Учени обсъждат промяна при публикуването на резултати от научни изследвания
Учени в Европа и по света разискват дали и по какъв начин да се трансформират методите за издание на резултатите от научните проучвания, стана ясно по време на полемика в границите на 71-ата среща на нобелови лауреати и млади учени в Линдау, Германия в края на юни, предава Българска телеграфна агенция.
По време на пандемията имаше нужда да споделяме знание доста бързо, тъй като нямаше задоволително информация и в началото не разбирахме новия ковид, сподели Анте Бойтиъс, шеф на института Алфред Вегенер в Центъра за полярни и морски проучвания Хелмхолц в Бремерхафен, Германия.
В началото и разгара на пандемията вирусолози организираха трескаво лабораторни опити и разгласиха резултатите от тях в обществени мрежи като Туитър да вземем за пример, без да са минали самостоятелна оценка и да са спазени всички условия за научна обява. Проф. Бойтиъс акцентира, че без значение от повишението на прозрачността и резултатите, реализирани с помощта на бързия продан на данни сред откривателите, към обществеността бяха предавани разнопосочни сигнали и това докара до спор измежду учените за потребността от актуализиране на процедурите за разпространяване на научна информация.
По време на пандемията биолозите взеха решение да разгласяват резултатите от работата си непосредствено от лабораторията, само че това може да бъде доста рисково, сподели проф. Бойтиъс. В очите на научната публицистика, за обществото, това бе част от оцеляването, само че в това време ние би трябвало да дискутираме нашата просвета, с цел да подсигуряваме, че печелим, а не губим доверието на обществото, акцентира тя. Това е нещо, което би трябвало да създадем бързо, счита шефът на института Алфред Вегенер. Тя добави, че взе участие в голям брой полемики на учени в разнообразни формати, които са ориентирани към изясняване и актуализиране на процедурите за научни изявления. Има наклонност за ускорение на самостоятелните оценки на научните разработки, с цел да се споделят по-бързо резултатите, само че не за сметка на качеството и достоверността.
Нобеловите лауреати Венки Рамакришнан и Браян Шмид сложиха въпроса и за интерпретирането на научните данни от страна на политиците по време на пандемията от новия ковид, което също въздейства на публичното усещане на науката.
„ В науката истината постоянно е условна”, сподели нобеловият лауреат по химия за 2009 година Рамакришнан. Политиците споделят, че следват науката, само че постоянно това е противоречиво, тъй като учените непрекъснато влизат различия по разнообразни аспекти, свързани с новия ковид и пандемията, акцентира той и показа опита си от Англия. „ Политиците вземат научни данни, само че това не е единственото, което регистрират – те се преценяват с последствията върху обществения, икономическия и политическия живот. Учените постоянно имат различия по разнообразни аспекти от пандемията и това се трансформира в нещо като щит за политиците, с цел да не бъдат упреквани за политическите си решения”, сподели той. Според него откривателите би трябвало ясно да заявят, че учените дават най-хубавите препоръки, на които са способни, само че решенията се вземат от политиците. „ И би трябвало да бъдем доста ясни във връзка с нещата, които не са сигурни. Според мен обществото не е привикнало с несигурността. Учените непрекъснато живеят с нея, изключително тези, които изследват минимум познати области. Това е най-важното обръщение, което би трябвало да отправим – че тъй като нещата не са доста сигурни и безапелационни, това не значи, че не трябва да действаме”.
Проф. Браян Шмид, който бе почетен с Нобелова премия за физика през 2011 година, споделя мнението на доктор Рамакришнан за метода, по който политиката употребява научните постижения. Според него е значимо да се прави разлика и да се споделя, че решенията са взети въз основа на научна информация, а не, че са учредени на научни проучвания. Защото когато се взема решение за въвеждане на карантина (локдаун) поради пандемията, се регистрират голям брой фактори, освен научните данни, разясни той.
По време на пандемията имаше нужда да споделяме знание доста бързо, тъй като нямаше задоволително информация и в началото не разбирахме новия ковид, сподели Анте Бойтиъс, шеф на института Алфред Вегенер в Центъра за полярни и морски проучвания Хелмхолц в Бремерхафен, Германия.
В началото и разгара на пандемията вирусолози организираха трескаво лабораторни опити и разгласиха резултатите от тях в обществени мрежи като Туитър да вземем за пример, без да са минали самостоятелна оценка и да са спазени всички условия за научна обява. Проф. Бойтиъс акцентира, че без значение от повишението на прозрачността и резултатите, реализирани с помощта на бързия продан на данни сред откривателите, към обществеността бяха предавани разнопосочни сигнали и това докара до спор измежду учените за потребността от актуализиране на процедурите за разпространяване на научна информация.
По време на пандемията биолозите взеха решение да разгласяват резултатите от работата си непосредствено от лабораторията, само че това може да бъде доста рисково, сподели проф. Бойтиъс. В очите на научната публицистика, за обществото, това бе част от оцеляването, само че в това време ние би трябвало да дискутираме нашата просвета, с цел да подсигуряваме, че печелим, а не губим доверието на обществото, акцентира тя. Това е нещо, което би трябвало да създадем бързо, счита шефът на института Алфред Вегенер. Тя добави, че взе участие в голям брой полемики на учени в разнообразни формати, които са ориентирани към изясняване и актуализиране на процедурите за научни изявления. Има наклонност за ускорение на самостоятелните оценки на научните разработки, с цел да се споделят по-бързо резултатите, само че не за сметка на качеството и достоверността.
Нобеловите лауреати Венки Рамакришнан и Браян Шмид сложиха въпроса и за интерпретирането на научните данни от страна на политиците по време на пандемията от новия ковид, което също въздейства на публичното усещане на науката.
„ В науката истината постоянно е условна”, сподели нобеловият лауреат по химия за 2009 година Рамакришнан. Политиците споделят, че следват науката, само че постоянно това е противоречиво, тъй като учените непрекъснато влизат различия по разнообразни аспекти, свързани с новия ковид и пандемията, акцентира той и показа опита си от Англия. „ Политиците вземат научни данни, само че това не е единственото, което регистрират – те се преценяват с последствията върху обществения, икономическия и политическия живот. Учените постоянно имат различия по разнообразни аспекти от пандемията и това се трансформира в нещо като щит за политиците, с цел да не бъдат упреквани за политическите си решения”, сподели той. Според него откривателите би трябвало ясно да заявят, че учените дават най-хубавите препоръки, на които са способни, само че решенията се вземат от политиците. „ И би трябвало да бъдем доста ясни във връзка с нещата, които не са сигурни. Според мен обществото не е привикнало с несигурността. Учените непрекъснато живеят с нея, изключително тези, които изследват минимум познати области. Това е най-важното обръщение, което би трябвало да отправим – че тъй като нещата не са доста сигурни и безапелационни, това не значи, че не трябва да действаме”.
Проф. Браян Шмид, който бе почетен с Нобелова премия за физика през 2011 година, споделя мнението на доктор Рамакришнан за метода, по който политиката употребява научните постижения. Според него е значимо да се прави разлика и да се споделя, че решенията са взети въз основа на научна информация, а не, че са учредени на научни проучвания. Защото когато се взема решение за въвеждане на карантина (локдаун) поради пандемията, се регистрират голям брой фактори, освен научните данни, разясни той.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ