Живял ли е някой в древността до 100 години?
Учените означават, че продължителността на човешкия живот се е удвоила за интервал от към 300 000 години еволюция, като скелетите на Хомо сапиенс и неандерталците нормално демонстрират повече признаци на напреднала възраст от по-ранните типове хоминиди. След 1800 година продължителността на живота още веднъж се удвоява, защото индустриалната ера предвещава забележителен прогрес в медицината и възстановяване на стандарта на живот.
В този миг си коства да се подчертае разликата сред междинната дълготрайност на живота, която дава визия за междинната възраст при настъпване на гибелта в границите на дадена популация, и продължителността на живота, която отбелязва оптималната възраст, която може да доближи даден субект. Смята се, че през по-голямата част от човешката история продължителността на живота е била извънредно ниска, основно заради високата детска смъртност.
В Древен Рим да вземем за пример се счита, че единствено 50% от децата са доживявали до зрелост, а сходни равнища на ранна смъртност са изчислени въз основа на скелети и от бронзовата ера в Европа и антично Перу. В резултат на това междинната дълготрайност на живота преди XVII в. се прави оценка на 24 години.
Това обаче не значи, че хората не са могли да доближат до дълбока напреднала възраст и тези, които са претърпели пубертета, постоянно са продължавали напред много обичайно. Например изследване на съвсем 300 гръко-римски мъже, чиято дълготрайност на живота е записана на гробовете им, демонстрира, че междинната възраст на гибелта е била 72 години.
Според създателите на проучването най-възрастният от тези хора е доживял до 107. Но е малко мъчно, да не кажем невероятно, да се удостовери възрастта, показана на епитафиите. Едно постоянно представено статистическо проучване оспорва съществуването на този античен столетник като твърди, че опцията някой да доближи 100-годишна възраст преди XIX в. е оскъдна.
В обособен разбор обаче се стига до заключението, че въз основа на продължителността на живота в древността е евентуално най-малко един човек да е достигнал 100-годишна възраст до към 2500 година прочие н. е., когато популацията на света е било към 100 милиона души. Самоличността на този предполагаем първи столетник не е известна, въпреки в един древноегипетски папирус се твърди, че фараонът от Шестата династия Пиопи II е управлявал 94 години, откакто заема трона на шестгодишна възраст през 2281 година прочие н. е. – с което заслужава писмо от себе си по случай стотния си рожден ден.
По-късно известният римски публицист Плиний Стари посочва в своя текст „ Естествена история “ голям брой извънредно остарели хора. Сред тях е Теренция, брачната половинка на Цицерон, за която се твърди, че е достигнала 103-годишна възраст, а Клодия, брачната половинка на Офилий, е посочена като 115-годишна.
И в този случай обаче е мъчно да се откри достоверността на тези изказвания, а статистическите разбори демонстрират, че по този начин наречените свръхстари хора – на възраст над 110 години – не биха могли да съществуват преди към 300 години.
