Очите ни са отворени към това, което носим в сърцето си
В един оазис надълбоко в пустинята дошъл изтощен пасажер, пиян си вода от извора, поседнал да почине и попитал стареца, който си почивал на сянка покрай водата:
- Какви хора живеят тук на това място, желая да се установя тук за по-дълго време?
Старецът му дал отговор с въпрос:
- Разкажи ми ти първо какви хора живеят там, откъдето идваш?
- Хора с неприятни намерения и планове, които мислят единствено за себе си – отвърнал мъжът.
- На такива ще попаднеш и тук – му отвърнал старецът.
Мъжът опаковал багажа си и поел още веднъж по своя неизвестен път.
В същия ден различен пасажер се доближил до водата, с цел да си почине и да пие. Видял стареца, поздравил го и попитал:
- Какви хора живеят на това благословено от бога място?
Старецът още веднъж дал отговор със същия въпрос:
- Разкажи ми ти първо какви хора живеят там, откъдето идваш?
- Прекрасни, почтени, гостоприемни, отзивчиви и положителни. Много ми е мъчително за това, че трябваше да се разделим, и те доста ми липсват.
- Такива хора ще намериш и тук – отвърнал старецът.
Запитали възрастния мъж:
- Как можеш да дадеш два разнообразни отговора на един и същи въпрос?
Без да се замисля, старецът отвърнал:
- Очите ни са отворени към това, което носим в сърцето си, единствено това можем да забележим. Човек, който не е намерил нищо положително в другите, не може да откри нищо хубаво, нито тук, нито на което и да е друго място!
