Кой е открил огъня за първи път и как?
Удрянето на камък в камък и триенето на пръчки са двете най-основни техники за палене на огън, само че не е ясно кой човешки тип пръв e съумял да ги усвои За да се опитат да разрешат загадката, откриватели проучват когнитивните процеси, нужни за всеки от методите, и откриват, че неандерталците и хомо сапиенс евентуално са разкрили разнообразни способи за палене на огън.
Точно по кое време за първи път сме овладели изкуството на подпалването е нещо, което предстои на разискване, като някои доказателства сочат, че античните хора са употребявали огъня още преди 2 милиона години, до момента в който други учени считат, че първите следени пламъци са пламнали едвам преди 200 000 години. И въпреки че създателите на новото проучване не могат да посочат тъкмо първия тенденциозен пожар в историята, те оферират някои забавни хипотези по отношение на произхода на двете съществени пиротехники.
Ако желаеме да разпалим желае да вземем за пример, би трябвало да чукнем кремък в подобаващата канара – да вземем за пример стоманен пирит. Интересно е, че въпреки да няма археологически или етнографски доказателства за потреблението на този способ в Африка, ранни принадлежности за палене на огън от този тип са открити в обекти от горния палеолит в цяла Европа.
Като се има поради, че по това време неандерталците са обитавали Евразия, създателите на проучването допускат, че въпросният липсващ човешки тип може да е бил ползвател на тези антични комплекти за палене на огън. След като проучват какво равнище на просветеност е належащо за преодоляване на техниката, те изясняват, че най-сложната фаза на паленето на огън при нея е да се разбере по какъв начин искрата да се трансформира в пламък, като първо се подхрани в жарава.
Изследователите означават, че античните ни братовчеди евентуално са били задоволително умни, с цел да се ориентират в тази идея и съгласно тях няма причина да твърдим, че те не са основали гореспоменатата техника.
Огньовете, създавани при търкане обаче, са малко по-сложни за преодоляване и включват потреблението на два разнообразни типа дървесина. За да се получи жарава благодарение на свредло, вретеното от твърда дървесина би трябвало да бъде заострено, с цел да влезе в разрез, изрязан в плоска дъска за огън от иглолистна дървесина.
По този метод, вместо просто да се употребяват материали, които естествено се намират в околната среда, този способ изисква потреблението на особено основан за задачата комплект принадлежности с голям брой взаимосвързани елементи. Като се има поради, че множеството групи ловци-събирачи и през днешния ден употребяват тази техника, създателите на проучването оферират, че тя евентуално е неповторима за хомо сапиенс.
За страдание, античните принадлежности за паленето на огън по този метод не могат да бъдат открити в археологическите записи, защото дървесината не може да оцелее през дълги интервали от време. Въпреки това фактът, че в Африка не са открити съоръжения за основаването на огън с искра (както и съществуването на други много комплицирани антични инструменти), допуска, че първите модерни хора, появили се на континента, евентуално са създавали пламък посредством триенето на дървесина.
комплекти за основаването на огън с искра, комбиниран с съществуването на други извънредно комплицирани антични принадлежности, допуска, че първите модерни хора, появили се на континента, евентуално са употребявали удряне на огън, с цел да основават пожари.
Впоследствие разнообразни групи хомо сапиенс евентуално са напуснали африканската савана и са заселели останалите елементи от земното кълбо.
Изследването е оповестено в Cambridge Archaeological Journal.
Източник: IFLScience
