Земята се движи към 25-часово денонощие
Учени от Техническия университет в Мюнхен (TUM) откриха, че денонощието на Земята може да се удължи до 25 часа. Изследването бележи забележителен прогрес в разбирането на въртенето на Земята посредством ротационната динамичност.
Противно на общоприетото разбиране, въртенето на Земята не се придържа към прецизен 24-часов цикъл. Това противоречие се дължи на разнородния състав на Земята - примес от разнообразни твърди субстанции и течности, всяка от които въздейства върху скоростта на въртене на планетата, написа Earth.com.
„ Колебанията във въртенето са значими освен за астрономията, само че и за основаването на точни климатични модели и да разберем по-добре метеорологичните феномени като Ел Ниньо - споделя Улрих Шрайбер, началник на плана в Обсерваторията на TUM. - И колкото по-точни са данните, толкоз по-точни са прогнозите. " Пробивът на TUM се концентрира върху подобряването на пръстеновидния лазер - комплицирано устройство, способно да мери въртенето на Земята със забележителна точност.
Този лазер, ситуиран в Геодезическата обсерватория Ветцел, работи в особено проектирана камера под налягане, заровена подземен. Състои се от жироскоп с лазерен пръстен и „ спортна писта ", деликатно калибрирани, с цел да се подсигурява, че външните фактори минимално въздействат върху показанията на лазера.
Скоростта на въртене на Земята варира
Устройството употребява комплицирана система от лазери и огледала за тъкмо разкриване на отклонения в скоростта на въртене на Земята. Тези разлики се демонстрират от съмненията на честотите сред два лазерни лъча, като по-големите несъответствия значат по-бързо въртене. Например на екватора, където Земята се върти с 15 градуса на час, пръстеновидният лазер записва периодичност от 348,5 Hz, която леко се трансформира с милионни от херца всеки ден. Но постигането на точни измервания с тази технология е предизвикателство заради присъщата асиметрия в дизайна на устройството.
През последните четири години геодезистите са създали научен модел за лазерни вибрации, с цел да отчетат тези систематични резултати. Чрез включването на коригиращ логаритъм те към този момент могат тъкмо да отстраняват тези несъответствия от своите измервания, което им разрешава да мерят въртенето на Земята до удивителните девет знака след десетичната запетая. Това се равнява на отклоняване от почти част от милисекунда всеки ден. Интересното е, че продължителността на денонощието на Земята последователно се усилва с времето. През ерата на динозаврите едно денонощие е продължавало единствено 23 часа, а преди 1,4 милиарда години е било единствено 18 часа и 41 минути.
Прогнозите допускат, че след 200 милиона години денонощието ще бъде 25 часа. Тази разрастваща се динамичност на въртенето на Земята акцентира значимостта на усъвършенстваните измервания.
Повече за въртенето на Земята
Въртенето на Земята, главен аспект от съществуването на нашата планета и съчетава аспекти на астрономията, физиката и геологията. Земята се върти към оста си - мислена линия, която минава от Северния до Южния полюс, заради което имаме повтарящ се цикъл на денонощно. Това въртене се прави в посока, противоположна на часовниковата стрелка, когато се гледа от горната страна на Северния полюс, и са нужни почти 24 часа, с цел да се извърши едно цялостно завъртане.
Въпреки че, както научихме нагоре, този интервал от време постепенно се усилва. Въртенето на Земята произтича от образуването на планетата. Преди към 4,6 милиарда години Земята се е образувала от облак газ и прахуляк. Докато този материал се сливал под действието на гравитацията, той почнал да се върти. Запазването на ъгловия подтик, принцип във физиката, поддържа това въртене, в случай че върху нея не работи външна мощ.
Най-прекият резултат от въртенето на Земята е редуването на деня и нощта. Докато Земята се върти, разнообразни елементи на планетата са обърнати към Слънцето и се радват на дневна светлина, до момента в който други потъват в мрачевина. Въртенето на Земята въздейства и върху климата и времето. Ефектът на Кориолис, произлизащ от въртенето, кара движещите се въздух и вода да се отклоняват надясно в Северното полукълбо и наляво в Южното полукълбо.
Това отклоняване играе решаваща роля при оформянето на климатичните системи и океанските течения. Разделянето на Земята на 24 часови зони е директно обвързвано с нейното въртене. Всяка зона съставлява част от Земята, която претърпява избран час от денонощието, подравнявайки ежедневните действия с позицията на Слънцето в небето.
Учените употребяват астрономически наблюдения, с цел да изследват въртенето на Земята. Като следят позициите на звездите и другите небесни тела, те могат да мерят точната скорост и измененията в въртенето на Земята.
Сателитите, оборудвани с усъвършенствани датчици, обезпечават друго средство за проучване на въртенето на Земята. Тези принадлежности могат да открият фини промени в скоростта на въртене и ориентацията на земната ос. Геоложките записи, като седиментни пластове и ледени ядра, също оферират визия за историческите промени в въртенето на Земята. Тези записи оказват помощ на учените да схванат по какъв начин въртенето се е трансформирало в продължение на милиони години.
В резюме, въртенето на Земята е динамичен развой с дълбоки въздействия върху планетата. Той оформя ежедневното ни прекарване на времето, въздейства върху времето и климатичните модели и играе основна роля във действието на нашия свят. Чрез композиция от астрономически, сателитни и геоложки проучвания учените не престават да разкриват сложността на въртенето на Земята, задълбочавайки разбирането за тази фундаментална планетарна характерност.
Противно на общоприетото разбиране, въртенето на Земята не се придържа към прецизен 24-часов цикъл. Това противоречие се дължи на разнородния състав на Земята - примес от разнообразни твърди субстанции и течности, всяка от които въздейства върху скоростта на въртене на планетата, написа Earth.com.
„ Колебанията във въртенето са значими освен за астрономията, само че и за основаването на точни климатични модели и да разберем по-добре метеорологичните феномени като Ел Ниньо - споделя Улрих Шрайбер, началник на плана в Обсерваторията на TUM. - И колкото по-точни са данните, толкоз по-точни са прогнозите. " Пробивът на TUM се концентрира върху подобряването на пръстеновидния лазер - комплицирано устройство, способно да мери въртенето на Земята със забележителна точност.
Този лазер, ситуиран в Геодезическата обсерватория Ветцел, работи в особено проектирана камера под налягане, заровена подземен. Състои се от жироскоп с лазерен пръстен и „ спортна писта ", деликатно калибрирани, с цел да се подсигурява, че външните фактори минимално въздействат върху показанията на лазера.
Скоростта на въртене на Земята варира
Устройството употребява комплицирана система от лазери и огледала за тъкмо разкриване на отклонения в скоростта на въртене на Земята. Тези разлики се демонстрират от съмненията на честотите сред два лазерни лъча, като по-големите несъответствия значат по-бързо въртене. Например на екватора, където Земята се върти с 15 градуса на час, пръстеновидният лазер записва периодичност от 348,5 Hz, която леко се трансформира с милионни от херца всеки ден. Но постигането на точни измервания с тази технология е предизвикателство заради присъщата асиметрия в дизайна на устройството.
През последните четири години геодезистите са създали научен модел за лазерни вибрации, с цел да отчетат тези систематични резултати. Чрез включването на коригиращ логаритъм те към този момент могат тъкмо да отстраняват тези несъответствия от своите измервания, което им разрешава да мерят въртенето на Земята до удивителните девет знака след десетичната запетая. Това се равнява на отклоняване от почти част от милисекунда всеки ден. Интересното е, че продължителността на денонощието на Земята последователно се усилва с времето. През ерата на динозаврите едно денонощие е продължавало единствено 23 часа, а преди 1,4 милиарда години е било единствено 18 часа и 41 минути.
Прогнозите допускат, че след 200 милиона години денонощието ще бъде 25 часа. Тази разрастваща се динамичност на въртенето на Земята акцентира значимостта на усъвършенстваните измервания.
Повече за въртенето на Земята
Въртенето на Земята, главен аспект от съществуването на нашата планета и съчетава аспекти на астрономията, физиката и геологията. Земята се върти към оста си - мислена линия, която минава от Северния до Южния полюс, заради което имаме повтарящ се цикъл на денонощно. Това въртене се прави в посока, противоположна на часовниковата стрелка, когато се гледа от горната страна на Северния полюс, и са нужни почти 24 часа, с цел да се извърши едно цялостно завъртане.
Въпреки че, както научихме нагоре, този интервал от време постепенно се усилва. Въртенето на Земята произтича от образуването на планетата. Преди към 4,6 милиарда години Земята се е образувала от облак газ и прахуляк. Докато този материал се сливал под действието на гравитацията, той почнал да се върти. Запазването на ъгловия подтик, принцип във физиката, поддържа това въртене, в случай че върху нея не работи външна мощ.
Най-прекият резултат от въртенето на Земята е редуването на деня и нощта. Докато Земята се върти, разнообразни елементи на планетата са обърнати към Слънцето и се радват на дневна светлина, до момента в който други потъват в мрачевина. Въртенето на Земята въздейства и върху климата и времето. Ефектът на Кориолис, произлизащ от въртенето, кара движещите се въздух и вода да се отклоняват надясно в Северното полукълбо и наляво в Южното полукълбо.
Това отклоняване играе решаваща роля при оформянето на климатичните системи и океанските течения. Разделянето на Земята на 24 часови зони е директно обвързвано с нейното въртене. Всяка зона съставлява част от Земята, която претърпява избран час от денонощието, подравнявайки ежедневните действия с позицията на Слънцето в небето.
Учените употребяват астрономически наблюдения, с цел да изследват въртенето на Земята. Като следят позициите на звездите и другите небесни тела, те могат да мерят точната скорост и измененията в въртенето на Земята.
Сателитите, оборудвани с усъвършенствани датчици, обезпечават друго средство за проучване на въртенето на Земята. Тези принадлежности могат да открият фини промени в скоростта на въртене и ориентацията на земната ос. Геоложките записи, като седиментни пластове и ледени ядра, също оферират визия за историческите промени в въртенето на Земята. Тези записи оказват помощ на учените да схванат по какъв начин въртенето се е трансформирало в продължение на милиони години.
В резюме, въртенето на Земята е динамичен развой с дълбоки въздействия върху планетата. Той оформя ежедневното ни прекарване на времето, въздейства върху времето и климатичните модели и играе основна роля във действието на нашия свят. Чрез композиция от астрономически, сателитни и геоложки проучвания учените не престават да разкриват сложността на въртенето на Земята, задълбочавайки разбирането за тази фундаментална планетарна характерност.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ