Защо враните са толкова умни
Учените, които изследват интелигентността на животните, занапред стартират да откриват опциите на доста от тях. Може би повече от всички останали птици, хищните – като гарвани, врани, сойки и свраки от Северното полукълбо – са се оказали най-напреднали интелектуално и са провокирали най-гръмко визиите за биологичната основа на интелигентността.
Ако не ви се има вяра, че враните са умни, дано да ви съобщим, че новокаледонските врани могат да съобразят, че равнището на течност в съд ще се увеличи, в случай че сложат някакъв предмет в него, и също по този начин могат да запомнят техники, които са виждали други същества да ползват.
Вероятно най-зашеметяващият образец от всички обаче е обвързван с това видео.
Пернатият Айнщайн освен съумява да дефинира верния инструмент за дадена задача, само че очевидно е възнамерявал и многоетапен развой, който включва поредното потребление на едни принадлежности за достъп до други, които го доближават до задачата. Враните също по този начин се пробват да бъдат готови, като държат инструментите със себе си при положение на потребност.
Удивително развиване на откритията в тази тенденция – изключително като се замислим, че концепцията по какъв начин освен хората могат да вършат принадлежности се появява единствено преди 63 години, когато Джейн Гудол следи шимпанзе, което откъсва листа от клонка и я употребява, с цел да изкара буболечки от термитник, които да изяде.
Съществуват разногласия за това до каква степен отмерено е разпределен интелектът измежду врановите птици. Всички горепосочени образци са свързани с майсторите в потреблението на принадлежности – новокаледонските врани (Corvus moneduloides). Някои специалисти по интелигентността на животните обаче настояват, че и други от типа са също толкоз интелигентни. Със сигурност наблюдението, че някои врани на другия завършек на света могат да вършат статистически заключения, потвърждава, че в фамилията има доста просветеност.
Някои проучвания демонстрират даже, че враните могат да имат самобитно схващане, като са наясно за съществуването на личния си разум.
Интелигентността може да бъде потребна за бягство от хищници или за впечатляване на евентуални сътрудници, само че се счита, че враните са я развили най-много, с цел да получат достъп до храна. Ларвите на насекомите са най-хранителната част от диетата им и те поставят огромни старания, с цел да се доберат до тях. Тъй като ларвите се заравят надълбоко в дървесината, враните би трябвало да намерят новаторски способи да се доберат до тях, което включва избор на подобаващ инструмент и спомагателното му оформяне, с цел да отговори на потребностите им.
При повече от 30 типа врани диетата е много разнообразна, само че доста от тях избират и храни, до които е мъчно да се доближи, което прави интелигентността преимущество.
Някои откриватели отхвърлят концепцията, че има типове, които са по-интелигентни от други. Според този мироглед всеки тип развива вида просветеност, нужен за неговата екологична ниша. Хората, по своя привързан метод, просто възхваляват видовете мислене, които наподобяват на нашия, като белег на по-висока просветеност. Засега обаче този мироглед остава малцинствен, може би тъй като множеството от нас са се сблъсквали с животни, които са правили толкоз смайващо глупави неща, че е мъчно да повярваме, че такова държание не ги излага на риск.
Ако в действителност съществува подчиненост на интелигентността, главното съмнение е по какъв начин огромният мозък е главният белег. Но чистият му размер не е задоволителен – другояче кашалотите автоматизирано щяха да са най-умните същества на света. Вместо това учените употребяват изчислението на „ коефициента на енцефализация “, който регистрира размера на тялото; и за бозайниците той наподобява е сносно. Коефициентът обаче не е толкоз сполучлив, когато се съпоставят класове животни – и преди няколко години научихме за какво това може да е по този начин.
Едно проучване сподели, че враните употребяват част от мозъка, наречена палиум, която се състои от пластове сиво и бяло вещество, с цел да правят най-сложното мислене. При хората част от палиума се е трансформирала в мозъчна кора, която прави неща, които считаме за белези на просветеност, като обмисляне и нереално мислене.
Следователно не е изненадващо, че палиумът на птицата е нейният център на висшето мислене. Но той към момента е толкоз дребен спрямо този на хората или делфините, че наподобява малко несъответстващ за висше мислене. Птичите неврони обаче са по-малки и по-плътно ситуирани от тези на бозайниците и също по този начин употребяват по-малко сила. Враните имат 1,5 милиарда неврона, което е подобен брой с този на маймуните, което изравнява нещата, даже в случай че не приемем аргумента, че свързаността сред тях е по-важна от броя им.
