Учените създадоха най-подробната карта на повърхността на Алфвен — границата,

Учените сътвориха най-подробната карта на повърхността на Алфвен — границата, оттатък която магнитното въздействие на Слънцето към този момент не форсира слънчевия вятър. За първи път формата ѝ беше възпроизведена непрестанно, употребявайки данни от няколко галактически апарата. Изследването демонстрира по какъв начин тази конструкция се трансформира през първата половина на 25-ия безоблачен цикъл, когато интензивността на Слънцето се усилва, доближава най-много и последователно понижава.

Алфвеновата повърхнина дефинира точката, където магнитната мощ на Слънцето става прекомерно слаба, с цел да повлияе на потока от заредени частици. Под тази граница слънчевият вятър към момента е обвързван със Слънцето, а над нея той излиза в космоса. Определянето на точната ѝ форма оказва помощ да се схванат механизмите, които нагряват слънчевата корона, която доближава температури от милиони градуси.

Сондата Parker Solar Probe, която неведнъж се е гмуркала под повърхността на Алфвеновата звезда и е предавала данни за нейната динамичност, е изиграла основна роля в основаването на картата. Анализът включва и наблюдения от Solar Orbiter и три спътника в точката на Лагранж L1, които мерят скоростта, плътността, температурата и магнитните полета на слънчевия вятър.

2D форма на Алфвеновата повърхнина на Слънцето покрай екваториалната низина на Слънцето, мащабирана от данни от L1 (в черно), данни от Solar Orbiter (в синьо) и данни от Parker (в червено), събрани от Parker Solar Probe.

Резултатите демонстрират, че множеството апарати Parker минават през издатините на повърхността на Алфвена, като единствено два спада по време на пикова слънчева интензивност са се появили по-дълбоко от границата. Сравнение на данните за шест години демонстрира, че по време на интервалите на нараснала слънчева интензивност повърхността се уголемява с към 30% от междинната си височина. Такива промени въздействат върху образуването на галактическото време, което може да повлияе върху спътниците, информационните системи и електрическите мрежи на Земята.

Според създателя на проучването Сам Бадман, резултатите удостоверяват предходните модели и дават опция да се следи по какъв начин с течение на времето границата на Слънцето се трансформира. По-нататъшен разбор на данните от Parker по време на прехода на Слънцето към минимална интензивност ще помогне за по-доброто схващане на физиката на нашата звезда и интерпретиране на сходните процеси към други, по-магнитно дейни звезди, където повърхността на Алфвен може да бъде доста по-голяма и да повлияе върху изискванията за битие на планетите.