Уилям Пол е известен в историята като Бил Касапинът –

Уилям Пол е прочут в историята като Бил Касапинът – един от най-страховитите бандити на Ню Йорк, станал именит с потреблението на хладно оръжие. Неговото име го превъзхожда в Ню Йорк, където е създател на една от известните банди – Bowery Boys. За известно време, както множеството такива организации, той управлява Ню Йорк, а когато вратите се отварят за политика, той продължава своя сериозен именит статус. Бил е човек, който се разказва от всички, като по-голям от живота.

Актьорът Даниел Дей-Луис го трансформира в съвършена икона във кино лентата на Мартин Скорсезе „ Бандите на Ню Йорк “ и през 2002 година прави безспорен възторг. Има освен това зад този човек – една особена легенда. Бил се ражда в Ню Джърси на 24 юли 1821 година Идва от семейство на британски мигранти и след 10 години отпътува със фамилията си в Ню Йорк. Баща му отваря магазин за месо и стартира работа, а откакто Бил работи и оказва помощ там, той бързо наследява занаята кат прякор. Продаването на месо не е чак толкоз нападателно занимание, а и в един миг стартира да омръзва.

Бил ще се записва за пердах с голи ръце – ранната версия на бокс – и на драго сърце ще се любува на насилието, стремейки се постоянно да отвори най-малко една глава. Не се слави с най-чистата си игра и постоянно е нарушавал разпоредбите. Бъркал в очите на съперниците си, хапел ги по носовете, а в случай че изгуби борба, спечелилият рядко живее повече от ден – Бил разбивал главата му с дървена бухалка. Избухливият му манталитет ще държи мнозина на отдалеченост, а скоро взема решение, че тъпите предмети са скучни и стартира да употребява арсенала от месарницата, с цел да убива. Комбинацията от боксови умения и ножове ще го трансформира в един от най-опасните хора по улиците на Ню Йорк.

В един миг ще има задоволително огромна публика от бандюги, която ще желае да се причисли към него. Бил се афишира като безжалостен съперник на ирландците и католическата черква и самоуверено повежда своята орда от нарушители в тази посока. Неговата територия е един от най-мръсните квартали на Ню Йорк – петте кюшета или петте пръстта. Това е територията, която градът им дава и тъкмо тук отиват всички небогати и прогонени хора, тук се раждат деца, които имат единствено една вероятност – да обират и крадат, до момента в който не пристигна по-сериозен съперник и не ги убие.

Романтизмът на Ню Йорк няма нищо общо с крайните квартали, където всичко се взема решение с доста кръв. Бандите разпределят работните места, полицията не идва, а и действително не може да се оправи с йерархията, затова няма и смисъл да се намесва. През 40-те години на XIX век и Бил ще заеме позицията на пожарникар, избирайки пожарната на Хауърд. Неговите най-големи съперници са „ Мъртвите зайци “, които са формирани най-вече от ирланци. Те също управляват пожарна компания и откакто има конкуренция, има и причина да се лее кръв.

Ако по някаква случайност се срещнат две враждуващи пожарни команди, възможностите да има пердах на жарава се усилват фрапантно. Никой няма да се опита да потуши пожара, до момента в който едната частна компания не е прогонена. Още по-страшното е, че в случай че хулиганите на Бил дойдат и не съумеят да потушат пожара, то най-вероятно ще се постараят да го подсилят по този начин, че и другата компания да не успее да се оправи.

В началото на XIX век има сериозна миграция на европейци в Съединени американски щати. Мнозина идват на пристанищата като овце, натъпкани в трюмовете и най-често с облеклата на гърба си. Посрещат се от „ локалните “, както самият Бил се прогласява и стартират да се разпределят и поробват. Страхът, че няма да има работа за всички и стопанската система в гетото ще се обърка, стимулира множеството открити американци да бъдат малко по-дръпнати. Нещо още по-интересно е, че идват повече католици, до момента в който англо-саксонските локални се дефинират като протестанти и това основава още по-сериозни главоболия.

До средата на 50-те години на XIX век ще открием, че повече от половината популация в Ню Йорк е формирана от ирландски католици. Тамани Хол е първата политическа организация, която дава право на ирландците да гласоподават и да дефинират своите водачи. Мъртвите зайци и останалите ирландски банди ще стартират да търсят своя водач, който да лавира за правото им на труд и правото им да печелят пари.

Една година по-рано има и сходен ход от самия Бил, който съставлява локалните американци и предлага основаването на „ Не знаем нищо “ партията. Същата, най-малко това е главното изказване, е основана от скрито общество. Местните избират това име и по още една причина – те не задават непотребни въпроси и в случай че някой ги попита по отношение на тяхната политика или предлагането на решения в общината, отговорът постоянно е „ Не знам нищо! “. Практически ще забележим, че клишето на Джон Сноу е действително построено върху една доста по-стара концепция. Партията съумява да завоюва вниманието на гласоподавателите и някъде през 1855 година на 43-я конгрес влиза в ръководството на града. Бил е един от най-ранните политици, който бързо съумява да задейства своите членове да се изправят против католиците.

Нито един воин не може да живее без своя върл зложелател и историята го доставя – Джон Морисей. Висок ирландски преселник с много съществени знания в бокса и желанието за принуждение. За разлика от Бил, Джон избира да помоага на мигрантите и да им разрешава да си открият работа по-лесно. Не е толкоз краен, колкото месаря и с това стартират първите спорове. Мигрантите бързо ще предпочетат Джон пред Бил и това ще разпали още една искра.

Джон дава обещание защита и я дава на множеството потърпевши, като даже им дава право да изберат своята страна, без да бъдат притискани. На изборите през 1854 година за кмет ще се явят и двамата и ще пазят своите гласоподаватели. В същата година ще се стигне и до боксов мач, където още веднъж ще има остарялата процедура на машинация – месарят ще завоюва, само че няма да победи във войната. Освен това, откакто мачът свършва, публиката също ще се постарае да остави своите послания върху тялото на ирландеца. Битият бързо ще се провежда за възмездие и ще го реализира.

Само една година по-късно, Джон към този момент има най-различни оферти от Мъртвите зайци да оказват помощ за убийството на Бил. На 25 февруари 1855 година Бил и Джон ще се срещнат в бар в Ню Йорк, стартират да се наскърбяват и най-после разменят юмруци, преди да дойдат управляващите, локални поданици осведомят органите на реда – тъкмо както пожарните команди, по този начин и полицейските служби са повече от една и поддържат разнообразни претенденти.

Полицията идва, само че осъзнавайки, че ще стане още по-мътно и кърваво, избира да стои и да следи. След още малко разменени юмруци, господата са помолени да изоставен заведението. Бил си потегля, само че скоро по-късно се връща назад, с цел да допива. В бара открива различен другар на Търнър – Луис Бейкър. Започва втора борба, в която Бейкър е решил, че няма да разреши на месаря да се приближи до него, вади револвер и го прострелва в гърдите.

Раната не е смъртоносна, само че заради липса на всякаква съвременна хирургия, месарят ще живее 11 дни в пъклен страдания, преди да почине на 8 март 1855 година За разлика от кино лентата, където Бил умира от прободна рана, тук става въпрос за барут. Последните му думи са:

„ Сбогом момчета, аз загивам като същински американец. “

Убийството му ще подпали още повече експанзия и ще накара „ локалните “ да се включат в още една кавга. Джон ще бъде свикан в съда цели три пъти и въпреки всичко няма по какъв начин да бъде упрекнат за ликвидиране. Местните са смутени от обстоятелството, че нямат своя лидер и би трябвало да се предадат на католиците. Започва въоръжаване и опити за завладяване на най-различна територия. Бил се трансформира в страдалец, а неговите почитатели желаят кръв. На 11 март 1855 година е заровен в Бруклин, а хиляди се събират, с цел да го изпратят. Малко по-късно стартират други безредици и борби, до момента в който локалните се акумулират в други фракции.