Учени откриха това, което според тях може да е най-големият

Учени откриха това, което съгласно тях може да е най-големият кратер получен след удар в цялата Слънчева система, като белезите покриват голяма част от най-голямата луна на Юпитер – Ганимед.

Учените, стоящи зад новите проучвания, са преразгледали наблюдения от голям брой минали задачи на НАСА, които са изследвали солидната луна, която е по-голяма от Меркурий, най-малката планета в Слънчевата система. По-специално те са анализирали набор от функционалности, наречени бразди, които се появяват на някои от най-старите терени на луната.

Предишни проучвания сочат тези бразди като доказателство за огромно влияние, задоволително мощно, с цел да остави белези по цялата страна на Ганимед. Но при преразглеждането на структурите учените, стоящи зад новите проучвания, считат, че това е подценяване на въздействието и че браздите са последствия от толкоз огромен удар, който визира цялата луна.

Изследователите са събрали данни от задачи на „ Вояджър “ на НАСА, всяка от които е прелетяла около системата Юпитер през 1979 година, и от задачата „ Галилео “ на НАСА, която прекара осем години в края на 90-те и началото на 2000-те, изучавайки солидната планета и нейните съседи.

След това учените още веднъж проучват наблюдения, които обгръщат по този начин наречения „ Тъмен терен “, който включва най-старите повърхности на Ганимед. По целия „ Тъмен терен “, съгласно новото моделиране, браздите се раздират от една точка – даже и тези от противоположната страна на Ганимед.

Изследователите допускат, че браздите са доказателство за извънредно солиден удар, засегнал целия Ганимед, а освен това полукълбо, което преди този момент е било разпознато като преформатирано след такова събитие.

Ако за въздействието е отговорен огромен метеорит, той би трябвало да е бил с диаметър сред 50 и 150 км, оставяйки след конфликта серия от пръстени и счупвания през Луната, които след хилядолетия на геоложки процеси са се трансформирали в бразди и корита, които учените виждат в този момент, съгласно изказване за новите проучвания.

Ако това моделиране е вярно, споделят учените, те са разкрили най-големия белег след удар в Слънчевата система, с радиус, по-голям от 7 800 км – това е радиус към два пъти по-голяма дължина от тази на река Мисисипи. В момента най-голямата известна система след удар върху галактическо тяло, е наречена кратер Валхала и е открита върху друга луна на Юпитер, Калисто, като е с много по-малък радиус от 1 900 км.

Учените, които стоят зад новите проучвания, се надяват, че новите данни ще им оказват помощ по-добре да интерпретират браздите на Ганимед и да схванат какво тъкмо ги е формирало. Европейската галактическа организация работи по построяването на галактически транспортен съд, наименуван Jupiter Icy Moons Explorer (JUICE), който има намерение да започва през 2022 година Мисията ще се концентрира върху Ганимед, Калисто и Европа, като ще дойде в региона през 2029 година и ще работи там минимум три години.

Изследването е разказано в публикация, оповестена в списание Icarus.