Учени са получили нови доказателства за съществуването на Планетата Х

Учени са получили нови доказателства за съществуването на Планетата Х – огромен транснептунов обект на границата на Слънчевата система. Откритието е на Майкъл Браун и Константин Батигин от Калифорнийския софтуерен институт в Пасадена.

Планетата е с размерите на Нептун и се върти по елиптична орбита с интервал към 15 000 години. Изследователите оповестяват, че не са съумели да следят планетата директно, само че дават косвени данни за орбитите на други обекти от пояса на Кайпер, които сочат съществуването на девета планета в Слънчевата система. Статията на учените е призната за обява в Astronomical Journal , пишат Nature и Science .

Според хипотезата на учените преди към 4,5 милиарда години, когато Слънчевата система още се е формирала, гигантската планета по някаква причина е изхвърчала отвън рамките на района, където се зараждали останалите планети. Но тя не е изхвърчала отвън рамките на Слънчевата система – задържал я е газът, само че в този момент галактическото тяло има мощно разтеглена елиптична орбита.

Основа за работната догадка е станало извънредно скупчване на шест към този момент известни обекта на орбити зад Нептун. Шансовете такова скупчване да е резултат от елементарна случайност са 0.007%, или 1 на 15 000, споделят Батигин и Браун, а съществуването на планета с маса 10 пъти по-голяма от земната, заради която тези шест обекта се въртят по своите наклонени елиптични орбити, би било разумно пояснение.

Сред тези обекти са Ерида (открита също от Браун), обектите 2004 VN ₁₁₂ , 2013RF ₉₈ и други. Именно след откриването на Ерида Плутон беше лишен от статута на пълноценна планета и беше присъединен към планетите джуджета.

Орбитата на също е наклонена по отношение на еклиптиката и дистанцията до Слънцето в най-близката ѝ точка надвишава седем пъти дистанцията от Слънцето до Нептун – то е 200 астрономически единици (една астрономическа единица е равна на 149,6 млн. км, или на дистанцията сред Земята и Слънцето). Неназованата още планета лети зад пояса на Кайпер и се отдалечава от нашата звезда на разстояние от 600 до 1200 а.е. Отново за съпоставяне – поясът на Кайпер стартира на към 30 а.е. от Слънцето.

Сп. Science е съумяло да вземе коментар от рецензента на публикацията в Astronomical Journa Алесандро Морбидели (обикновено самоличността на рецензентите в научните издания остава анонимна). Според Морбидели изчисленията на Браун и Батигин са „ доста основателни “ и той е „ изцяло уверен, че въпросната планета в действителност съществува “.

И въпреки всичко създателите на работата признават, че „ до момента в който планетата не бъде закрепена директно (с помощта на телескопи), нейното битие остава догадка “. Поради отдалечеността от Слънцето и огромното разпръскване в параметрите на орбитата на Планетата Х е невероятно да се употребяват телескопи с тясно поле на видимост от рода на „ Хъбъл “ – просто не е ясно в коя част на небето би трябвало да бъде ориентиран техният обектив.

Помощ може да окаже обсерваторията Субару, чийто телескоп има висока сензитивност при необятен преглед, само че даже с него търсенето на може да отнеме най-малко пет години.

„ Не мога да си показва по-важно събитие, в случай че – и това е дебело „ в случай че “ – тяхната догадка е вярна “, разяснява Грегъри Ласли от Калифорнийския софтуерен институт.