те бяха персонални хора – постоянно се движеха ръка за ръка. “

Мери Линкълн

След гибелта на Уилям Уолъс Линкълн, Ейбрахам Линкълн се сближи с най-малкия си наследник Тад.

„ Вярвам, че Тад е най-хубавият сателит, който господин Линкълн в миналото е имал “, споделя един пазач на Белия дом на име Уилям Крук. „ Такъв, който постоянно го е разбирал и който той постоянно е разбирал. “

Но гибелта на Уили докарва Мери до лудост от тъга. В един изключително непосилен случай в спор сред Ейбрахам и Мери президентът ненадейно махва ръката си, с цел да уточни лудницата наоколо. „ Виждаш ли онази огромна бяла постройка на хълма оттова? “, споделя президентът. „ Опитай се да овладееш скръбта си, или тя ще те подлуди и може да се наложи да те изпратя там. “

Но след три години наподобява, че нещата най-сетне се усъвършенстват за семейство Линкълн – и нацията като цяло. До април 1865 година Гражданската война стига до кървавия си край. Ейбрахам печели втори мандат и чака с неспокойствие да управлява следвоенната страна.

На 14 април 1865 година даже президентската двойка взема карета, с която се насочва на спектакъл. „ Трябва и двамата да сме по-весели в бъдеще “, споделя Ейбрахам Линкълн на жена си. „ По време на войната и след загубата на нашия безценен Уили бяхме доста нещастни. “

Животът обаче има други проекти за семейство Линкълн. Същата нощ Джон Уилкс Бут прострелва Ейбрахам. Така разграничен от Уили в живота, Ейбрахам се причисли към сина си в гибелта.

На 4 май 1865 година Уилям Уолъс Линкълн и татко му са още веднъж дружно – в гробница на гробището Оук Ридж в Илинойс. Най-накрая президентът се връща до обичания си наследник.