Шлиман мечтаел да открие Троя, но я унищожил
Удивителното богатство Златото на Троя е намерено през 1873 година от немския фен археолог Хайнрих Шлиман. Той твърди, че повече от 10 хиляди предмета са принадлежали на античния цар на Троя от епическата поема на Омир " Илиада ". Не всичко обаче е толкоз ясно...
Шлиман се натъкнал на реликвата на северозападния бряг на днешна Турция. По-късно той го назовава съкровището на Приам, макар че находката няма нищо общо с този цар на Троя, пише IFLScience. Артефактът датира от 2400-2300 година пр.н.е. и се отнася за Троя II, т.е. съществувала хиляда години преди Приам, който управлявал Троя VI или даже VII.
Според " Илиада " на Омир Троянската война стартира, когато Парис, троянски принц и наследник на цар Приам, отвлича Елена, брачната половинка на цар Менелай от Спарта. В храбър опит да я освободят, Менелай и неговите съдружници, измежду които е известният боец Ахил, отплаваха до Троя в търсене на Елена. Това докара до десетгодишна война сред страните.
Досега откривателите спорят дали описаните събития са правилни. Така че, когато Шлиман направи смелото изказване, че Хисарлик е град на Троя, мнозина се усъмниха в това. Както се оказа обаче, той беше прав.
Още по-голяма сензация беше откриването на съкровищница от артефакти по време на разкопките на антични руини. Според него принадлежала на цар Приам.
Сред хилядите предмети, които откри, бяха богато украсени оръжия, стотици златни украшения, сребърни вази, медни котли и други скъпи предмети. Най-много имаше златни мъниста - към 1000. Освен това мънистата бяха доста разнородни по форма - и дребни мъниста, и тънки тръбички, и мъниста с отворени остриета.
Изследователят обаче небрежно дефинира възрастта на артефактите. Факт е, че мястото на разкопките съдържа пласт след пласт антични селища, обхващащи интервала от 3000 до 500 година пр.н.е. Неговият обезверен опит да откри Троя на Омир означаваше, че той се втурва да разкрие горните пластове, като по нехайство унищожава една ера от историята.
В търсене на популярност и благосъстояние Шлиман изнася предмети от Турция и афишира, че е намерил величественото богатство на цар Приам.
Надеждите му обаче не се оправдаха. По тъмен поврат на ориста се оказа, че разкопките на Шлиман в действителност са унищожили доста пластове, свързани с Приам и Омировата Троя. Той самичък унищожи града, който искаше да открие.
В последна сметка историята на самия артефакт е покрита с не по-малко тъжни събития.
Шлиман се опасява, че локалните османски управляващи могат да конфискуват такива скъпи съкровища и по тази причина ги придвижва незаконно в Атина. По-късно предприемачът предлага на младата тогава гръцка страна в Атина да построи за негова сметка музей за експозицията на съкровището.
Той обаче сложил избрани условия, а точно приживе на археолога съкровището да остане в негова благосъстоятелност и да му бъде позволено да организира огромни археологически разкопки в Гърция. По политически аргументи Гърция отхвърля това предложение, а по финансови и политически аргументи музеите в Лондон, Париж и Неапол също се отхвърлят от съкровището на Шлиман. В последна сметка Прусия и Германската империя заявяват желанието си да вземат съкровището в античната си сбирка.
Пътуването на артефактите не свършва дотук. Когато Втората международна война завърши, професор Вилхелм Унферцагт съобщи съкровището на Приам, дружно с други творби на античното изкуство, на руското комендантство. Като трофей съкровището е превозено в Съюз на съветските социалистически републики.
И от този момент нищо не се знае за по-нататъшната орис на Златото на Троя. Едва през 1993 година съветското държавно управление разгласи, че съкровищата на Троя са в Москва. Въпросът за връщането на немските полезности, откраднати от Съюз на съветските социалистически републики, в Германия не е решен и до през днешния ден.
Въпреки че Шлиман открива необикновено богатство от древността, заради устрема си към популярност и бързината, той губи доста повече.
" Ако погледнете картите на разкопките, ще видите празнота в средата, където написа: " Дворецът е опустошен от Шлиман. " Той намерил двореца на Приам и по-късно го изхвърлил. Той намерил Троя, само че също по този начин я унищожил “, сподели Ерик Клайн, професор по антична история и археология в университета Джордж Вашингтон.
Припомняме, вече ви информирахме колко рискови могат да бъдат археологическите изследвания. Отварянето на гробницата на цар Кажимеж се съпоставя с потреблението на биологично оръжие.
Шлиман се натъкнал на реликвата на северозападния бряг на днешна Турция. По-късно той го назовава съкровището на Приам, макар че находката няма нищо общо с този цар на Троя, пише IFLScience. Артефактът датира от 2400-2300 година пр.н.е. и се отнася за Троя II, т.е. съществувала хиляда години преди Приам, който управлявал Троя VI или даже VII.
Според " Илиада " на Омир Троянската война стартира, когато Парис, троянски принц и наследник на цар Приам, отвлича Елена, брачната половинка на цар Менелай от Спарта. В храбър опит да я освободят, Менелай и неговите съдружници, измежду които е известният боец Ахил, отплаваха до Троя в търсене на Елена. Това докара до десетгодишна война сред страните.
Досега откривателите спорят дали описаните събития са правилни. Така че, когато Шлиман направи смелото изказване, че Хисарлик е град на Троя, мнозина се усъмниха в това. Както се оказа обаче, той беше прав.
Още по-голяма сензация беше откриването на съкровищница от артефакти по време на разкопките на антични руини. Според него принадлежала на цар Приам.
Сред хилядите предмети, които откри, бяха богато украсени оръжия, стотици златни украшения, сребърни вази, медни котли и други скъпи предмети. Най-много имаше златни мъниста - към 1000. Освен това мънистата бяха доста разнородни по форма - и дребни мъниста, и тънки тръбички, и мъниста с отворени остриета.
Изследователят обаче небрежно дефинира възрастта на артефактите. Факт е, че мястото на разкопките съдържа пласт след пласт антични селища, обхващащи интервала от 3000 до 500 година пр.н.е. Неговият обезверен опит да откри Троя на Омир означаваше, че той се втурва да разкрие горните пластове, като по нехайство унищожава една ера от историята.
В търсене на популярност и благосъстояние Шлиман изнася предмети от Турция и афишира, че е намерил величественото богатство на цар Приам.
Надеждите му обаче не се оправдаха. По тъмен поврат на ориста се оказа, че разкопките на Шлиман в действителност са унищожили доста пластове, свързани с Приам и Омировата Троя. Той самичък унищожи града, който искаше да открие.
В последна сметка историята на самия артефакт е покрита с не по-малко тъжни събития.
Шлиман се опасява, че локалните османски управляващи могат да конфискуват такива скъпи съкровища и по тази причина ги придвижва незаконно в Атина. По-късно предприемачът предлага на младата тогава гръцка страна в Атина да построи за негова сметка музей за експозицията на съкровището.
Той обаче сложил избрани условия, а точно приживе на археолога съкровището да остане в негова благосъстоятелност и да му бъде позволено да организира огромни археологически разкопки в Гърция. По политически аргументи Гърция отхвърля това предложение, а по финансови и политически аргументи музеите в Лондон, Париж и Неапол също се отхвърлят от съкровището на Шлиман. В последна сметка Прусия и Германската империя заявяват желанието си да вземат съкровището в античната си сбирка.
Пътуването на артефактите не свършва дотук. Когато Втората международна война завърши, професор Вилхелм Унферцагт съобщи съкровището на Приам, дружно с други творби на античното изкуство, на руското комендантство. Като трофей съкровището е превозено в Съюз на съветските социалистически републики.
И от този момент нищо не се знае за по-нататъшната орис на Златото на Троя. Едва през 1993 година съветското държавно управление разгласи, че съкровищата на Троя са в Москва. Въпросът за връщането на немските полезности, откраднати от Съюз на съветските социалистически републики, в Германия не е решен и до през днешния ден.
Въпреки че Шлиман открива необикновено богатство от древността, заради устрема си към популярност и бързината, той губи доста повече.
" Ако погледнете картите на разкопките, ще видите празнота в средата, където написа: " Дворецът е опустошен от Шлиман. " Той намерил двореца на Приам и по-късно го изхвърлил. Той намерил Троя, само че също по този начин я унищожил “, сподели Ерик Клайн, професор по антична история и археология в университета Джордж Вашингтон.
Припомняме, вече ви информирахме колко рискови могат да бъдат археологическите изследвания. Отварянето на гробницата на цар Кажимеж се съпоставя с потреблението на биологично оръжие.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ