Уилям Калей-младши никога всъщност не е бил годен за офицер

Уилям Калей-младши в никакъв случай в действителност не е бил кадърен за офицер в американската войска. След като получава ниски оценки и отпадна от колежа Палм Бийч, той се пробва да постъпи в армията през 1964 година, само че е отритнат заради недостатък в слуха. Две години по-късно, с ескалацията във Виетнам, стандартите за банкет се занижават и Калеи – нито първенец, нито хулиган, просто един характерен американски юноша, който се пробва да разбере какво да прави с живота си – влиза в редиците на военните.

Червенокосият мъж от Маями, който приятелите назовават Ръсти, става лице на клането, което е кръстено на една от махалите, където са се случват убийствата, Ми Лай. Историята му е във всички вестници, дружно с кацането на Аполо 12 на Луната и правосъдния процеса против Чарлз Менсън. Неговият случай се трансформира в самобитен тест за американските полезности и във въпрос освен кой е отговорен за Ми Лай, само че и по какъв начин Америка води война и какво тъкмо съставлява военно закононарушение. От жестоко 200 бойци, които през този ден са в селото, 24 по-късно са упрекнати, а единствено един е наказан – Калей. Той е освободен, откакто излежава по-малко от четири години.

Пейзажът към Сон Ми към момента е затрупан с оризища, както преди 50 години. Все още има биволи, които наторяват нивите, и кокошки, които скитат в близост. Повечето пътища са към момента черни. На един от тях стои табела със стрелка, сочеща към „ всеобщия гроб на 75 жертви “.

Тран Нам е на 6 години, когато чува изстрели в дома си от тиня и плява в Сон Ми. Рано заран е и той закусва със семейство и родственици, общо 14 души. Американската войска е идвала в селото към този момент няколко пъти по време на войната. Семейството на Нам счита, че и този път ще е както преди: ще ги съберат, разпитват и по-късно ще ги пуснат. Затова фамилията продължава да се храни умерено. „ Тогава един американски боец влезе “, споделя Нам, „ прицели се в нас и стреля. Хората се сгромолясаха един по един. “

Нам вижда по какъв начин надупчените от патрони тела на фамилията му падат – дядо му, родителите му, по-големият му брат, по-малкият му брат, вуйна му и братовчедите. Той бяга към едва осветената спалня и се скрива под леглото. Чува по какъв начин още бойци влизат в къщата, а по-късно и още изстрели. Остава под леглото колкото може, само че това не е за дълго, тъй като американците в последна сметка подпалват къщата. Когато жегата става непоносима, Нам бяга през вратата и се скрива в канавка, до момента в който селото зад тила му гори. От 14-те души на закуска същата заран 13 са убити, а 11 убити – единствено Нам се измъква незасегнат.

Шестте взвода на американската войска, които в този ден влизат в Сон Ми, включват 100 мъже от рота Чарли (ротата на Калей) и 100 от рота Браво. Те убиват някои цивилни незабавно като стрелят по тях непосредствено или хвърлят гранати в домовете им.

Войници събират селяни по пътека, минаваща през селото, а също и по напоителна канавка на изток. Калей и 21-годишният редови войник Пол Меадло вършеят хората с М-16, изхабявайки няколко пълнителя в процеса. Войниците убиват към 200 души в Сон Ми, в това число 79 деца. Свидетели споделят, че Калей прострелва молещ се будистки духовник и млада виетнамка с вдигнати ръце. Когато вижда 2-годишно момче да изпълзя от канавката, Калей бута детето назад и го прострелва.

Труонг Ти Ле, тогава фермерка на ориз, се е укрива в дома си дружно с 6-годишния си наследник и 17-годишната си щерка, когато американците ги намират, изкарват ги и ги причисляват към цяла група хора. След това бойците стрелят в групата. Повечето умират на място; Ле пада върху сина си, а две тела падат върху нея. Часове по-късно тя и дребният излизат от купчината трупове живи. „ Когато забелязах, че към този момент е безшумно, избутах мъртвите тела над мен. Имаше кръв по цялата ми глава, по облеклата ми. “ Тя повлича сина си до края на оризището и го покрива с растения и плат. „ Казах му да не плаче или ще дойдат да ни убият. “

Нгуен Хонг Ман, 13-годишен по време на клането, влиза в под земята тунел с 5-годишната си племенница, с цел да се скрие, само че вижда по какъв начин момичето е убито тъкмо пред него. „ Лежах ужасяващ “, споделя той. „ Кръв от околните тела плисна по мен. Хората, които бяха покрити с доста кръв и останаха безмълвни, имаха късмет да оцелеят, до момента в който децата нямаха. Много от тях починаха, до момента в който плачеха за родителите си, обзети от смут. “

Американски боец пали къща

Първоначално американската войска показа клането като огромна победа над силите на Виет Конг (Народен фронт за избавление на Южен Виетнам) и тази история може би в никакъв случай нямаше да бъде оспорена, в случай че не беше един картечар на име Роналд Раденхур. Самият той не е бил там по време на клането, само че няколко седмици след интервенцията приятелите му от рота Чарли му описват за всеобщите убийства на цивилни. Той прави някои следствия самичък и по-късно чака, до момента в който службата му завърши. Малко повече от година след клането, Риденхур изпраща писмо до към 20 членове на Конгреса, държавните и отбранителните секретари, секретаря на армията и ръководителя на Главните щабове и им споделя за „ лейтенант Калей “, който разстрелва с картечници групи от невъоръжени цивилни.

Писмото на Риденхур подтиква генералния контрольор на армията военачалник Уилям Енемарк да стартира следствие, ръководено от полковник Уилям Уилсън. В хотел в Индиана, Уилсън беседва с Мидло, боец, който дружно с Калей разстрелва селяните. Мидло е уволнен от армията заради тежко пострадване и сходно на доста други, които са били в Сон Ми, той всъщност получава имунитет, когато стартира следствието. Докато разказва какво е направил и на какво е станал очевидец, той гледа в тавана и ридаейки споделя: „ Просто започнахме да заличаваме цялото село “.