Прекомерният сън ускорява стареенето на мозъка с 6 години
Учени от Тексас откриха, че спането по 9 и повече часа утежнява паметта и когнитивните качества
Липсата на сън от дълго време се свързва с нараснал риск от деменция, само че ново изследване разкрива изненадваща истина – прекаляването със съня може да бъде също толкоз нездравословно за мозъка.
Изследователите от Научния здравен център към Университета на Тексас откриха, че спането приблизително по девет или повече часа на нощ форсира стареенето на мозъка и води до обилни проблеми с паметта в по-късен стадий от живота.
Проучването, оповестено в списание " Alzheimer's & Dementia ", демонстрира, че дългият сън прибавя приблизително шест години и половина към " възрастта " на мозъка. Учените изрично декларират: " дългата дълготрайност на съня може да бъде ранен и евентуално обратим рисков фактор " за болести, свързани със загуба на паметта.
Изследването обгръща впечатляващ брой от 1853 здрави възрастни сред 27 и 85 години, като наблюдава въздействието на съня върху когнитивните им качества в продължение на 20 години. На всеки четири години участниците прекосявали проби за памет, вербално размишление, визуално-пространствена ориентировка и време за реакция, както и попълвали анкети за междинната дълготрайност на съня си.
Резултатите са безапелационни – хората, които спят по девет или повече часа на нощ, се показват доста по-слабо на всички когнитивни проби. Най-неблагоприятно наранени са били участниците, които като се изключи че спят дълготрайно, страдат и от меланхолия.
Професор Йънг, началник на проучването, разяснява: „ Нарушенията в продължителността и модела на съня усилват риска от когнитивен недостиг и болест на Алцхаймер. "
Находките удостоверяват и резултати от предходни изследвания, в това число 10-годишно проучване, оповестено в списание Psychiatry Research, което открива, че спането повече от осем часа нощно е обвързвано с 64% по-висок риск от деменция.
Учените към момента не са наясно с точния механизъм, посредством който несъразмерният сън провокира когнитивен спад. Шведски откриватели от института Каролинска в Стокхолм допускат, че разстройването на циркадния темп (естествения биологичен цикъл сън-будност) може да е основният фактор. Сънят денем може да наруши способността на мозъка да почиства токсични боклуци, насъбрани в будно положение.
Съществува и догадка, че самата ранна мозъчна увреда при деменция може да усилва потребността от сън – което значи, че несъразмерният сън може да бъде освен причина, само че и разследване от началните стадии на когнитивен крах.
Проучването е част от по-широка научна полемика по отношение на модифицируемите фактори за развиване на деменция. Според откривателите, близо половината от всички случаи на заболяването на Алцхаймер могат да бъдат предотвратени посредством управление на 14 рискови фактора, измежду които в този момент се подрежда и продължителността на съня.
Липсата на сън от дълго време се свързва с нараснал риск от деменция, само че ново изследване разкрива изненадваща истина – прекаляването със съня може да бъде също толкоз нездравословно за мозъка.
Изследователите от Научния здравен център към Университета на Тексас откриха, че спането приблизително по девет или повече часа на нощ форсира стареенето на мозъка и води до обилни проблеми с паметта в по-късен стадий от живота.
Проучването, оповестено в списание " Alzheimer's & Dementia ", демонстрира, че дългият сън прибавя приблизително шест години и половина към " възрастта " на мозъка. Учените изрично декларират: " дългата дълготрайност на съня може да бъде ранен и евентуално обратим рисков фактор " за болести, свързани със загуба на паметта.
Изследването обгръща впечатляващ брой от 1853 здрави възрастни сред 27 и 85 години, като наблюдава въздействието на съня върху когнитивните им качества в продължение на 20 години. На всеки четири години участниците прекосявали проби за памет, вербално размишление, визуално-пространствена ориентировка и време за реакция, както и попълвали анкети за междинната дълготрайност на съня си.
Резултатите са безапелационни – хората, които спят по девет или повече часа на нощ, се показват доста по-слабо на всички когнитивни проби. Най-неблагоприятно наранени са били участниците, които като се изключи че спят дълготрайно, страдат и от меланхолия.
Професор Йънг, началник на проучването, разяснява: „ Нарушенията в продължителността и модела на съня усилват риска от когнитивен недостиг и болест на Алцхаймер. "
Находките удостоверяват и резултати от предходни изследвания, в това число 10-годишно проучване, оповестено в списание Psychiatry Research, което открива, че спането повече от осем часа нощно е обвързвано с 64% по-висок риск от деменция.
Учените към момента не са наясно с точния механизъм, посредством който несъразмерният сън провокира когнитивен спад. Шведски откриватели от института Каролинска в Стокхолм допускат, че разстройването на циркадния темп (естествения биологичен цикъл сън-будност) може да е основният фактор. Сънят денем може да наруши способността на мозъка да почиства токсични боклуци, насъбрани в будно положение.
Съществува и догадка, че самата ранна мозъчна увреда при деменция може да усилва потребността от сън – което значи, че несъразмерният сън може да бъде освен причина, само че и разследване от началните стадии на когнитивен крах.
Проучването е част от по-широка научна полемика по отношение на модифицируемите фактори за развиване на деменция. Според откривателите, близо половината от всички случаи на заболяването на Алцхаймер могат да бъдат предотвратени посредством управление на 14 рискови фактора, измежду които в този момент се подрежда и продължителността на съня.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ