Глобалното затопляне застрашава белите мечки
Учени откриха, че до 2100 година по-голямата част от субпопулацията на белите мечки в Арктика ще бъде застрашена от изгубване поради намаляването на морския лед. Резултатите от проучването са оповестени в списание " Nature Climate Change ", съобщи БГНЕС.
Белите мечки от типа Ursus maritimus употребяват леда за лов на тюлени. През лятото, когато ледовете край брега стартират да се топят, животните остават на сушата, където на практика са лишени от храна и живеят, с помощта на насъбраната лой. Тъй като топлият сезон в Арктика се усилва, а площта на морския лед понижава поради световното стопляне, белите мечки са принудени всяка година да остават за по-дълго на континента.
Канадски и американски учени под управлението на Петер Молнар от университета в Торонто създали математически модел за изменение на ледената завивка на арктическите морета за интервала 1979 – 2016 година. Те пресметнали праговите стойности в дни на продължителността на лятното недояждане на полярните мечки, след което рискът от понижаване на броя на животните внезапно нараства заради намаляване опциите за оцеляване на дребните и възрастните екземпляри.
В най-южния сезонен мразовит екорегион, обхващащ североизточния бряг на Канада и западния бряг на Гренландия, където през лятото преди този момент не е имало лед, мечките са привикнали да живеят през топлия сезон на сушата, да хранят дребните си и да пестят сила. В други райони полярните мечки обичайно употребяват ледени парчета през лятото, с цел да ловуват от тях. Сега по тези места - арктическите крайбрежия на Русия, Гренландия и Аляска, ледът на практика липсва през лято, а мечките от тези субпопулации се оказват изключително уязвими.
Известно е, че полярните мечки могат да оцелеят без храна много дълго време, само че характерните прагови стойности до неотдавна бяха незнайни. Сега учените са ги дефинирали поотделно за всеки екорегион, употребявайки модели за динамичен енергиен баланс, основаващи се на установяване на енергийните потребности на животните при разнообразни динамични режими.
Оказа се, че до 2100 година праговите стойности ще бъдат надвишени за 13 субпопулации, представляващи към 80% от всички полярни мечки. Според откривателите, дребните ще бъдат изложени на максимален риск заради продължителното недояждане, а минимум ще са застрашени самотните възрастни самки.
Резултатите от изследването посочили, че при сюжет с високо равнище на парникови газове в атмосферата, до 2100 година на практика всички бели мечки в Арктика ще изчезнат, до момента в който при умерено равнище на газовете субпопулациите ще може да се запазят.
Учените изключват опцията белите мечки да се приспособяват към непрекъснат живот на сушата. Според тях, изводите от направените проучвания би следвало да бъдат спомагателен тласък за въвеждането на ограничения против световното стопляне.
Белите мечки от типа Ursus maritimus употребяват леда за лов на тюлени. През лятото, когато ледовете край брега стартират да се топят, животните остават на сушата, където на практика са лишени от храна и живеят, с помощта на насъбраната лой. Тъй като топлият сезон в Арктика се усилва, а площта на морския лед понижава поради световното стопляне, белите мечки са принудени всяка година да остават за по-дълго на континента.
Канадски и американски учени под управлението на Петер Молнар от университета в Торонто създали математически модел за изменение на ледената завивка на арктическите морета за интервала 1979 – 2016 година. Те пресметнали праговите стойности в дни на продължителността на лятното недояждане на полярните мечки, след което рискът от понижаване на броя на животните внезапно нараства заради намаляване опциите за оцеляване на дребните и възрастните екземпляри.
В най-южния сезонен мразовит екорегион, обхващащ североизточния бряг на Канада и западния бряг на Гренландия, където през лятото преди този момент не е имало лед, мечките са привикнали да живеят през топлия сезон на сушата, да хранят дребните си и да пестят сила. В други райони полярните мечки обичайно употребяват ледени парчета през лятото, с цел да ловуват от тях. Сега по тези места - арктическите крайбрежия на Русия, Гренландия и Аляска, ледът на практика липсва през лято, а мечките от тези субпопулации се оказват изключително уязвими.
Известно е, че полярните мечки могат да оцелеят без храна много дълго време, само че характерните прагови стойности до неотдавна бяха незнайни. Сега учените са ги дефинирали поотделно за всеки екорегион, употребявайки модели за динамичен енергиен баланс, основаващи се на установяване на енергийните потребности на животните при разнообразни динамични режими.
Оказа се, че до 2100 година праговите стойности ще бъдат надвишени за 13 субпопулации, представляващи към 80% от всички полярни мечки. Според откривателите, дребните ще бъдат изложени на максимален риск заради продължителното недояждане, а минимум ще са застрашени самотните възрастни самки.
Резултатите от изследването посочили, че при сюжет с високо равнище на парникови газове в атмосферата, до 2100 година на практика всички бели мечки в Арктика ще изчезнат, до момента в който при умерено равнище на газовете субпопулациите ще може да се запазят.
Учените изключват опцията белите мечки да се приспособяват към непрекъснат живот на сушата. Според тях, изводите от направените проучвания би следвало да бъдат спомагателен тласък за въвеждането на ограничения против световното стопляне.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ