Уголемената трета сливица (аденоидна вегетация) e един от най-често срещаните

Уголемената трета сливица (аденоидна вегетация) e един от най-често срещаните проблеми при децата, който се изостря с настъпването на по-хладните месеци и връщането на децата в детските градини и учебните заведения. Оказва се, че той не е безопасен и с изключение на чести инфекции на горните дихателни пътища може да провокира проблеми със слуха и да се отрази на цялостното показване на малчуганите в учебно заведение.

Здравето ни

Революция в лекуването на тежка астма: по какъв начин биологичните лечения трансформират живота на пациентитеД-р Василев: Влизането на биологичната терапия в ревматологията е революцияКак изкуственият разсъдък трансформира здравеопазването

За това какво съставлява уголемената трета сливица, какви са изгодите и рисковете от премахването й, както и в кои интервали от годината е най-подходящо това да се извърши, беседваме с един от най-опитните детски УНГ експерти в страната, която работи в Отделението по детска отоларингология на УМБАЛ " Царица Йоанна - ИСУЛ " доктор Иглика Станчева, дм.

Д-р Станчева, какво съставлява така наречен трета сливица, която постоянно е причина за здравословни проблеми при децата?

Третата сливица, или назофарингеалната тонзила е лимфна конструкция, която се намира в носоглътката - пространството зад носа. Тя е част от самобитен " имунен пръстен ", който има задача да защищава организма от инфекции, изключително в ранна детска възраст, когато имунната система още се развива. При някои деца тя се усилва доста и това се отбелязва като аденоидна вегетация. Тогава вместо да оказва помощ, стартира да затруднява естественото носно дишане и да подготвя към чести инфекции. Бих споделила, че е едно от честите болести при децата в нашата процедура, изключително сред 3 и 6-годишна възраст.

Има ли признаци, които подсказват, че тя е патологично уголемена?

Да, има признаци, които насочват вниманието ни, че тази сливица стартира да основава проблеми. Те се дължат на нараствания размер на сливицата от една страна, а от друга - на инфекцията, която се поддържа в нея. Един от главните признаци е непрекъснато запушения нос, даже когато детето няма хрема. Това подготвя към дишане през устата. Почти непрекъснато, и денем и през нощта, децата стоят с отворена уста. Тук ще вметна единствено, че дишането през устата е много по-лесно за децата, тъй като изисква по-малко противодействие. А има и такива деца, които даже и след оперативното унищожаване на сливицата, не престават да стоят с отворена уста. При тях е належащо малко време, с цел да бъде изкоренен този нездравословен табиет.

В резултат на затрудненото носно дишане, детето стартира да хърка през нощта. Сънят става разтревожен, като от време на време се следят и епизоди на прекъсване на дишането - сънна апнея. Това са значими признаци, защото снабдяването с О2 на мозъка се редуцира. Такива деца денем нормално са по-раздразнителни, по-сънливи, по-разсеяни. При по-големите даже успеваемостта в учебно заведение може да намалее. Нерядко това се отдава на характера на детето, а в действителност е недиагностициран проблем.

Когато носът е запушен, нормално гласът звучи носово. От друга страна, желая да направя уточнението, че не всеки запушен нос в детската възраст се дължи на увеличена трета сливица. Детето би трябвало да бъде обширно прегледано, с цел да бъде диагностицирано. Запушеният нос може да е резултат от алергия, други форми на ринит, на синуит, непочистени тайни, непознато тяло в носа, даже и тумори, въпреки те да се срещат рядко в детската възраст.

Наред със запушения нос, децата доста постоянно имат хрема. Тъй като третата сливица затруднява дренажа на носните тайни, тя от време на време се възпалява. Това предизвика непрекъснато стечение на по-обилно количество секрет изключително обратно в гърлото, именуван от всички " задна хрема ". Това разбиране в литературата се разказва катo postnasal drip. Секретът провокира кашлица, по-изразена заран. Колкото и да се организира лекуване, в някои случаи възпалението хронифицира. Деца с увеличена трета сливица са по-склонни към инфекции на горните и долните дихателни пътища - ринити, синуити, отити, фарингити, ларингити, бронхити, пневмонии и други

Научно потвърдено е, че при децата, посещаващи детски заведения, третата сливица по-често се възпалява от една страна, а от друга - по-често се постанова оперативното й премахване.

От години лекарите са раздвоени за ролята на сливиците в организма. Според едни, сливиците защищават от по-сериозни инфекции, до момента в който съгласно други е по-добре тази бариера да бъде отстранена, с цел да не провокира проблеми. Какво е вашето мнение по въпроса?

Смятам, че този спор от дълго време е изчистен. Бих споделила, че с развиването на науката през последните десетилетия, по-специално на имунологията и на процесите на биохимично равнище в организма, нещата доста ясно се дефинираха. По-скоро бих направила малко конкретизиране, а точно за кои сливици става въпрос. В имунния пръстен в региона на горните дихателни пътища има осем сливици, въпреки да звучи малко учудващо за необятната публика. Установено е, че третата сливица не играе основна роля в имунологичната отбрана на организма, както небните тонзили. Освен това с възрастта третата сливица търпи назад развитите - " закърнява ". Ето за какво отстраняването й, когато е показано, не се отразява значително на развиването и съзряването на организма.

Възпаленията на небните сливици обаче, които се намират в гърлото и се виждат при отваряне на устата, могат да провокират доста по-тежки затруднения. Антителата, които се образуват вследствие на честите ангини, могат да увредят сърцето, бъбреците, ставите и други органи с трайни последствия за организма. В тези случаи отстраняването им е неотложно.

И в случай че преди години небните тонзили всеобщо се отстраняваха оперативно, то актуалната медицина не подхожда извънредно: нито се отстраняват сливици профилактично " за всеки случай ", нито се оставят без внимание, когато предизвикват хронични недоволства. Решението е самостоятелно за всяко дете.

Съществуват ли опасности за детето, в случай че сливиците му бъдат отстранени?

Ако въпросът е дали самата оперативната намеса крие опасности, то те са както при всяка друга хирургична интервенция. Макар и редки, не би трябвало да се подценяват - риск от кървене, зараза. Но при съблюдаване на постоперативнен режим и назначения, те се свеждат до най-малко.

Що се отнася до рисковете от позиция на имунитета след интервенцията на третата сливица - организмът има задоволително други лимфни структури, които компенсират неналичието й. Както към този момент загатнах, няма научни доказателства, че премахването на третата сливица отслабва имунитета в дълготраен проект. По-скоро се отстранява фокусът на хроничната зараза в носоглътката, детето стартира да диша по-спокойно и да боледува по-рядко.

При отстраняването на небните тонзили, нещата не стоят по този начин. Доказано е, че в тях се образуват значими имунни кафези, защитаващи ни от инфекции. Възможно е след интервенцията пациентите да развият продължителен фарингит, тъй като по този начин наречената първа защитна преграда към този момент я няма. Но когато въпросните сливици стартират да основават повече проблеми, в сравнение с изгоди, тогава се постанова да бъдат отстранени. По този метод се отстранява източника на фокална зараза и цяла каскада от неподходящи последствия за организма. Както загатнах към този момент, решението е самостоятелно за всяко дете.

Опасни ли са честите инфекции на гърлото, породени от уголемени сливици и могат ли те да обиден и други органи?

Честите инфекции на третата сливица от една страна водят до хронифициране на инфекцията, а от друга до увеличение на размера й с течение на времето. Да, като следствие, могат да се обиден и други органи. Нарушава се дренажа на околоносните кухини и е допустимо да се развие синуит. По-често е и запушването на Евстахиевите тръби (свързващи междинното ухо с носоглътката и носа), което провокира проблеми със слуха. В резултат на това, в случай че децата са по-малки, даже може да се забави развиването на говора. Искам да успокоя родителите, че понижението на слуха по принцип е преходно и отзвучава след лекуването на инфекцията или след отстраняването на третата сливица. В случаите, когато има струпване на течност в междинното ухо за по-дълъг интервал от време, по този начин наречения серозен отит, е належащо да се създадат дребни дупчици на тъпанчевите мембрани, с цел да се изтегля тази течност. Децата с увеличена трета сливица са по-податливи на възпаления на ушите, а ушните инфекции по-често постановат банкет на антибиотици.

Поради непрестанно стичащият се секрет обратно към гърлото, инфекцията може да ангажира и долните дихателни пътища и да докара до развиването на бронхити, пневмонии и други

Непрекъснатото дишане през уста провокира и нарушавания в развиването на лицево-челюстния скелет. Така наречения " аденоиден фациес " - удължено лице, отворена уста, издадени зъби. Небцето при тези деца е високо, куполообразно, в множеството случаи с неправилна захапка. Логично, заради изкривяването на зъбите, родителните да заведат детето първо на зъболекар. Радвам се, че от ден на ден колеги-стоматолози изпращат тези деца за консултация при нас. Това е в действителност значим, интердисциплинарен проблем. Ако носното дишане не се възвърне преди ортодонтското лекуване, то вероятността зъбите още веднъж да се изкривят след приключването му е огромна.

Хипертрофията (уголемяването) на небните сливици също може да е причина за затруднено дишане, сънна апнея. Нерядко инфекцията от сливиците се популяризира в тъканите към тях и се равива перитонзиларен цирей. Това затруднение все по-често се среща в последно време. При рецидивиращи тонзилити (особено с β-хемолитичен стрептокок група А), организмът непрестанно е изложен на бактериални антигени, а последствията отвън гърлото са надалеч по-сериозни. При повтарящи се инфекции имунната система може да стартира да образува антитела, които освен нападат бактериите, само че и кръстосано реагират с тъкани на самия организъм (автоимунна реакция). Честите инфекции с β-хемолитичен стрептокок могат да причинят ревматичен артрит - инфектиране на огромните стави (колене, глезени, лакти). Най-опасното затруднение е ревматичната болест на сърцето - трайно увреждане на сърдечните клапи, което може да се развие след години и да докара до сърдечна непълнота. Нерядко се стига и до постстрептококов гломерулонефрит - инфектиране на бъбречните филтри (гломерули), с увреда на бъбречната функционалност. Ето за какво постоянното следене и своевременното лекуване на инфекциите в гърлото е извънредно значимо.

Съществува ли опция на премахването на сливиците?

Един от честите въпроси, които ни задават родителите е " Детето има ли трета сливица? ". Всъщност всички деца имат трета сливица, само че не при всички е належащо тя да се в профил. При налични недоволства, е належащо да се организира първо лекуване на възпалителния или алергичния развой. Понякога това е задоволително, с цел да се възвърне носното дишане. В някои случаи физиотерапевтичните процедури също имат добър резултат. Но когато признаците са изразени - чести отити, обструктивна сънна апнея, съществено затруднено носно дишане - единственото дейно решение е оперативното.

Що се отнася за небните сливици размерът им понижава с възрастта, защото главната им функционалност е в детската възраст. Ако инфекциите са редки, може да изчака с оперативната намеса. Освен това съществува и по този начин наречената тонзилотомия. Вместо цялостно унищожаване, сливиците се понижават по размер. Това понижава признаците като хъркане, затруднено дишане, само че пък оставя част от тъканта за имунна отбрана. Добрата орална хигиена посредством лекуване на зъбите и венците, подсилване на имунитета през задоволително сън, витамини, здравословна храна - всичко това понижава риска от чести инфекции на гърлото и сливиците.

Какво съставлява самата интервенция по премахването на така наречен трета сливица и крие ли някакви опасности за детето?

Процедурата се назовава аденотомия. За да се понижат рисковете от затруднения, преди да се пристъпи към интервенция, детето би трябвало да е крепко. Преди оперативната намеса се вършат цялостни проучвания - проучване на кръв и урина, консултация с педиатър, консултация с алерголог и тестуване за анестетици, съвещания с други експерти при съществуване на съпътстващи болести и други Самата оперативна намеса се прави под обща упойка. По този метод детето няма никакви мемоари за случилото се и не усеща болежка. Третата сливица се отстранява през устата. Основните опасности са кървене по време на оперативната намеса или в дните след нея, а въпреки това това е възможна зараза, само че нормално при съблюдаване на назначения хигиенно-диетичен режим, тези опасности са сведени до най-малко.

По всяко време на годината ли може да бъде осъществена такава интервенция или има избрани интервали, в които това е по-подходящо?

По принцип интервенцията може да се направи когато и да е на годината. Предвид, че през летните месеци у нас температурите са много високи, предлагаме през лятото да се заобикалят такива оперативни интервенции, заради по-големия риск от затруднения - кървене, инфекции. През зимата, когато е пикът на инфекциите на горните дихателни пътища, по време на грипна зараза, също би трябвало да се заобикалят. Отстраняването на третата сливица не е незабавна интервенция, тъй че изчакването на тези интервали, няма да навреди на детето.

Колко честа е тази намеса в Детското УНГ поделение на УМБАЛ " Царица Йоанна - ИСУЛ "?

Аденотомията е една от най-честите интервенции в детската оториноларингология, както в международен мащаб, по този начин и у нас. В нашето поделение годишно стотици деца са подлагат на тази намеса. Бих споделила, че се прави рутинно.

Колко време продължава възобновяване?

Възстановителният интервал след унищожаване на трета сливица е относително къс. Два часа след интервенцията детето може да стартира да се храни, да приема течности, да играе. Възможно е да има лек дискомфорт в гърлото, само че това зависи от прага на болежка при всеки човек. На идващия ден, в случай че няма кървене, температура, в случай че приема задоволително количество течности, може да се прибере вкъщи. Възстановяване на носното дишане и съня постоянно настава още в първите дни.

Има ли някакви рекомендации към родителите за режима, който би трябвало да съблюдават децата - директно след интервенцията и в дълготраен проект?

Да, наложително в първите дни след интервенцията се предлага щадяща диета - меки, хладки храни (пюрета, супи, кисело мляко), отбягване на твърди, пикантни и горещи ястия. За към седмица - десетина дни да се лимитират контактите с заболели деца и възрастни, с цел да се избегнат инфекции. Намалена физическа интензивност, прекъсване на спортни действия. Детето би трябвало да приема задоволително количество течности по отношение на възрастта. Необходимо е да се наблюдава и телесната температура. Няколко дни след интервенцията е наложително да се направи надзорен обзор. В дълготраен проект няма специфични ограничавания.