Опитвайте се да бъдете по-добри от самите себе си ~ Уилям ФОКНЪР
Уилям Фокнър е фамозен с педантично определения си речник, креативния си талант, мъчителната си сензитивност към етичното създаване, нетърпимостта си към потребителското общество и буржоазните правила, войната, фашизма, расизма и маккартизма. Романите му дълго смущават критиците, които смутени от бруталните истини в тях, ги афишират за „ сложни ”, „ замъглени ” и „ дефектни ”. Носител е на Нобелова премия, два пъти е награждаван с Пулицър и е считан за един от най-влиятелните белетристи на Америка.
По мое мнение е срамотия, че по света има толкоз доста работа. Едно от най-тъжните неща на тоя свят е, че единственото, което човек може да прави в продължение на осем часа на ден, ден след ден, е работа. Не можете да ядете по осем часа дневно, нито пък да пиете по осем часа, нито да вършиме обич по осем часа – всичко, което можете да вършиме по осем часа, е работа. Което е и повода, заради която индивидът прави самия себе си, и всички останали, толкоз нещастни.
Най-добрата работа, която ми е предлагана в миналото, беше да стана притежател на обществен дом. По мое мнение това е съвършената конюнктура за работата на един актьор. Тя му дава съвършена икономическа свобода; той е свободен от боязън и глад; има покрив над главата си и никаква друга работа с изключение на няколко елементарни сметки, както и да отива един път месечно, с цел да заплати на локалната полиция. Мястото е безшумно в утринните часове, което е най-хубавото време за работа денем. Вечерта има задоволително обществен живот, в случай че той би имал предпочитание да взе участие, с цел да не се отегчава; работата му придава прочут статус в неговото общество; той няма никаква работа, тъй като мадам се грижи за счетоводството; всички жители на дома са дами, които го почитат и назовават „ сър “. И може да назовава служителите на реда с дребните им имена.
Ако се преродя, бих желал да се върна назад като ястреб. Никой не го ненавижда, не му завижда, не го желае, няма потребност от него. Той в никакъв случай не е угрижен или в заплаха, и може да яде всичко.
Винаги мечтайте и се целете по-високо, в сравнение с знаете, че можете. Не се задоволявайте единствено с това да бъдете по-добри от съвременниците или предшествениците си. Опитвайте се да бъдете по-добри от самите себе си.
Целта не е да си по-добър от другите, задачата е да бъдеш по-добър от себе си.
Всички ние не успяхме да осъществяваме фантазията си за съвършенство. Така че аз ни правя оценка въз основа на нашия ослепителен крах да правим невъзможното.
Човек, който отстранява планина, стартира с преместването на дребни камъни.
Не се опасявайте. Никога не се опасявайте да се изкажете в интерес на достойнството, истината, състраданието и против несправедливостта, лъжата и алчността. Ако вие, освен в тази стая, само че и в хиляди сходни стаи, го извършите, не като клас и класове, а като индивудуалностти, мъже и дами, ще измененията света.
Отказвам да приема края на човечеството. Лесно е да се каже, че човек е вечен, тъй като ще издържи. Когато последният гонг на ориста удари, когато последната канара се счупи, в последната алена, смъртна вечер, ще се чуе неуморен глас, който ще приказва. Аз имам вяра, че индивидът освен ще издържи. Той ще победи. Не единствено тъй като има глас, който постоянно ще издържи, само че и тъй като има душа, способна на всеотдайност, съчувствие и мощ.
Моята концепция е, че никой човек не е напълно неприятен или напълно добър. Всеки се пробва да бъде по-добър, в сравнение с е, и в последна сметка съумява.
Животът не се интересува от положително и зло. Дон Кихот непрекъснато избира сред положително и зло, само че в фантазиите си. Той е бил вманиачен. Той се придвижва в действителността единствено, когато му се постанова да се оправя с хора, които не може да дефинира като положителни или зли. Тъй като хората съществуват в този живот, би трябвало да се посветят на това просто да живеят. Животът е придвижване, а с придвижването са свързани упоритостта, властта, удоволствието. Човек би трябвало да черпи от силата на придвижването. Той е част от нея. Той се изкушава да дефинира кое е положително и кое е зло, тъй като моралът и съвестта го изискват от него, за той да може да живее със себе си, да се понася. Моралът и съвестта са блага от Бог, които индивида би трябвало да приема, с цел да получи правото да мечтае.
Живият е за предпочитане пред мъртвия, само че никой жив или мъртъв не е по-добър от всеки различен жив или мъртъв.
Човекът е общ брой от какво ли не. Задача с нечисти свойства, прилежно доведена до една неизменима нула: невъзможност от прахуляк и стремежи.
Артистът няма време да слуша критиците. Ония, които желаят да бъдат писатели, четат рецензиите, а ония, които желаят да пишат, нямат време да ги четат.
Четете всичко – боклуци, класици, и така нататък Вижте по какъв начин те вършат нещата. Както дърводелец, който работи като чирак, само че учи майстора. Четете! Ще го абсорбирате. Чак тогава започнете да пишете. Ако се справяте добре, ще го разберете. Ако не, изхвърлете материала през прозореца.
Никога не знам какво да мисля за нещо, до момента в който не прочета какво съм написал по въпроса.
Съмнявам се, че хората реализират доста, като се сплотяват. Хората реализират неща под формата на самостоятелен митинг.
Няма такова нещо, като неприятно уиски. Просто някои са по-добри от други. Но човек не би трябвало да злоупотребява с алкохола, преди да навърши 50. След това, би бил простак, в случай че не го направи.
Да разливаш алкохол е като да гориш книги.
Човек може дълго време да живее с парите, които чака.
Едничкото, което едно полесражение демонстрира на индивида, са неговите персонални безумия и обезверения, а успеха си остава единствено една илюзия за философите и глупците.
Любовта или тъгата са единствено едни повърхностно закупени акции, чиито период изтича щеш – не щеш и ги анулират без предизвестие, с цел да ги заменят с следващите облигации, които боговете са решили да пуснат в послание.
Човек постоянно усвоява такива привички, за които след това съжалява.
Не можеш да имаш независимост, в случай че не си я заслужиш и не работиш, с цел да я запазиш.
Няма нещо такова като „ беше “ – само „ е “. Ако „ беше “ би съществувало, не би имало тъга и тъга.
Миналото в никакъв случай не умира. Дори не е минало.
Времето умира от цъкането на колелцата; спре ли един часовник едвам тогава времето отначало се съживява.
Между тъгата и нищото, предпочитам тъгата.
Снимки: thedailybeast.com, artsblog.dallasnews.com
