Учени откриха начин да увеличат ползите от фотосинтезата за добива на храни
Учените направиха пробив в генетичния метод, който усъвършенства способността на питателните култури да употребяват слънцето, тъй че да дават по-висок рандеман. Изследователи откриха метод да създадат фотосинтезата - естественият развой, който всички растения употребяват за превръщане на слънчевата светлина в храна - по-ефективна.
Изследователски екип от Обединеното кралство и Съединени американски щати, модифицира генетично соеви растения и реализира 20% по-голям рандеман. Те се надяват откритието им да помогне за облекчение на дефицита на храна, съобщи Военновъздушни сили.
Водещият откривател проф. Стивън Лонг, който работи в Университета на Илинойс и на Ланкастър, заяви, че това е „ най-важният пробив ”, в който е взел присъединяване в дългата си кариера.
„ Ние преглеждаме фотосинтезата и за какво тя може да е неефективна от 30 години. Имаше голям песимизъм, че надали можем да подобрим процеса. Така че пробивът и доказателството, че можем да създадем това изцяло трансформира почвата и способства доста за способността ни да увеличим световното предложение на храна “ акцентира той пред BBC News.
Пряко или индиректно, цялата ни храна идва от фотосинтеза. Това е многоетапен химичен развой, който употребява сила от слънчева светлина, с цел да трансформира въглеродния диоксид и водата в захари, които зареждат растежа на растението.
Учените от Ланкастър и Илинойс стартират от една дребна, само че сериозна част от този развой: при доста ярка слънчева светлина растенията минават в предпазен режим и освобождават непотребната сила като топлота, с цел да избегнат увреждане на клетките си. На растението лишава няколко минути, с цел да премине от „ предпазен режим “ и да се върне назад в „ изцяло работлив режим на напредък “. Затова те трансформират гените, виновни за тази защитна функционалност, и накараха пробните соеви растения един тип да „ превключят назад “ по-бързо. Така листата на генетично модифицираните растения получиха повече време за фотосинтеза, което от своя страна усили общия рандеман на културата с 20%.
Предишни изследвания с тютюневи растения са извършени в лабораторни условия. Със соята е първото, което е сполучливо възпроизведено в полето. „ Важно е всяка нова технология да бъде тествана в действителна селскостопанска обстановка, с цел да се откри дали има късмет да проработи при работи за фермерите “, изясни проф. Лонг. Според него процесът е повсеместен и би следвало да проработи при пшеницата, царевицата и оризът.
Правилата за развъждане на генетично модифицирани култури варират в другите страни. Правителството на Обединеното кралство разгласи предходната година, че ще смекчи регулацията на " генно редактираните " култури, с цел да могат да бъдат отглеждани с комерсиална цел в Англия.
Учените се надяват техният пробив да помогне на някои от най-бедните фермери в света. Д-р Аманда Де Соуза от Университета на Илиной счита, че „ броят на хората, наранени от дефицит на храна, ще продължава да пораства и прогнозите ясно демонстрират, че би трябвало да има фрапантна смяна в равнището на предложение на храна, с цел да бъде изменена траекторията. "
Според УНИЦЕФ до 2030 година повече от 660 милиона души ще бъдат изправени пред дефицит на храна и недохранване. Основните аргументи за това са по-суровите условия на развъждане, породени от изменението на климата и неефективността на веригите за доставка на храни.
Изследователски екип от Обединеното кралство и Съединени американски щати, модифицира генетично соеви растения и реализира 20% по-голям рандеман. Те се надяват откритието им да помогне за облекчение на дефицита на храна, съобщи Военновъздушни сили.
Водещият откривател проф. Стивън Лонг, който работи в Университета на Илинойс и на Ланкастър, заяви, че това е „ най-важният пробив ”, в който е взел присъединяване в дългата си кариера.
„ Ние преглеждаме фотосинтезата и за какво тя може да е неефективна от 30 години. Имаше голям песимизъм, че надали можем да подобрим процеса. Така че пробивът и доказателството, че можем да създадем това изцяло трансформира почвата и способства доста за способността ни да увеличим световното предложение на храна “ акцентира той пред BBC News.
Пряко или индиректно, цялата ни храна идва от фотосинтеза. Това е многоетапен химичен развой, който употребява сила от слънчева светлина, с цел да трансформира въглеродния диоксид и водата в захари, които зареждат растежа на растението.
Учените от Ланкастър и Илинойс стартират от една дребна, само че сериозна част от този развой: при доста ярка слънчева светлина растенията минават в предпазен режим и освобождават непотребната сила като топлота, с цел да избегнат увреждане на клетките си. На растението лишава няколко минути, с цел да премине от „ предпазен режим “ и да се върне назад в „ изцяло работлив режим на напредък “. Затова те трансформират гените, виновни за тази защитна функционалност, и накараха пробните соеви растения един тип да „ превключят назад “ по-бързо. Така листата на генетично модифицираните растения получиха повече време за фотосинтеза, което от своя страна усили общия рандеман на културата с 20%.
Предишни изследвания с тютюневи растения са извършени в лабораторни условия. Със соята е първото, което е сполучливо възпроизведено в полето. „ Важно е всяка нова технология да бъде тествана в действителна селскостопанска обстановка, с цел да се откри дали има късмет да проработи при работи за фермерите “, изясни проф. Лонг. Според него процесът е повсеместен и би следвало да проработи при пшеницата, царевицата и оризът.
Правилата за развъждане на генетично модифицирани култури варират в другите страни. Правителството на Обединеното кралство разгласи предходната година, че ще смекчи регулацията на " генно редактираните " култури, с цел да могат да бъдат отглеждани с комерсиална цел в Англия.
Учените се надяват техният пробив да помогне на някои от най-бедните фермери в света. Д-р Аманда Де Соуза от Университета на Илиной счита, че „ броят на хората, наранени от дефицит на храна, ще продължава да пораства и прогнозите ясно демонстрират, че би трябвало да има фрапантна смяна в равнището на предложение на храна, с цел да бъде изменена траекторията. "
Според УНИЦЕФ до 2030 година повече от 660 милиона души ще бъдат изправени пред дефицит на храна и недохранване. Основните аргументи за това са по-суровите условия на развъждане, породени от изменението на климата и неефективността на веригите за доставка на храни.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ