Георги Господинов за Клуб Z: Хубаво е да се постои в стаите за минало, но е важно да се излезе от тях
Удостоеният с английската премия „ Букър “ публицист Георги Господинов даде изявление за Клуб Z в Брюксел. Той бе на посещаване, проведено от Международния дом на литературата „ Паса Порта “ и със съдействието на Българската културна асоциация в Белгия и българското посолство в страната.
- Да стартираме с последните събития в България – стачките, блокадите, настояванията на протестиращите. Виждате ли в тях носталгията по предишното, която описвате във „ Времеубежище “?
- Тя в действителност е от много години насам. Но, за жалост, някои от нещата се повтарят, без да съм мислил да ги планувам или изобретявам. Просто тъй като от време на време носталгията се трансформира в агитация. Това се случва освен в България. Случва се и в Унгария, и в други страни. Да, виждам безусловно даже някакви подиуми, които се повтарят от романа.
Проблемът с носталгията е следният. Нормално е човек да изпитва носталгия. Но не е обикновено тя да се трансформира в оръжие за нещо, когато я използваш, с цел да постигнеш някакви цели. Носталгията е човешко възприятие, а не агитация.
- По време на беседата свързахте написването на „ Времеубежище “ хронологично с успеха на Доналд Тръмп в Съединени американски щати, войната в Украйна и други събития. Успехът на Тръмп ли е основен подтик, или съществена причина за появяването на романа?
- Самата концепция за романа е отпреди 15 години. Но тогава тя бе доста по-светла, по-невинна. Идеята на Гаустин бе, като прави тези клиники за минало, да оказва помощ на хората, губещи памет, да живеят в релативно благополучие и съгласие със себе си, живеейки в предишното, което помнят. Отприщената експанзия обаче се предава в обществото. Дори самият Тръмп не ми е забавен. Той е единствено еманация на това, което се случва в обществото. Тези разпади, тази надменност, тази експанзия, този политически популизъм, чиято еманация стана той, потегли на всички места в Европа. И това може би сгъсти някои черни тонове във втората част на книгата. Това беше тласъкът.
- В третата част – „ Една настрана взета страна “, картината от България е прекомерно мрачна. Лидерът на Движението за социализъм, или Соца, е жена Тази партия сближава позициите си с „ Българи юнаци “. Кое от описаното от вас смятате, че подхожда на днешната картина от страната ни? Откъде пристигна концепцията за излизане от Европейски Съюз?
- Първо, българският избор в романа е една носталгия към късния социализъм. Едното от придвижванията работи с тази носталгия, а другото е националистическо. Аз написах по този начин, че те в един миг се събират. Защото, в случай че познаваме добре близката история, ще забележим, че огромна част от идеологията на национализма потегля в късния „ соц “, по времето на Людмила Живкова. Този вид шовинизъм, в който са траките, прабългарите, мистичният шовинизъм ненапълно. Всяка система, когато изпитва рецесия, измисля още веднъж и още веднъж или употребява още веднъж и още веднъж картата на национализма. В късния „ соц “ имаше политическа, икономическа и идеологическа рецесия. Това е ясно на всички. Всичко това, в това число „ възродителният развой “, бе заиграване с картата на национализма.
Всъщност двете придвижвания не са толкоз разнообразни, колкото ни се костват. Аз писах, че това са два избора. Но може да се окаже, че е бил един избор.
- Но водачът на Соца е жена, а през днешния ден водачът на Българска социалистическа партия също е жена. Можем ли да търсим прилики?
- Не, тъй като до момента в който пишех романа, отново бе жена. (Корнелия Нинова е ръководител на Българска социалистическа партия от май 2016 година, а тласъкът за „ Времеубежище “ съгласно Георги Господинов е даден с успеха на Тръмп през ноември същата година – б.р.) Не бих желал романът да се чете в доста съответен проект. Защото в този момент, когато се превежда на други езици и го четат хора в други страни, те нямат визия кой кой е в тези придвижвания. Става дума за трендове, които сега са европейски. Вижте страни като Словакия, Унгария, Полша, където това също го има.
- Има ли съгласно вас заплаха България в действителност да излезе от Европейски Съюз?
- Често ме питат за това и на други срещи. Моето персонално мнение – може да съм прекален оптимист, е, „ не “. Защото когато се стигне до самия избор, когато би трябвало да избираме сред Европа и Русия да вземем за пример, въпреки всичко българската двигателна сила към Европа е задоволително мощна от Възраждането насам. Националистите пропущат това, че огромните ни възрожденци са хора с европейско сърце, с европейско схващане, с европейска начетеност. Така че мисля, че нашата двигателна сила към Европа е по-силна, в сравнение с наподобява в този момент, сега. И няма да се допусне излизане от Европейски Съюз.
- Влизате ли от време на време в стаите за минало, които описвате?
- Всеки ден влизам в стаите на персоналното си минало. Хубаво е да се стои там за малко и да се остави вратата открехната. Винаги по-късно се пробвам да излизам от тези стаи. Много е значимо да се излиза от тях. Хубаво е да постоиш за малко, да си припомниш нещо, тъй като предишното е рефлексия. Това е човешко.
- Днес сме залети от хибридната агитация. Един образец – пускат фотография, която е сякаш от претъпкан с салами и други неща български магазин за хранителни артикули от времето на социализма. Оказва се обаче, че магазинът е маджарски, освен това чак от 2005 година Мнозина обаче имат вяра на пропагандата. Как си обяснявате обстоятелството, че макар очевидните неистини доста хора имат вяра на тях?
- Най-опасната операция е с паметта. Оказва се, че паметта най-лесно се поддава на операция. Затова е борбата сега. Това е борбата сред историите за предишното, борбата за памет, даже за това да я предадем на децата си, които нямат тази памет. Защото някой елементарно може да им продаде тези магазини. Има доста младежи, които не помнят. Проблемът е, че може да продадеш тази фотография на хора, които помнят това време.
- Но за какво?
- Защото нямаме съпротивителни сили. Защото човек се поддава на агитация, за жалост. Никога не съм вярвал в това в тези времена, тъй като пропагандата беше куха и дървена. Но се оказва, че тези неща работят. Може би прекомерно хитро ни изкушават. А може би сме изгубили доверие в доста неща. Но в този момент се губи доверието в думите и историите ни. И не знам по какъв начин може да се избави. Защото пропагандата и популистите работят с думи. Литературата работи с думи. Въпросът е кой по-честен с думите, кой ще ги употребява за чисти неща. Стигнали сме до такава степен, че думите да не значат доста.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
- Да стартираме с последните събития в България – стачките, блокадите, настояванията на протестиращите. Виждате ли в тях носталгията по предишното, която описвате във „ Времеубежище “?
- Тя в действителност е от много години насам. Но, за жалост, някои от нещата се повтарят, без да съм мислил да ги планувам или изобретявам. Просто тъй като от време на време носталгията се трансформира в агитация. Това се случва освен в България. Случва се и в Унгария, и в други страни. Да, виждам безусловно даже някакви подиуми, които се повтарят от романа.
Проблемът с носталгията е следният. Нормално е човек да изпитва носталгия. Но не е обикновено тя да се трансформира в оръжие за нещо, когато я използваш, с цел да постигнеш някакви цели. Носталгията е човешко възприятие, а не агитация.
- По време на беседата свързахте написването на „ Времеубежище “ хронологично с успеха на Доналд Тръмп в Съединени американски щати, войната в Украйна и други събития. Успехът на Тръмп ли е основен подтик, или съществена причина за появяването на романа?
- Самата концепция за романа е отпреди 15 години. Но тогава тя бе доста по-светла, по-невинна. Идеята на Гаустин бе, като прави тези клиники за минало, да оказва помощ на хората, губещи памет, да живеят в релативно благополучие и съгласие със себе си, живеейки в предишното, което помнят. Отприщената експанзия обаче се предава в обществото. Дори самият Тръмп не ми е забавен. Той е единствено еманация на това, което се случва в обществото. Тези разпади, тази надменност, тази експанзия, този политически популизъм, чиято еманация стана той, потегли на всички места в Европа. И това може би сгъсти някои черни тонове във втората част на книгата. Това беше тласъкът.
- В третата част – „ Една настрана взета страна “, картината от България е прекомерно мрачна. Лидерът на Движението за социализъм, или Соца, е жена Тази партия сближава позициите си с „ Българи юнаци “. Кое от описаното от вас смятате, че подхожда на днешната картина от страната ни? Откъде пристигна концепцията за излизане от Европейски Съюз?
- Първо, българският избор в романа е една носталгия към късния социализъм. Едното от придвижванията работи с тази носталгия, а другото е националистическо. Аз написах по този начин, че те в един миг се събират. Защото, в случай че познаваме добре близката история, ще забележим, че огромна част от идеологията на национализма потегля в късния „ соц “, по времето на Людмила Живкова. Този вид шовинизъм, в който са траките, прабългарите, мистичният шовинизъм ненапълно. Всяка система, когато изпитва рецесия, измисля още веднъж и още веднъж или употребява още веднъж и още веднъж картата на национализма. В късния „ соц “ имаше политическа, икономическа и идеологическа рецесия. Това е ясно на всички. Всичко това, в това число „ възродителният развой “, бе заиграване с картата на национализма.
Всъщност двете придвижвания не са толкоз разнообразни, колкото ни се костват. Аз писах, че това са два избора. Но може да се окаже, че е бил един избор.
- Но водачът на Соца е жена, а през днешния ден водачът на Българска социалистическа партия също е жена. Можем ли да търсим прилики?
- Не, тъй като до момента в който пишех романа, отново бе жена. (Корнелия Нинова е ръководител на Българска социалистическа партия от май 2016 година, а тласъкът за „ Времеубежище “ съгласно Георги Господинов е даден с успеха на Тръмп през ноември същата година – б.р.) Не бих желал романът да се чете в доста съответен проект. Защото в този момент, когато се превежда на други езици и го четат хора в други страни, те нямат визия кой кой е в тези придвижвания. Става дума за трендове, които сега са европейски. Вижте страни като Словакия, Унгария, Полша, където това също го има.
- Има ли съгласно вас заплаха България в действителност да излезе от Европейски Съюз?
- Често ме питат за това и на други срещи. Моето персонално мнение – може да съм прекален оптимист, е, „ не “. Защото когато се стигне до самия избор, когато би трябвало да избираме сред Европа и Русия да вземем за пример, въпреки всичко българската двигателна сила към Европа е задоволително мощна от Възраждането насам. Националистите пропущат това, че огромните ни възрожденци са хора с европейско сърце, с европейско схващане, с европейска начетеност. Така че мисля, че нашата двигателна сила към Европа е по-силна, в сравнение с наподобява в този момент, сега. И няма да се допусне излизане от Европейски Съюз.
- Влизате ли от време на време в стаите за минало, които описвате?
- Всеки ден влизам в стаите на персоналното си минало. Хубаво е да се стои там за малко и да се остави вратата открехната. Винаги по-късно се пробвам да излизам от тези стаи. Много е значимо да се излиза от тях. Хубаво е да постоиш за малко, да си припомниш нещо, тъй като предишното е рефлексия. Това е човешко.
- Днес сме залети от хибридната агитация. Един образец – пускат фотография, която е сякаш от претъпкан с салами и други неща български магазин за хранителни артикули от времето на социализма. Оказва се обаче, че магазинът е маджарски, освен това чак от 2005 година Мнозина обаче имат вяра на пропагандата. Как си обяснявате обстоятелството, че макар очевидните неистини доста хора имат вяра на тях?
- Най-опасната операция е с паметта. Оказва се, че паметта най-лесно се поддава на операция. Затова е борбата сега. Това е борбата сред историите за предишното, борбата за памет, даже за това да я предадем на децата си, които нямат тази памет. Защото някой елементарно може да им продаде тези магазини. Има доста младежи, които не помнят. Проблемът е, че може да продадеш тази фотография на хора, които помнят това време.
- Но за какво?
- Защото нямаме съпротивителни сили. Защото човек се поддава на агитация, за жалост. Никога не съм вярвал в това в тези времена, тъй като пропагандата беше куха и дървена. Но се оказва, че тези неща работят. Може би прекомерно хитро ни изкушават. А може би сме изгубили доверие в доста неща. Но в този момент се губи доверието в думите и историите ни. И не знам по какъв начин може да се избави. Защото пропагандата и популистите работят с думи. Литературата работи с думи. Въпросът е кой по-честен с думите, кой ще ги употребява за чисти неща. Стигнали сме до такава степен, че думите да не значат доста.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ