Веднъж на милиард години: учени наблюдаваха първична ендосимбиоза
Учените са следили еволюционно събитие, протичащо се един път на милиард години. Две форми на живот са се слели в един организъм, който може да се похвали с нови качества, пише NewAtlas, представен от dir.bg.
Феноменът се нарича първична ендосимбиоза и поражда, когато един микробен организъм погълне различен и стартира да го употребява като вътрешен орган. В подмяна клетката гостоприемник обезпечава хранителни субстанции, сила и отбрана. Клетката последователно губи самостоятелността си и се трансформира в орган (органела) за гостоприемника.
Смята се, че в историята на Земята първичната ендосимбиоза се е случила само два пъти. Всеки път е бил голям пробив за еволюцията.
Първият е станал преди към 2,2 милиарда години, когато архея е погълнал бактерия , трансформирала се в познатите през днешния ден митохондрии .
Тази профилирана органела, произвеждаща сила и разрешава последвалата еволюцията на всички комплицирани форми на живот.
Вторият път е станал преди към 1,6 милиарда години, когато някои от тези по-напреднали кафези са абсорбирали цианобактерии , събиращи сила от слънчевата светлина . Те се трансформират в органели, наречени хлоропласти .
От тук стартира еволюцията на всички познатите през днешния ден растения и дървета.
Учените разкрили, че първична ендосимбиоза се случва още веднъж. Установено е, че тип водорасли, наречени Braarudosphaera bigelowii, са погълнали цианобактерия, която им разрешава да събират азот напряко от въздуха и да го комбинират с други детайли, оповестяват учени от Университетът Бъркли. Азотът е основен хранителен детайл и нормално растенията и водораслите го добиват посредством симбиотични взаимоотношения с бактерии, които остават обособени от тях.
Името на новия орган в клетката на водораслите е нитропласт. Според учените еволюцията в тази посока е почнала преди 100 милиона години, което звучи като необикновено дълго време, само че е момент в съпоставяне със зараждането на митохондриите и хлоропластите.
Изследователите възнамеряват да продължат да учат нитропластите, с цел да схванат дали те участват в други кафези и какви резултати могат да имат.
Човечеството също може да извади изгоди от тази еволюция. Растенията в земеделието може да се нуждаят от по-малко торове, поради по-високата успеваемост в добива на азот от нитропластите. Учените занапред ще изследват капацитета на ендосимбиозата.
Изследването е оповестено в списанията Cell и Science.
