Подготвят изпращането на дрон до Титан, една от луните на Сатурн
Учените, които желаят да надграждат наследството от първото кацане на Аполо на Луната, (ще станат 50 години това лято), обръщат вниманието си освен към Луната и Марс, само че и към вероятността да посетят доста по-далечни светове.
Един от забавните светове, който интересува учените, е гигантската луна на Сатурн, Титан. За нея се знаеше доста малко, когато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпват на Луната през 1969 година.
„ Преди петдесет години знаехме единствено, че има атмосфера, съдържаща метан “, съобщи Ралф Лоренц, планетарен академик в лабораторията по приложна физика на Университета „ Джонс Хопкинс “ в Лорел, Мериленд, Съединени американски щати, по време на научна конференция (Lunar and Planetary Science Conference – LPSC), извършена в Тексас.
За миналите 50 години, астрономите научиха доста за Титан, значително с помощта на 126 –те обиколки на галактическия транспортен съд на НАСА Касини (Cassini) към Сатурн, сред 2004 и 2017 година Титан има пясъчни дюни, езера, морета, заливи и характерности, които наподобяват на сухи езера и вулкани.
Не че повърхността на Титан е покрита с вода. По-скоро течността която се вижда наподобява е течен метан, който пада от небето като земния дъжд, с цел да измие повърхността и да се влее в моретата, разяснява Лоренц.
Със своята гъста атмосфера, това е и свят, основан за втурване и кацане, както беше показано, когато сондата на Хюйгенс на Европейската галактическа организация, носена от Касини, елементарно кацна на повърхността на Титан при започване на 2005 година.
Но Хюйгенс не е бил планиран като роувър, нито като непрекъсната база, преживявайки едвам 90 минути на повърхността на луната, преди да се разпадне на части. Получените данни и от Хюйгенс, и от Касини, както и други изследвания единствено покачиха интереса на учените към луната на Сатурн.
„ Титан се трансформира просто от точка в небето в разнороден и богат свят, узрял за по-нататъшно изследване от разнообразни роботизирани роувъри, и един ден от хората непосредствено “, споделя Лоренц.
Вече има няколко оферти за това по какъв начин да продължи изследването на Титан, вариращи от обичаен роувър до балон с парещ въздух. Съществува и предложение да се пусне робот в едно от моретата на Титан, с цел да изследва неговия състав и неговите крайбрежия.
В момента обаче, водещият претендент за осъществяване е план, наименуван Dragonfly (от англ. водно конче, бел.ред.), роботизиран дрон, който може да лети и каца по цялата територия на луната на Сатурн.
Проектът, който, в случай че получи дефинитивно утвърждение, евентуално ще започва през 2025 година и ще доближи Титан през 2034 година, съставлява октокоптер. Това значи, че за разлика от обичайния дрон, Dragonfly има осем ротора, които му разрешават да оцелее, даже в случай че четири от тях откажат.
„ По някакъв метод тази машина улавя характерностите на сонда, на роувър и на балон “,
споделя Лоренц, който отбелязва, че Dragonfly разрешава взор от въздуха, само че също по този начин може да кацне и да вземе проби или да направи други повърхностни измервания.
Разбира се, Титан не е единственото място, на което учените биха желали да се върнат с роботизиран откривател. Когато галактическият транспортен съд на НАСА Нови Хоризонти (New Horizons) прелетя през Плутон през 2015 година, той върна облици от един ненадейно комплициран свят, със синьо небе, големи планини, азотни ледници и дейна геология.
Няма подозрение, че галактическите изследвания напреднаха неимоверно през отминалите 50 години, след първото кацане на Луната. Можем единствено да имаме големи очаквания за това, което ще се случи през идните 50 години.
