Нови мозъчни импланти „четат“ думи директно от мислите на хората
Учените са измислили способи да „ четат “ думи непосредствено от мозъка. Мозъчните импланти могат да разчитат мисълта и да я интерпретират с външни сигнали, позволявайки връзка от хора със болести на говора.
Нови резултати от две изследвания, показани на 13 ноември на годишната среща на Обществото за невронауки, „ дават спомагателни доказателства за изключителния капацитет “, който мозъчните импланти имат за възобновяване на изгубена връзка, споделя неврологът и неврокритичен доктор Лий Хохберг.
Някои хора, които се нуждаят от помощ при общуването, сега могат да употребяват устройства, които изискват дребни придвижвания, да вземем за пример промени в придвижването на очите. Тези устройства не могат да се употребяват от всеки. Така че новите изследвания са ориентирани към вътрешната тирада, която изисква човек да не прави нищо повече от това да мисли.
„ Нашето устройство предсказва непосредствено мисълта, позволявайки на пациента просто да се концентрира върху изричането на дума в главата си и да я трансформира в текст “, споделя Сара Ванделт, невролог в Калтех. Вътрешната тирада „ може да бъде доста по-проста и по-интуитивна, в сравнение с да се изисква пациентът да произнася думи или да ги изрича с уста “.
Невронните сигнали , свързани с думите, се откриват от електроди, вградени в мозъка. След това сигналите могат да бъдат преведени в текст , който може да се чуе от компютърни стратегии, генериращи тирада.
Този метод е „ в действителност трогателен и ускорява обединяването на фундаментални подходи на невронауката, невроинженерството и машинното образование за възобновяване на връзката и подвижността “, споделя Хохберг от Масачузетската болница и Медицинското учебно заведение в Харвард в Бостън и Университета Браун в Провидънс.
Ванделт и сътрудниците й съумяха да предскажат коя от осемте думи си мисли човек, който е неподвижен от врата надолу. Човекът е владеел два езика и откривателите са разкрили както британски, по този начин и испански думи.
Електродите улавят сигнали от нервни кафези в задната част на темето – мозъчна област, участваща в речта и придвижванията на ръцете. Мозъчният имплант в последна сметка може да се употребява за ръководство на устройства, изпълняващи задания, които нормално се правят и от ръка, споделя Ванделт.
Друг метод, управителен от невролога Шон Мецгер от Калифорнийския университет в Сан Франциско и неговите сътрудници, разчита на правописа. Участникът бе мъж на име Панчо, който не може да приказва от повече от 15 години след автомобилна злополука и инсулт. В новото изследване Панчо не употребява букви; вместо това той се опита безшумно да изкаже думи, като „ алфа “ за А и „ ехтене “ за Е.
Като нанизва тези кодови букви в думи, мъжът основава фрази като „ Не желая това “ и „ Ти се шегуваш “. Всяка сесия от думи завършва, когато мъжът стиска ръката си, като по този метод основава невронен сигнал , обвързван с придвижването, който стопира декодирането. Тези резултати, показани на срещата по невронаука, бяха оповестени и на 8 ноември в Nature Communications.
Тази система разрешава на Панчо да създава към седем думи в минута. Това е по-бързо от почти петте думи в минута, които настоящето му устройство за връзка може да направи, само че доста по-бавно от естествената тирада – нормално към 150 думи в минута.
„ Това е скоростта, която бихме желали да реализираме един ден “, споделя Мецгер.
За да бъдат потребни, актуалните техники ще би трябвало да станат по-бързи и по-точни . Също по този начин не е ясно дали технологията ще работи за други хора, може би с по-дълбоки говорни нарушавания. „ Все още е прекомерно рано за такива данни за технологиите “, споделя Хохберг.
Напредъкът ще бъде вероятен единствено благодарение на хора, които непринудено вземат участие в изследванията. „ Ще продължим да работим с невероятните хора, които се включват в клиничните изследвания “, споделя Хохберг, „ защото тяхното присъединяване е жизненоважно за сполучливото преобразяване на тези ранни открития в клинична полза. “
Нови резултати от две изследвания, показани на 13 ноември на годишната среща на Обществото за невронауки, „ дават спомагателни доказателства за изключителния капацитет “, който мозъчните импланти имат за възобновяване на изгубена връзка, споделя неврологът и неврокритичен доктор Лий Хохберг.
Някои хора, които се нуждаят от помощ при общуването, сега могат да употребяват устройства, които изискват дребни придвижвания, да вземем за пример промени в придвижването на очите. Тези устройства не могат да се употребяват от всеки. Така че новите изследвания са ориентирани към вътрешната тирада, която изисква човек да не прави нищо повече от това да мисли.
„ Нашето устройство предсказва непосредствено мисълта, позволявайки на пациента просто да се концентрира върху изричането на дума в главата си и да я трансформира в текст “, споделя Сара Ванделт, невролог в Калтех. Вътрешната тирада „ може да бъде доста по-проста и по-интуитивна, в сравнение с да се изисква пациентът да произнася думи или да ги изрича с уста “.
Невронните сигнали , свързани с думите, се откриват от електроди, вградени в мозъка. След това сигналите могат да бъдат преведени в текст , който може да се чуе от компютърни стратегии, генериращи тирада.
Този метод е „ в действителност трогателен и ускорява обединяването на фундаментални подходи на невронауката, невроинженерството и машинното образование за възобновяване на връзката и подвижността “, споделя Хохберг от Масачузетската болница и Медицинското учебно заведение в Харвард в Бостън и Университета Браун в Провидънс.
Ванделт и сътрудниците й съумяха да предскажат коя от осемте думи си мисли човек, който е неподвижен от врата надолу. Човекът е владеел два езика и откривателите са разкрили както британски, по този начин и испански думи.
Електродите улавят сигнали от нервни кафези в задната част на темето – мозъчна област, участваща в речта и придвижванията на ръцете. Мозъчният имплант в последна сметка може да се употребява за ръководство на устройства, изпълняващи задания, които нормално се правят и от ръка, споделя Ванделт.
Друг метод, управителен от невролога Шон Мецгер от Калифорнийския университет в Сан Франциско и неговите сътрудници, разчита на правописа. Участникът бе мъж на име Панчо, който не може да приказва от повече от 15 години след автомобилна злополука и инсулт. В новото изследване Панчо не употребява букви; вместо това той се опита безшумно да изкаже думи, като „ алфа “ за А и „ ехтене “ за Е.
Като нанизва тези кодови букви в думи, мъжът основава фрази като „ Не желая това “ и „ Ти се шегуваш “. Всяка сесия от думи завършва, когато мъжът стиска ръката си, като по този метод основава невронен сигнал , обвързван с придвижването, който стопира декодирането. Тези резултати, показани на срещата по невронаука, бяха оповестени и на 8 ноември в Nature Communications.
Тази система разрешава на Панчо да създава към седем думи в минута. Това е по-бързо от почти петте думи в минута, които настоящето му устройство за връзка може да направи, само че доста по-бавно от естествената тирада – нормално към 150 думи в минута.
„ Това е скоростта, която бихме желали да реализираме един ден “, споделя Мецгер.
За да бъдат потребни, актуалните техники ще би трябвало да станат по-бързи и по-точни . Също по този начин не е ясно дали технологията ще работи за други хора, може би с по-дълбоки говорни нарушавания. „ Все още е прекомерно рано за такива данни за технологиите “, споделя Хохберг.
Напредъкът ще бъде вероятен единствено благодарение на хора, които непринудено вземат участие в изследванията. „ Ще продължим да работим с невероятните хора, които се включват в клиничните изследвания “, споделя Хохберг, „ защото тяхното присъединяване е жизненоважно за сполучливото преобразяване на тези ранни открития в клинична полза. “
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ