Как да се разделим и освободим с любов
В живота постоянно има обстановки, в които би трябвало да се откажете, с цел да запазите благосъстоянието си и да станете възрастен. Независимо дали става въпрос за разлъка с обичан човек, овакантяване на работа или отвод от фантазия, която към този момент не носи задоволство, да се научим да отстъпваме обратно и да освобождаваме с обич може да бъде значимо умеене. В тази публикация ще разгледаме елементарни и практични стъпки, които ще ви оказват помощ да преживеете тези моменти с нужното схващане и признателност.
Разбиране на нуждата от раздялата
Раздялата не значи, че би трябвало да се примирите или да потиснете страстите си. Напротив, това включва слагане на „ здравословни “ граници и намиране на баланс сред способността да „ задържаш “ и „ да пуснеш “. Става дума за освобождение от привързаността, като в същото време поддържате възприятие на обич и почитание.
1. Признайте възприятията си
Когато сте изправени пред обстановка, която изисква да се разделите, започнете с признание на възприятията си. Нормално е да се чувствате тъжни, ядосани или комплицирани. Тези страсти са естествени и признаването им е първата стъпка към изцелението. Отделете малко време, с цел да почувствате страстите си и си позволете да ги преживеете.
2. Практикувайте съчувствие към себе си
Самосъчувствието е доста значимо по време на разлъка. Бъдете толкоз благи и разбиращи към себе си, каквито бихте били към непосредствен другар. Не забравяйте, че е добре да се съпротивлявате и да вършиме неточности. Вие сте хора и този развой е сложен за всички.
3. Поставете здравословни граници
Създаването на граници е жизненоважен аспект при процеса на разлъка. Определете какво сте подготвени да приемете и какво не. Границите пазят вашето прочувствено благоденствие и подсигуряват, че няма да бъдете непрекъснато изтощени от обстановки или хора, които не са във ваш най-хубав интерес.
4. Освободете се от потребността да контролирате
Една от постоянно срещаните бариери пред цялостното преустановяване на връзката е желанието да контролирате обстановката. Разберете, че не можете да контролирате всичко и всички. Приемането на тази истина може да бъде доста потребно. Оставете потребността си от надзор и вярвайте, че всичко ще се подреди както би трябвало.
5. Прегърнете смяната
Промяната е непрекъсната част от живота. Вместо да ѝ се съпротивлявате, приемете я. Осъзнайте, че стартирането постоянно води до нови начала и благоприятни условия. Промяната може да бъде плашеща, само че също по този начин носи напредък и промяна.
6. Фокусирайте се върху сегашния миг
Освободете се от предишното и вероятното бъдеще, като се фокусирате върху сегашния миг. Опитайте се да поемете надълбоко въздух и да обърнете внимание на това, което се случва сега. Когато го извършите, ще можете да вземате решения без боязън или без да мислите за предишното.
7. Потърсете поддръжка
Раздялата и освобождението може да бъде мъчно, само че не е нужно да го вършиме сами. Говорете с другари, със фамилията или с терапевт, който може да помогне и да ви изслуша. Споделяйки възприятията си, ще се почувствате доста по-добре и ще можете да разберете по-добре какво се случва.
8. Практикувайте признателност
Благодарността е мощен успокоителен инструмент. Вместо да мислите какво губите, помислете какво сте спечелили от това. Благодарността може да промени метода, по който възприемате нещата и да ви помогне по-лесно да ги оставите да си отидат с обич.
9. Освободете се от злобата
Задържането на завист единствено удължава страданието ви. За да се освободите от дадена обстановка по любещ метод, простете и освободете всяка мъка или яд, които може да таите. Помнете, че прошката е подарък, който давате на себе си и ви разрешава да продължите напред в мир.
Заключение
Да освободите с обич значи да намерите баланс сред запазването и освобождението в себе си. Трябва да приемете възприятията си, да бъдете положителни към себе си и да потърсите поддръжка, когато е належащо. Този развой лишава време, само че води до прочувствена независимост и успокоение.
Източник: cluber.com.ua; създател: Антон Клубер; превод: Йосиф Йоргов
