Защо някои нации пестят, а други харчат
Учените свързват другите равнища на икономисване с културната еднаквост и намират връзка даже с джобните пари на децата, написа Bloomberg.
Ето по какъв начин звучи ниски лихвени проценти и лесни заеми на една германка - " Зле ", дава отговор Карин Грелих, продавачка в южния град Констанц.
" Работим и желаеме някакъв резултат, само че не получаваме нищо. За мен спестяването е значимо, тъй като имам дребна пенсия ", споделя тя.
Грелих може да изчака дълго. Забавянето на международния напредък принуждава централните банки да отсрочват анулацията на лесните пари. Европейската централна банка отсрочи повишение на лихвения % и възнамерява да ги задържи на рекордно ниски равнища най-малко до края на годината.
Но нейното отчаяние от ниските равнища може да се чуе в милиони домове в немскоговорящите страни. Насочете се на юг към страни като Италия и Испания и хората са по-склонни да приветстват тази политика.
Това не е единствено тъй като тези стопански системи са по-слаби - проучванията демонстрират, че културата и езикът способстват за разнообразни настройки за финансовия риск.
Подобен индикатор е собствеността на дома. Франческа Лозито, 43-годишна радиоводеща от региона на Милано, споделя, че италианците гледат на недвижимите парцели като на полезност, която да се придобие допустимо най-скоро. " Бях смутен, че лихвените проценти може да стартират още веднъж да се повишават, тъй че взех решение да влагам в апартамент тук в Италия, преди да е станало прекомерно късно ", споделя тя.
Делът на притежателите на жилища в Италия е измежду най-високите в еврозоната, надвишавайки този в Германия с 21 процентни пункта. Това е макар обстоятелството, че италианците печелят доста по-малко от германците и би трябвало да пестят надалеч по-дълго, с цел да си разрешат жилище, съгласно разбор на Делойт.
Разликите в икономическото държание на хората и бюджетните политики на държавните управления са други индикатори, които акцентират отношението към парите, като някои от тях провокират рецензия. Френският президент Емануел Макрон означи " култа " на Ангела Меркел към поддържането на остатъци.
Паричната нерешителност на Германия постоянно се приписва на хиперинфлацията през 1920-те години. Но Швейцария - страна с три разнообразни социолингвистични групи - акцентира, че разликите се дължат на други неща с изключение на паспортите или благосъстоянието.
Едно изследване на Бенджамин Гуин, оповестено от ЕЦБ, демонстрира, че немскоговорящите са по-скронни да са стиснати. Проучване за джобните пари, давани на швейцарските деца, стига до сходно умозаключение.
Проучване на Адриел Йост от швейцарската национална банка поддържа тази теза. Той открива, че френско- и италиано говорящите, за разлика от германоговорящите, в Швейцария са по-малко внимателни по отношение на инфлацията.
" Културата е значим предвестител на финансовото държанието и спестяванията ", споделя Беркай Озджан, професор в London School of Economics, който учи такива модели измежду имигрантите във Англия и техните деца.
Добавянето на доказателства е работен документ на швейцарската национална банка от Adriel Jost. Той откри, че най-вече френски или италиански представител, а не немски, е понижил вероятността даден човек в Швейцария да не се преценява с инфлацията.
" Културата е значим предвестител на държанието на спестяванията ", споделя Беркай Озджан, професор в London School of Economics, който учи такива модели измежду имигрантите от Англия и техните деца.
Лингвистиката също може да играе роля. Изследванията демонстрират, че структурата на избрани езици може да помогне да се дефинира пестеливостта и това не е единствено тъй като немската дума за дълг - " Шулд " - също значи морална виновност.
" Тези културни полезности играят толкоз мощна роля ", споделя Мартин Браун, професор по банково дело в университета в Санкт Гален. " Но от кое място идват тези правила и по какъв начин ще се развиват в бъдеще, ние към момента не знаем. "
Ето по какъв начин звучи ниски лихвени проценти и лесни заеми на една германка - " Зле ", дава отговор Карин Грелих, продавачка в южния град Констанц.
" Работим и желаеме някакъв резултат, само че не получаваме нищо. За мен спестяването е значимо, тъй като имам дребна пенсия ", споделя тя.
Грелих може да изчака дълго. Забавянето на международния напредък принуждава централните банки да отсрочват анулацията на лесните пари. Европейската централна банка отсрочи повишение на лихвения % и възнамерява да ги задържи на рекордно ниски равнища най-малко до края на годината.
Но нейното отчаяние от ниските равнища може да се чуе в милиони домове в немскоговорящите страни. Насочете се на юг към страни като Италия и Испания и хората са по-склонни да приветстват тази политика.
Това не е единствено тъй като тези стопански системи са по-слаби - проучванията демонстрират, че културата и езикът способстват за разнообразни настройки за финансовия риск.
Подобен индикатор е собствеността на дома. Франческа Лозито, 43-годишна радиоводеща от региона на Милано, споделя, че италианците гледат на недвижимите парцели като на полезност, която да се придобие допустимо най-скоро. " Бях смутен, че лихвените проценти може да стартират още веднъж да се повишават, тъй че взех решение да влагам в апартамент тук в Италия, преди да е станало прекомерно късно ", споделя тя.
Делът на притежателите на жилища в Италия е измежду най-високите в еврозоната, надвишавайки този в Германия с 21 процентни пункта. Това е макар обстоятелството, че италианците печелят доста по-малко от германците и би трябвало да пестят надалеч по-дълго, с цел да си разрешат жилище, съгласно разбор на Делойт.
Разликите в икономическото държание на хората и бюджетните политики на държавните управления са други индикатори, които акцентират отношението към парите, като някои от тях провокират рецензия. Френският президент Емануел Макрон означи " култа " на Ангела Меркел към поддържането на остатъци.
Паричната нерешителност на Германия постоянно се приписва на хиперинфлацията през 1920-те години. Но Швейцария - страна с три разнообразни социолингвистични групи - акцентира, че разликите се дължат на други неща с изключение на паспортите или благосъстоянието.
Едно изследване на Бенджамин Гуин, оповестено от ЕЦБ, демонстрира, че немскоговорящите са по-скронни да са стиснати. Проучване за джобните пари, давани на швейцарските деца, стига до сходно умозаключение.
Проучване на Адриел Йост от швейцарската национална банка поддържа тази теза. Той открива, че френско- и италиано говорящите, за разлика от германоговорящите, в Швейцария са по-малко внимателни по отношение на инфлацията.
" Културата е значим предвестител на финансовото държанието и спестяванията ", споделя Беркай Озджан, професор в London School of Economics, който учи такива модели измежду имигрантите във Англия и техните деца.
Добавянето на доказателства е работен документ на швейцарската национална банка от Adriel Jost. Той откри, че най-вече френски или италиански представител, а не немски, е понижил вероятността даден човек в Швейцария да не се преценява с инфлацията.
" Културата е значим предвестител на държанието на спестяванията ", споделя Беркай Озджан, професор в London School of Economics, който учи такива модели измежду имигрантите от Англия и техните деца.
Лингвистиката също може да играе роля. Изследванията демонстрират, че структурата на избрани езици може да помогне да се дефинира пестеливостта и това не е единствено тъй като немската дума за дълг - " Шулд " - също значи морална виновност.
" Тези културни полезности играят толкоз мощна роля ", споделя Мартин Браун, професор по банково дело в университета в Санкт Гален. " Но от кое място идват тези правила и по какъв начин ще се развиват в бъдеще, ние към момента не знаем. "
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ